От чие име Желязков се кълне във вечна вярност на Украйна? Как “сглобката” с 8% доверие ще раздава на Киев нашите пари?
Няма да кажа, че е нанесено тежко унижение на родния парламентаризъм и националния ни суверенитет, защото унижения им се нанасят ежедневно и вече не може да се прецени кое е най-тежко. Градацията почна да се обезсмисля. Акценти от словото му, прекъсвано от овации и ставане на крака:
– “Заявявам безусловната подкрепа и съпричастност на моята страна към каузата на Украйна…”
– “Застрашената съдба на всеки украинец застрашава съдбата на всеки един от нас. Затова няма да се уморим да повтаряме: Бъдещето на свободния демократичен свят е невъзможно без свободата за украинския народ…”
– “София е готова да участва в следвоенното възстановяване на атакуваната държава…”
От последното подразбирам, че сглобката се кани отново да посегне на нашите общи пари и да пренасочи част от тях за режима на Зеленски, след като обяви капитулация. Говорим за парите на българския данъкоплатец, който дарява сглобката с 8% доверие. Но въпреки това сглобката не се свени да ретранслира щедро публичен ресурс към Киев. Аз, като данъкоплатец, дали съм съгласен? А вие? Никой не ни пита.
Никой не ни пита и когато Росен Желязков бодряшки се бие в гърдите, че “нашата страна безусловно подкрепя Украйна”. Коя страна, чия… Неговата, на Желязков, може би да. Но моята не. С тези хора – желязковци, тагаревци, славовци, ивайломирчевци, денковци… ние отдавна не живеем в една и съща страна. Попитаха ли ни дали безусловно подкрепяме? Защото според социологическите анкети, които съм виждал, по-голямата част от българите не подкрепят Украйна, а още по-голямата част настояват за неутралитет. Бъдещето не би било възможно без свободата на украинския народ… Разбира се, да – в онтологичен план бъдещето е невъзможно без свободата на всеки един народ, не само на украинския. На всяко живо същество… А най-добрият гарант за свободността е мирът, защото без мир бъдеще просто няма. Но Желязков не говори за мир, а за ново и ново въоръжаване. Говори за битка докрай. За “победа”. Без да спомене, че въпросната “победа” минава през поражение на една свръхмощна ядрена сила, каквато е Русия. Как Желязков точно си представя тази “победа” и това “бъдеще”? Аз, чисто визуално и първосигнално, си го представям като облака над Хирошима. Предизвикан от същите онези, които сега подклаждат войната на Източния фронт, гледат на нея като бизнес и пълнят банковите си сметки с цената на милиони избити, и от двете страни… Така ли е, г-н Желязков? Атомната гъба ли е вашето въжделение? Нима не е ясно, че в глобалната Трета световна, към която вашите господари ни тласкат, победители няма да има? Понякога си мисля, че нашите партийно-държавни ръководители от сглобката – такива като Желязков, са напълно дехуманизирани индивиди, със сбъркана ценностна система, без семейства, деца, родители, близки, без дом, корени, религия, вяра и нравствена опора. В същото време знам, че имат и деца, и семейства, а това ми е още по-странно: какво ги “движи”, нямат ли свян, кое отпушва лудостта? Само старанието да се подмажат по-качествено на ултралибералите във Вашингтон? Има ли и нещо друго, защото съм напълно убеден, че и сами не си вярват, а и че на мнозина от тях също им е притеснено как ще приключи цялата тази все по-опасна и бутафорна симулация на “евроатлантизъм”… Каквото и да е, няма да мирясат, докато не ни вкарат във война. С тази цел ги монтираха във властта. Война, от която ще избягат първи…
