От големи провокации към голяма катастрофа

На 24 май украински интернет ресурси разпространиха снимки на тежко повредената руска радиолокационна станция “Воронеж-ДМ” край град Армавир в Краснодарския край. Станцията не е обикновена, а част от Системата за ранно предупреждение за ракетно нападение (СПРН), която е съставена от наземни радари и космически спътници. Това са “очите” на Русия при ядрена война, както казват военните. СПРН е част от Системата за управление на стратегическите ядрени сили, нейният първи елемент, а последният е прословутото “ядрено куфарче”.
Смисълът на съществуването на този голям и много скъп обект (както и на другите шест от този тип) е само един – когато започне ядрената война, да засече изстрелването на балистичните ракети с ядрени бойни глави още на ранния етап и да предупреди политическото ръководство, за да бъде нанесен ответен ядрен удар, преди да бъдат поразени целите на руска територия.
Всичките станции от типа “Воронеж”, както и по-старите им аналози, имат секторен обсег. Станцията край Армавир покрива югозападното ракетноопасно направление.
На 26 май украинската електронна медия УНИАН съобщи, че по нейни данни безпилотен летателен апарат на Главното управление за разузнаване към военното министерство е поразил руски радар от СПРН “Воронеж-М” край град Орск, Оренбургска област, който покрива южното ракетноопасно направление.
На 28 май в интернет се появиха кадри на дрон, модел Tekever AR3, за който се твърди, без ясни доказателства, че е участвал в атаката на радара край Армавир. Дронът е производство на страна – член на НАТО – Португалия.
Официални коментари от двете страни засега няма. Неофициално руските околовоенни Телеграм канали, някои от тях анонимни, потвърждават успешната атака срещу радара край Армавир, но отричат аналогичния обект край Орск да е бил засегнат.
В коментар по темата на анонимния Телеграм канал Fighterbomber се твърди, че атаката срещу радара край Армавир е била осъществена още на 21 април. И действително, в този, свързан с дейността на руската военна авиация, Телеграм канал има публикация от същата дата, в която се казва: “Врагът тихомълком изважда от строя съставни части на нашия ядрен щит. Атакува базите на стратегическите носители на ядрено оръжие, елементите за предупреждение за ядрено нападение”.
Ако това изобщо е вярно, то тогава започналите точно месец по-късно руски учения за проверка на използването на тактическо ядрено оръжие, трябва да се гледат под друг ъгъл, а именно като реакция на провокация от немислим до момента мащаб. Спиралата на ескалацията е направила още един завой.
Защото, съгласно документа “Основи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното сдържане”, утвърден през 2020 г., Глава 3, чл. 18, подточка “в”, ядрен удар може да бъде нанесен, ако бъде извършено “нападение на противника срещу много важни правителствени или военни обекти на Руската федерация, разрушаването на които би възпрепятствало ответните действия на ядрените сили”.
Поразяването на радарите от СПРН категорично попада в обхвата на тази част от ядрената доктрина на Русия. Според документа, последната дума за нанасянето на ядрен удар има президентът, в случая Владимир Путин.
Ядрен удар няма. Но това не означава, че няма да има.
Очаквано турбопатриотичната част от руската общественост, включително журналистическата й част веднага призоваха за незабавен удар или по територията на Украйна, или още по-добре по обекти аналогични обекти на САЩ, но извън националната им територия. В Гренландия например. Ако не отговорим, казват те, атаките ще продължат и с по-сериозни оръжия, и така с ръцете на Украйна САЩ ще повредят ядрения ни щит. В момента, в който САЩ се убедят, че на Русия е нанесена критична за ядрените сили вреда, внезапното ядрено нападение ще бъде неизбежно. Отговорът впрочем, също.
Удряйте, братя, не ги чакайте те да ни ударят! Така звучат алармистките призиви.
Макар да бе казано, че липсват официални реакции на случилото се, има две любопитни (и тревожни) дипломатически изявления.
На 22 април, ден след предполагаемата атака срещу радара край Армавир, руският външен министър Сергей Лавров направи видеообръщение към конференция по въоръженията в Москва. В него той каза: “Западните страни балансират опасно на ръба на пряк военен сблъсък между ядрените сили, което може да доведе до катастрофални последици… Особено сме загрижени, че именно “тройката” (САЩ, Франция, Великобритания – бел. авт.) западни ядрени сили е сред ключовите спонсори на престъпния киевски режим, основните инициатори на различни провокации. Виждаме сериозни рискове, повишаващи равнището на ядрена опасност”.
На 25 май, ден след появата на снимките с поразения радар “Воронеж-ДМ”, външният министър на Полша Радослав Сикорски е цитиран да казва в интервю за “Гардиан”: “Американците казаха на руснаците, че ако взривите ядрена бомба, дори и да не убие никого, ние ще ударим всички ваши цели в Украйна с конвенционални оръжия, ще ги унищожим всички”. Да добавим, че Сикорски бе човекът, който пръв в света дебело намекна, че САЩ стоят зад взрива на “Северен поток”, като им благодари публично.
Ако изказването на Лавров може и да е съвпадение, защото руската страна често говори по този проблем, заявлението на Сикорски изглежда и звучи синхронизирано с обявяването на инцидента, ако приемем, че е станал месец по-рано.
Какво излиза?
Неядрена държава нанася удар с конвенционално оръжие по обект от ядрената инфраструктура на ядрена свръхсила (Русия), което по силата на ядрената й доктрина, предполага употребата на ядрено оръжие.
Другата ядрена свръхсила (САЩ), чрез устата на отгледания в политическите й недра външен министър на Полша, заявява, че ако Русия изпълни предписанията на ядрената си доктрина, ще започне война с нея. Като за начало неядрена. Но при всички сценарии, военният конфликт между САЩ и Русия, завърша с размяната на ядрени удари.
Оттук идва очевидно и мълчанието на Кремъл. Става дума за провокация. Скъпа, с много тежки репутационни загуби за Москва, защото лъсва слабостта на устойчивостта на стратегическите й сили, но само провокация, чиято цел е Русия да излезе от равновесие и да използва ядрено оръжие в Украйна, което рязко ще влоши политическите й позиции в света, без положението на фронта да го изисква.
Това се вписва и в нарастващата ескалация около войната, на фона на преминалата в отбрана Украйна и коментарите в световната преса, че тя дълго няма да издържи, независимо от западната военна помощ.
През последните седмици една след друга започнаха да се застъпват информации, за това, че редица западни държави разрешават на Украйна да използва тяхното оръжие по международно признатата територия на Русия, че се обмисля използването на зенитно-ракетни комплекси от територията на страни-членки на НАТО, за да поразяват руски ракети над територията на Украйна, че Франция заедно с вечно съгласната на всичко срещу Русия Прибалтика и други страни ще изпратят в най-близко време войски в Украйна. Добавете към това разговорите в Европа за връщането на наборната военна служба.
Напрежението расте.
Една оптимистична версия на случващото се гласи, че в изборна година – за САЩ, ЕС, Великобритания – и много от събитията, изказванията са предопределени от борбата за власт. Разговорите за война в ЕС, целят мобилизиране на избирателите и от двете страни на барикадата. Ако изобщо има такава.
Освен това, градусът на напрежението, казват оптимистите, се покачва в навечерието на реалните преговори, просто Западът сега искал да изплаши Москва и тя да се съгласи под заплахата от голяма война, да ги започне в изначално по-лоша за себе си позиция.
Реалистичният прочит на досегашното развитие на руско-западното противопоставяне, сочи, че има две предпоставки за началото на голямата война, която най-вероятно ще прерасне в ядрена.
Първо, това е липсата на страх пред ядреното оръжие, което е следствие както от заличаването на спомена на Студената война, така и поради обективното намаляване на броя на зарядите.
В пика на ядреното противопоставяне в средата на 80-те години на XX век, СССР имаше 45 000 ядрени заряда, а САЩ под 25 000. Тогава хората се страхуваха, че при война планетата ще бъде унищожена. Сега, по неофициални данни, в света общо има 12 700 ядрени заряда, от които 8000 в САЩ и Русия, 6000 от тях под контрола на Москва. Плюс, вече има и по-развити системи за противоракетна отбрана.
Това намалява прага на тревожност и повишава възможността за употребата на ядреното оръжие. Парадокс на ядрената надпревара.
Втората предпоставка е поведението на самата Русия.
Москва дълго време беше притискана по най-различни начини след края на Студената война и това доведе в един момент до събитията от 2014 г.
Кремъл чака осем дълги години Западът да изпълни това, което беше подписал. Смяташе се (в т. ч. и авторът), че Русия няма да посмее да тръгне открито срещу Запада, като нападне Украйна. По много причини. Но го направи.
Сега битува мнението, че ако се вкарат чужди войски в Украйна, ако се реализират всички посочени по-горе мероприятия, то Путин няма да посмее да употреби ядрено оръжие и страната му ще бъде бавно варена от по-умните западни елити. И накрая ще бъде сварена, без да гъкне. Той разбира се, не се досеща за това.
Путин досега винаги прави това, което обещае, дори да е отсрочено във времето с няколко години. Преди дни прозвуча поредното му предупреждение, към натовските страни, “особено тези в Европа”, “особено малките страни с висока плътност на населението”.
Преди две години имаше съобщения, че Аржентина е най-безопасното място при ядрена война. Но там междувременно се появи луд президент с моторна резачка. Точно като в американски филм на ужасите.
В Източна Европа ние сме на първия ред и ни заплашва участие във филма.