Отбелязването на Трети март – история, факти, събития

Честваме Националния празник на България – 3 март и 146 години от Освобождението на България. Годишнината ще бъде отбелязана със събития в цялата страна.

По повод празника от 11:30 часа президентът Румен Радев и върховен главнокомандващ Въоръжените сили ще отдаде почит пред паметта на българските опълченци и воини, загинали за свободата на България на връх Шипка, информира прессекретариатът на държавния глава. Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия, а в 11:50 часа ще произнесе слово. Тържествено слово пред Паметника на свободата ще произнесе и председателят на Народното събрание Росен Желязков, под чиито патронаж се провеждат честванията, информира пресцентърът на парламента.

В София церемонията по издигане на Националното знаме на Република България ще започне в 11:00 ч. пред паметника на Незнайния воин. В нея ще участват представителни формирования на Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. По време на церемонията, при изпълнение на химна, ще бъде произведен салют от двадесет артилерийски залпа. От правителствената информационна служба съобщиха, че премиерът Николай Денков ще участва в церемонията. По повод Националния празник в 12:00 ч. ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред сградата на Администрацията на президента.

Тържествената проверка (заря) ще започне в 18:30 ч. на площад „Народно събрание“. В нея ще участват президентът Румен Радев, председателят на парламента Росен Желязков, премиерът акад. Николай Денков и вицепрезидентът Илияна Йотова. В тържествената проверка ще се включат военнослужещи от Гвардейския представителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част, както и военнослужещи от Съвместното командване на силите. Командващ на тържествената проверка (заря) ще бъде бригаден генерал Димитър Хлебаров – командир на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (КИПКО), информират от Министерство на отбраната.

В строя ще бъдат знамената-светини, символ на най-възвишените традиции и добродетели на българското воинство, напомнящи за героичния подвиг на Българската армия: Самарско знаме, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Горнооряховските въстаници, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк.

След края на Руско-турската освободителна война (1877-1878), на 19 февруари 1878 г. (ст.ст). в руската главна квартира в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан Санстефанският мирен договор от руските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя – от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей, сочи информация на отдел “Справочна” на БТА. С договора се слага край на войната.

Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие (“Основание на мира”), подписано на 31 януари 1878 г. в Одрин. С него се урежда положението на България, която се създава като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата ѝ площ възлиза на около 172 000 кв. километра. Договорът предвижда начело на държавата да стои княз, избиран от населението и одобряван от Високата порта, и със съгласието на Великите сили. 

Въвеждането на новото управление и надзорът за неговото прилагане се поверява на руски императорски комисар за срок от две години. За същия срок за осигуряване на реда в страната се предвижда да останат руски войски и се забранява пребиваването на османски войски в княжеството. Договорът урежда и въпросите за годишния данък, който България трябва да плаща на Османската империя за недвижимите имоти на поданиците ѝ в България. 

Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор, защото, според тях, той застрашава техните интереси. По тяхна инициатива е свикан Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е приет Берлинският договор (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският мирен договор. 

Денят на Освобождението на България

За първи път Денят на Освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. От 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като Ден на Освобождението на България.

В бюлетина на Българската телеграфна агенция от 18 февруари (2 март нов стил) 1898 година, в информация от София се посочва, че по случай 20-годишнината от освобождението на България ще има тържествен молебен и че всички правителствени учреждения ще бъдат затворени през деня. 

На следващия ден БТА съобщава:

“София 19 февруари (3 март  нов стил) 1898 г. По случай 20-годишнината от освобождението на България в 10:00 ч. сутринта в катедралната църква „Свети Крал“ се отслужи благодарствен тържествен молебен в присъствието на господа министрите. Всичките граждански чиновници, висшето офицерство и при многоброен народ. След молебена произведе се парад на целия Столичен гарнизон, който дефилира пред  господина военния министър – полковник Иванов, представляващ негово царско височество княза, върховен началник на войската. Негово превъзходителство, господин Бахметиев, руският представител, придружен от висшия персонал на Императорското дипломатическо агентство, благоволи да присъства също на тържеството.”

След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се е отбелязвал като официален празник до октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се е отбелязвал като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет. 

Датата на подписването на Санстефанския мирен договор – 3 март, е обявена за национален празник на България с решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. и се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско иго