Отбелязахме 146-години от Плевенската епопея

Освобождението на града от турско робство е исторически и повратен момент в Руско-турската освободителна война, която връща България на картата на Европа и ни дарява нова държавност
Плевен чества своето Освобождение. На 10 декември се навършиха 146 години от Плевенската епопея по време на Руско-турската освободителна война 1877-78 г.
Денят на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение се чества с различни исторически и културни прояви. 10 декември е важна историческа дата и за България, каза Богомил Стоев, историк от Регионалния военно-исторически музей:
“В Регионалният военноисторически музей е подредена изложбата „Герой на своето време”, посветена на годишнината от Освобождението и на 180 години от рождението на ген. М. Д. Скобелев. На 38 години ген. М. Скобелев притежава трите степени на Георгиевския кръст – 2-ра, 3-та и 4-та, златна сабя и две златни шпаги с надпис „За храброст“, чин генерал от инфантерията и световна известност.
Изложбата „Герой на своето време“ се съпътства от живописни платна и литографии от художествената колекция на Регионален военноисторически музей – Плевен, отразяващи различни епизоди от Руско-турската война 1877-1878 г. и Плевенската епопея”.
На славната дата е посветена и още една изложба – „Светът за българския воин”, която плевенчани и гостите на града могат да видят в Регионалния исторически музей.
В памет на загиналите за Освобождението на Плевен и България воини беше отслужена панихида. Слово произнесе кметът на Община Плевен д-р Валентин Христов.
В знак на признателност венци и цветя бяха поднесени пред Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец”. Събитието приключи с празничен концерт на Плевенската филхармония, Общинския хор „Гена Димитрова” и хора при Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Ив. Вълев” под диригентството на Георги Милтиядов.
Десети декември – Денят на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение, беше отбелязан по традиция на централния площад „Възраждане” пред Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец”. Тържественият ритуал започна с панихида в памет на героите, отслужена от свещеници от храмовете в града.
Слово по повод 146 години от паметния 10 декември 1877 г. произнесе кметът на Община Плевен д-р Валентин Христов: „Днес отново е 10 декември – Ден на памет и признателност! 146 години след славната Плевенска епопея, ние свеждаме глави пред подвига на хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за нашата свобода – десетки хиляди войници и офицери, руснаци, украинци, грузинци, поляци, финландци, молдовци и румънци. Към тях е нашата вечна признателност! Техният подвиг ще се помни вечно! Вечна слава на загиналите за свободата на България!“.
В знак на признателност венци и цветя пред Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец” поднесоха народни представители от 49-ото Народно събрание на Република България, областният управител Виолета Иеремиева и нейните заместници, председателят на Общинския съвет – Плевен доц. Иван Малкодански и общински съветници, бивши кметове на Плевен, представители на държавни и обществени институции и организации, политически партии, военнослужещи от Българската армия, стотици плевенчани и гости на града.
По повод 146 години от Освобождението на Плевен всички обекти на Регионалния военноисторически музей рабоиха с вход свободен.
Музей на открито посреща плевенчани и гостите на града на 10 декември – Денят на Освобождението на Плевен от турско робство и на признателност на гражданите към загиналите за неговото Освобождение. Инициативата е на председателя на Общинския съвет, доц. Иван Малкодански, съвместно с Дружество „Традиция“ – „Васил Ганчев – Плевналията“.
Хладно и огнестрелно оръжие, въоръжение, снаряжение, униформи на войници от периода на славната Плевенската епопея са подредени в района до сградата на Областната администрация в часовете до 13.00. По време на инициативата желаещите имат възможност да се снимат и с воини, облечени в автентични униформи.
ПЛЕВЕНСКАТА ЕПОПЕЯ – ИСТОРИЯ, КОЯТО БЪЛГАРИЯ ВЕЧНО ЩЕ ПОМНИ!

В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Плевен е пресечна точка в единоборството на двете воюващи империи и на практика тук се решава понататъшния ход и изход на войната. Пет месеца продължават бойните действия за града, три щурма бележат развитието на Плевенската епопея, а краят й се решава в долината на река Вит около моста на Уста Генчо.
След третия неуспешен щурм на града на 30 август/11 септември 1877 г. руското военно командване взема решение за обсада. Блокадният пръстен е дълъг около 50 км и е разделен на 6 участъка. През шестия участък, поверен на Гренадирския корпус, минава главната снабдителна и съобщителна артерия на армията на Осман паша – шосето за София с каменния мост. След сраженията при селата Горни Дъбник и Телиш през месец октомври руската гвардия прекъсва напълно тази стратегическа връзка. Остава една решителна битка за града, която се разиграва в началото на декември в долината на река Вит.
На 28 ноември/10 декември 1877 г. турската армия прави отчаян опит да разкъса блокадния обръч и да напусне града в посока към София. Осман паша започва боя с последна и единствена надежда за успех, той няма какво да губи. Настъплението на турците е стремително и успешно, те пробиват и двете линии на руската отбрана. Но положението бързо се променя, частите на Осман паша, който е ранен в крака, са спрени и отблъснати към реката от гренадирите. Около моста се разиграва финалът на петмесечната битка за Плевен, той се споменава във всички документи, където се говори за падането на града и присъства на всички изображения на съдбоносното сражение. По него минават парламентьорите, пред моста командирът на Гренадирския корпус генерал И. С. Ганецки чака известие за обявяване на пълна и безусловна капитулация. В 14 ч. Осман паша се предава на ген. И. С. Ганецки с 40 000 армия и 77 оръдия.
Заедно с много други обекти от времето на Руско-турската война 1877-1878 г. в Плевенския регион мостът на р. Вит е обявен за паметник на културата с национално значение в бр. 93 на „Държавен вестник” от 1969 г.
През 2013 г. със средства по европейска програма се извърши реставрация на моста, като се използваха стари снимки, рисунки и описания, за да може максимално точно да се върне първоначалния му облик, създаден от майстора Генчо Кънев.
На хълма над моста се намира и Паметникът на победата. Той е един от 11-те еднотипни паметници, изградени в периода 1878-1880 г. по инициатива на Руското военно министерство и с личното разпореждане на император Александър ІІ, по проект на архитект Вокар. Мраморните медальони, Георгиевските кръстове и надписите са изработени в град Карара, Италия, в работилницата на майстор Фиаски. Паметниците са поставени на местата на най-големите битки и най-значимите победи на руската армия по време на Руско-турската война 1877-78 г.: Свищов, Никопол, Ловеч, Добрич, местност Бели брег край р. Вит при Плевен, под връх „Столетов” на Шипченския проход, Стара Загора, Пловдив, село Мечка и село Лом Черковна, област Русе и прохода Арабаконак. Паметниците имат формата на пресечена пирамида, височината е 11 м. На лицевата им страна е поставена мраморна плоча с руския държавен герб и военни орнаменти. Върху друга плоча е отбелязано времето и мястото на водените сражения и името на командира на отряда. На обратната страна на паметника, също върху мраморна плоча, са изброени полковете, батареите, сотните и специалните поделения, взели участие в боевете. Върху паметника край р. Вит е отбелязано, че е издигнат в чест на трите атаки за Плевен, сраженията при Горни Дъбник и Телиш, последния бой за града и капитулацията на Осман паша”, написа историкът Богомил Стоев.
(използвани са информации от сайта на Община Плевен, от Регионалния исторически музей и от БНР, заглавието и подзаглавието са на ЗЕМЯ)