Откраднатите избори, или „Всичко за Васко, всичко за посолствоТО“

Вотът за кмет на София не е приключил! При разлика от едва 4500 гласа и при основателните съмнения за изборни измами в полза на управляващите от ПП – ДБ с добре известните от скандалния запис „ала-бала с машините“ и „избори с наше МВР“, няма как да приемем за чиста монета обявената с апломб победа на Васил Терзиев.

И не само защото има съмнения в честността на вота, но и защото залогът за тези избори бе твърде голям и лично за Терзиев (той не отрече тиражираната информация за похарчени пет милиона лева лични средства!), но и за управляващата „сглобка“. Защото ПП – ДБ са четвърта политическа сила и единствено кметското кресло в София може да е някакъв мотив и извинение за запазване на тази власт в този й вид.

Големият губещ, разбира се, са София и софиянци – в следващите четири години ще бъдат управлявани от човек, който не познава реалните проблеми на двумилионния град, не се е возил на градски транспорт, не е посещавал общинска болница или поликлиника, не е виждал състоянието на крайните квартали, на улиците, на училищата, на чистотата… И няма да ги опознае. Кандидатът на надменния елит, живеещ под стъкления похлупак на лукса и големите пари, в измислената реалност на „умнокрасивитета“, не просто ще се учи на гърба ни да бъде кмет, но и ще задълбочи неравенствата и социалните проблеми на града.

А със сигурност, ако е вложил и толкова голяма лична сума пари, няма как да убеди софиянци, че управлението му не е заченато в грях и корупция!

А и какво доверие можеш да имаш на кмет и на човек, който по три пъти на ден се отричаше от родителите и дядовците си, от техния живот, дело, идеали. Когато за власт си продал майка си и баща си, със сигурност ще продадеш и предадеш и избирателите си…

Беше разпространена информация, че Кирил Петков и Терзиев лично са се молили на Бойко Борисов да даде подкрепа, макар и в последния момент, показва, че начело с Терзиев София ще остане във властта на „Модела ГЕРБ“, с неговите схеми, далавери, с ремонта на ремонтите, с похарчените милиони на „наши“ фирми. И че както в националната сглобка – участниците стават повече, следователно – кражбата става по-голяма!

Изключително срамно бе поведението на купените медии и социолози. Срамни бяха услужливите подмазвачески интервюта, нагласените „дебати“ с удобни опоненти, венцехваленето, маскирано като политологичен „анализ“. Срамни бяха заглавия от типа, че Терзиев е недостижим на върха, когато от сънуваните 20 процента те изведнъж станаха 10%, после 5%, а накрая 1%. Или коментарите, че за Терзиев са гласували умните, образованите, можещите, а за Григорова – плебса и неуките. Същите социолози прогнозираха победа на Терзиев още на първи тур, двадесет процента разлика и четвърто или пето място за Ваня Григорова. Ще скъсат ли дипломите си? Ще се извинят ли поне веднъж за манипулативните прогнози, за платените „анализи“, за откровената агитация? Ще се извинят ли за лъжите и насажданото разделение в обществото на „умни и красиви“ и на „всички останали“!?

Щатното слагачество към Терзиев, който бе кандидат на „сглобката“ и на „посолствоТО“, заприлича на някогашния лозунг „Всичко за фронта, всичко за победата“… С тази разлика, че купената победа не е победа, а начало на политическа и морална агония.

На тази избори в София се показа, че може да победиш като мишка и да загубиш достойно! И докато Васил Терзиев може и четири години да мъчи себе си и нас, с присъствието си като кмет, то големият морален победител е Ваня Григорова.

Зад нея нямаше милиони левове, нямаше и дядо-генерал и вуйчо – генерален секретар. Нямаше послушни и овладени медии, нямаше придворни социолози, нямаше „наше МВР“, нямаше правителствена „сглобка“ и заместник-министри с флашки, нямаше я Галя от посолствоТО, нямаше ги уплашените политици, които крепят „сглобката“ с надеждата да ги отмине „Магнитски“. Затова Ваня бе истинска, честна, открита, направи кампания, която не свърши в неделя, а тепърва започва. Автентично лява кампания с ясни послания, без шикалкавене и без полумерки от типа „И вълкът сит, и агнето цяло“. Ваня Григорова е новият ляв лидер, но и новото лице на българската политика – достойно, открино, самосъздало се с много труд, познаващо реалните проблеми на обикновения човек и даващо силни и работещи решения – едно от тях е социално значимите дейности да се отнемат от частници и корпорации и да се върнат в общината и държавата.

Ваня Григорова бе граждански активист, после синдикалист, днес вече е политик, а утре… Утре има и шанс да бъде държавник – в реалната власт да отвоюва ролята на държавата като регулатор, стопанин, социален защитник. Затова – Ваня, горе главата, важното тепърва предстои!