От върха на 5-ото хилядолетие
След 48 часа в Китай ще проблеснат пъстрите фойерверки в чест на поредния Пролетен празник – традиционната Нова година в Поднебесната. Още един календарен лист от историята на огромната азиатска страна ще отиде в миналото. Заедно с ярките си белези и постижения. А те са толкова много! Дали ще бъдат уникалните скални храмове в пещерите Могао, или легендарната теракотена армия на династия ЦинШъхуан, или строената поколения наред Велика китайска стена, или поразителните Храм на Небето и Имперски дворец (Забранения град) в Пекин – това няма значение. Всички те са бисери в огромното културно съкровище на стар и нов Китай.
Казвам „стар и нов“, защото съвременен Китай, уверено поел към първото социалистическо столетие, живее както с днешния ден, така и със своето минало. Минало, което той грижливо съхранява, реставрира за милиони юани, запечатва в компютърни хранилища и популяризира по света. Да, съвременната комунистическа страна е горда с необхватното си минало, та било то имперско, монголо-китайско или бунтовно-военно.
Тази резонна гордост ме кара да се замисля за България, макар и малка, подхванала вече 14-ото столетие. А ако прибавим и вековете на Волжка България… И макар и немлада, страната ни понякога се държи като пъпчив тийнейджър – събаря сгради, руши паметници, защото не били в духа на новото време. А може би и ние, българите, трябва да се поучим от опита
на Китай, отдавна осъзнал верността на древната мъдрост – че който владее и управлява миналото, владее и управлява и бъдещето си.
