Отношенията между България и Китай придобиха нова динамика в началото на 21-ви век

АНГЕЛ ОРБЕЦОВ е посланик за специални поръчения в МВнР. Той е бил в близкото минало посланик на България в Китай през периода 2003-2008 г. , а по-късно директор на Дирекция „Азия, Австралия и Океания“ в министерството. По повод навършващите се тази година 75 години от образуването на Китайската народна република на 1 октомври 1949 г. и признаването й от България като втора в света страна посланик Орбецов бе любезен да отговори на редица въпроси за Китай и за българо-китайските отношения през изтеклите седем и половина десетилетия.

Продължение от публикация: Поразителният възход на Китай е сред най-важните характеристики на съвремието

– Как България, която има традиционно приятелски отношения с Китай, развива сега взаимноизгодните си връзки с преуспяващия Китай в новата сложна международна политическа и икономическа обстановка? Надграждат ли се в различните области българо-китайските отношения в интерес на двете страни?

– През второто десетилетие на 21-ви в двустранните ни отношения придобиха нова динамика. Китай засили кардинално своята активност на международната арена и разшири неимоверно своите външноикономически връзки, превръщайки се в ключов компонент от веригите за доставки, значим износител на капитали и обещаващ инвеститор, при това не само в развиващите се страни, но и в Европа. Убедително олицетворение на новаторската визия на Китай стана инициативата „Един пояс, един път” (ЕПЕП), призвана да укрепи свързаността на Китай с останалия свят.

От друга страна, България се включи пълноценно в конструирането и провеждането на политиките на Европейския съюз, в т. ч. за задълбочаване на отношенията му с Китай, издигнати на ниво „всеобхватно стратегическо партньорство“. Основополагащият документ „Стратегически дневен ред за сътрудничество ЕС – Китай 2020“ бе разработен и приет през 2013 г. с наше активно участие; същото може да се каже и за одобрената през 2018 г. Концепция на ЕС за свързаност с Азия, разглеждана най-вече като европейския отговор на ЕПЕП. По време на първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. проявихме инициативност в развитието на отношенията ЕС – Китай, в т. ч. на Платформата за свързаност от 2015 г., по линия на която предложихме пет инфраструктурни проекта.

Политическият диалог с Китай на високо и най-високо равнище отбеляза прогресивна градация, илюстрирана в приеманите съвместни декларации, в които са залегнали принципите и характеристиките на двустранните отношения. Към заложената през 2006 г. формулировка „всестранно сътрудничество и партньорство“ през 2014 г. бе добавено определението „приятелско“. По време на държавното посещение на президента Румен Радев в Китай през юли 2019 г., съчетано и с участие в „Летния Давос“, отношенията бяха издигнати на ниво „стратегическо партньорство“. Видно място в политическия диалог имаха посещенията на вицепремиери, министри, ръководители на съдебната власт, представители на местни органи на властта и обществени организации.

Китай се утвърди като най-големия ни азиатски търговски партньор. Двустранният стокообмен отбеляза тенденция към нарастване, надхвърляйки 2,5 млрд. щ. д. за 2019 г., но със силен дисбаланс в полза на Китай (1665 срещу 912 млн. щ. д.), характерен между впрочем за почти всички страни членки на ЕС. При това българският износ почти не излизаше извън един малък асортимент от стоки, в който преобладават продукти с ниска степен на преработка като рафинирана мед, медни сплави и медни руди. Двустранното инвестиционно сътрудничество остана на сравнително ниско равнище – китайски капиталовложения в България от около 118 млн. евро към края на 2019 г., което е далече от водещите чуждестранни инвеститори у нас.

Негативен отпечатък върху отношенията ни с Китай наложи пандемията от COVID-19, която предизвика почти пълно замразяване на взаимните посещения. През последните 4-5 години неизбежно влияние оказва и сложната обстановка в света, преди всичко силното геополитическо противопоставяне САЩ – Китай, а оттам и НАТО – Китай, като дълготраен фактор в международните отношения. В Европейския съюз от 2019 г. се наложи т. нар. многопластов подход спрямо Китай: той е „партньор за сътрудничество, с който ЕС има тясно обвързани цели, преговорен партньор, с който следва да се намери баланс на интересите, икономически конкурент в съревнование за технологично лидерство и системен съперник, който насърчава алтернативни модели на управление“. По някои въпроси се открояват сериозни различия между ЕС и Китай: позицията по руската агресия срещу Украйна, правата на човека, поведението и гласуванията по редица резолюции в ООН и т. н. Същевременно двете страни взаимодействат успешно по въпроси като изменения в климата, екология и зелена енергия, наука и технологии и контакти между хората, което бе потвърдено на състоялата се декември 2023 г. в Пекин поредна Среща на върха ЕС – Китай. Срещата придава положителен импулс на отношенията предвид възобновените диалози по важни въпроси. Същевременно се наблюдават и напрегнати моменти, като например наложените преди няколко дни от Европейската комисия допълнителни мита върху китайските електромобили.

Понастоящем развитието на българо-китайските отношения се радва на солидна подкрепа сред българската общественост, делови среди и академични кръгове. Китай заема все по-видно място във външноикономическите връзки на нашата страна с годишен стокообмен от вече 4-4,5 млрд. щ. д. Засилват се контактите по линия на науката, културата, образованието, туризма, местните власти. В рамките на ЕС България изразява предпочитание към конструктивен диалог с Китай, в който да се търси взаимодействие по двустранни и глобални въпроси. В същото време активността по двустранна държавна линия е занижена и до голяма степен следва инерцията от годините на пандемията от COVID-19, при което вече се чувства изоставане спрямо някои наши партньори от ЕС. Особено очебиен е резкият спад във взаимните посещения от зимата на 2020 г. Последният значим двустранен контакт бе провеждането на поредната 17-а сесия на Смесената на българо-китайска комисия за икономическо сътрудничество (СКИС) през януари 2020 г. Наложително е тази тенденция към застой да бъде преодоляна, тъй като тя по никакъв начин не съответства както на забележителната и непрекъснато нарастваща роля на Китай в международната политика и икономика, така и на традициите в развитието на двустранните връзки.

– Каква е оценката Ви например за участието на България в китайските инициативи „17 плюс 1“ и „Един пояс, един път“? Видно е, че някои балканска държави, като Сърбия и Гърция, ни изпревариха в степента на общуване с Китай.

– Инициативата за изграждане на „Икономически пояс по Пътя на коприната” и на „Морски път на коприната на ХХІ век“, лансирана през септември – октомври 2013 г. и получила наименованието „Един пояс, един път” (ЕПЕП), напредва успешно с реализирането на мащабни проекти, най-вече в региони като Югоизточна, Южна и Югозападна Азия. Двустранни меморандуми за сътрудничество по ЕПЕП са сключени с много държави, в т. ч. европейски. България също подписа с Китай през 2015 г. Меморандум за сътрудничество по ЕПЕП. Тази инициатива се разглежда у нас до голяма степен през призмата на друг емблематичен китайски проект, касаещ региона на Централна и Източна Европа – „17+1“, на чийто най-висш форум, Срещата на правителствените ръководители, станахме домакин в началото на юли 2018 г. след току-що приключилото ни председателство на Съвета на ЕС.

Меморандумът дава широки перспективи за сътрудничество и реализиране на проекти, които обаче към момента остават неизползвани. От българска страна не се проявява активност, което частично се дължи и на резервите на ЕС към ЕПЕП през последните години. На трите организирани в Пекин високопоставени форума на ЕПЕП през 2017, 2019 и 2023 г. към България не бяха отправени покани за участие на високо равнище и съответно страната ни бе представена от нашето посолство в Пекин на някои тематични подфоруми. В рамките на Втория форум бе подписан Меморандум за сътрудничество между Министерството на енергетиката и Националната енергийна администрация на Китай, който има общ характер и не носи обвързващи ангажименти.

Балканското измерение на ЕПЕП се развива основно по направлението юг-север по западнобалканския маршрут, съобразено с китайската концесия на гръцкото пристанище Пирея и координираната стратегия на Унгария и Сърбия за модернизация на жп линията Белград – Будапеща. По такъв начин се оформи концепцията за Китайско-европейски експрес „Земя-море“, в който се включи и Република Северна Македония. Очевидно България остава встрани поради пасивност, липса на вътрешна координация и подаване на разнопосочни сигнали, което не ни позволява да формулираме и отстояваме визия, съответстваща на нашите обективни потребности. Даже актуалният напоследък на фона на войната в Украйна „Среден коридор“ по линията ТРАСЕКА, от чието развитие България е силно заинтересована, се ориентира към Констанца и маршрута през Румъния за Европа.

В годините преди COVID-19 Инициативата „17+1“ беше основен двигател на отношенията в стопанската област чрез своите многобройни форуми (министерски срещи, изложения, панаири и др.).

България по традиция се представя на основните търговски изложения с различна насоченост в китайските градове Гуанджоу, Шанхай, Нинбо, Хъфей и др. Съпътстващото Седмата среща в София двустранно посещение у нас на китайския премиер Ли Къцян бе белязано със сключване на редица споразумения в областта на научно-техническия обмен, мирното използване на атомната енергия, междубанковото сътрудничество, износа на български тютюн, корабостроенето и др. Министерството на икономиката и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) организираха мащабен бизнес форум с участието на над 1000 представители на бизнеса от България, Китай и ЦИЕ.

По линия на Инициативата България проявява подчертан интерес към сферата на земеделието, обективиран чрез функционирането към МЗХГ в София на Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство, а в Пловдив – на павилион за електронна търговия със селскостопански продукти. По време на Седмата среща се състоя официално откриване на паметна плоча на Демонстрационен парк за сътрудничество към Центъра. Разкрити са значителни възможности за засилване на аграрното сътрудничество, като основен фактор за това е подписването на т. нар. двустранни протоколи и одобряването на съответните сертификати за износ на селскостопански продукти. Напоследък износът на българска селскостопанска продукция и храни за Китай бележи известен ръст, но нашият потенциал е много по-голям.

Друга сфера на устойчив интерес за нас е академичният форум на Инициативата. Основен участник от българска страна е Дипломатическият институт към МВнР, който развива обещаващо сътрудничеството с Китайската академия за обществени науки, Китайската дипломатическа академия и други китайски партньори. И неведнъж е бил домакин на различни посещения и прояви по линия на Инициативата, в т. ч. конференция в навечерието на Седмата среща на върха.

По време на пандемията се очерта застой в работата на Инициативата, допълнително задълбочен от някои песимистични гласове, напускането на трите прибалтийски държави и редуцирането на формата до „14+1“. Ние продължаваме да смятаме, че Инициативата създава допълнителни възможности за разширяване на двустранните отношения с Китай в области като търговия, инвестиции, земеделие, транспорт, информационни технологии, образование, култура и др., както и да я разглеждаме като допълващ елемент към партньорството ЕС – Китай. Очакването ни е тя да се съсредоточи върху постигане на реални резултати в практическото сътрудничество.

През юни т. г. София чрез УНСС стана домакин на Петия форум на културните и творчески индустрии Китай – ЦИЕ под наслов „Дигиталната технология като стимул на творческата индустрия и културната търговия“, в който имах честта и удоволствието да участвам. Успешното провеждане на това двудневно събитие вдъхва свеж импулс за съживяване на Инициативата. Разбирам, че в тази насока са предвидени и други прояви, като се надявам на активно участие от всички страни.

– От българска страна какво трябва да се направи, така че да бъде изпълнено с максимално възможни положителни резултати в бъдеще обявеното преди време от ръководителите на двете страни стратегическо партньорство?

– Китай е един от нашите приоритетни партньори в Азиатско-тихоокеанския регион, а обявеното през юли 2019 г. „стратегическо партньорство“ е за нас първо по рода си с държава от региона. В отношенията с Китай имаме безспорни постижения, които кореспондират на първостепенния характер на тази страна в нашата външна политика, нейния гигантски потенциал и ключовата й роля на международната арена. Изградена е атмосфера на приятелство и взаимно доверие, която винаги е съпътствала двустранните контакти. Същевременно, както вече отбелязах, през последните години в отношенията по държавна линия се наблюдава пасивност и стагнация.

Смятам, че активизирането на взаимните връзки е наложително, особено в контекста на 75-годишнината на дипломатическите отношения, която отбелязваме през тази година. В този процес двете министерства на външните работи следва да поемат водеща роля. Висока добавена стойност би имало осъществяването на официална визита в Китай на български външен министър, каквато беше договорена за 2020 г., но не се реализира по обективни причини. Изключително полезен оперативен инструмент за канализиране на диалога, който трябва да бъде съживен, са политическите консултации на ниво зам.-министри на външните работи, провеждани в съответствие с Протокола за сътрудничество между МВнР на двете страни от 1995 г. На дневен ред в перспектива трябва да се поставят също визитите на най-високо равнище и парламентарният обмен, които винаги са носили интензивен характер. Инициативата „14+1“ не е изчерпила своя потенциал и може да бъде продължена, като се съобрази с новите реалности.

Развитието на икономическото сътрудничество изпитва нужда от направляващата роля на СКИС, чиято следваща сесия в София е вече принципно договорена за 2025 г. след петгодишно прекъсване. С цялата му сериозност трябва да бъде разглеждан и решаван въпросът за подобряване на свързаността чрез пълноценно включване на страната ни в хоризонталните коридори от Европа към Китай. Отдавна очакваме реализиране на знаков китайски проект, който да постави България във фокуса на китайските капиталовложители и да даде тласък на едно по-мащабно инвестиционно сътрудничество. Перспективните сектори са добре известни: машиностроене, автомобилостроене и производство на авточасти, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост и др. С китайски компании са обсъждани редица проекти в инфраструктурата, енергетиката, здравеопазването и др. Следва да се ускори договарянето с китайската страна на мерки за улесняване на българския износ, по-специално износа на селскостопански продукти и храни. Положителен ефект би имало откриването на клон на реномирана китайска банка у нас, както и на редовни полети в изпълнение на подписания през декември 2023 г. Меморандум за разбирателство по двустранната Спогодба за въздушен транспорт.

Необходима е адекватна реклама в китайските социални платформи за популяризиране на България като туристическа и образователна дестинация. Изключително продуктивно за страната ни би било задълбочаването на обмена в областта на науката, развойната дейност, градоустройството, стартиращите компании, свободните икономически зони. Трябва да обърнем внимание и на такива символи на прогреса на човечеството като космическите изследвания, роботиката и изкуствения интелект. Едно конкретно очакване от българската страна е откриване на Български културен център в Пекин в изпълнение на двустранно споразумение от 2015 г.; Китайският културен център в София функционира на пълни обороти от няколко години и радва българската общественост с многобройни интересни прояви.

Интервюто взе Любомир Михайлов