Паметна вечер ще отбележи 90 години от рождението на поета Евтим Евтимов

Паметна вечер по повод 90 години от рождението на поета Евтим Евтимов ще се състои в Българската академия на науките (БАН). Това съобщават от издателство „Захарий Стоянов“, които са организатори съвместно с БАН и Съюза на българските писатели (СБП).

Събитието ще е на 2 ноември. Честването е в рамките на 110-ата годишнина от създаването на Съюза на българските писатели.

Евтим Евтимов е български поет и автор на текстове на много български песни от поп музиката.

Роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител и читалищен деятел в Петрич в течение на 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Става завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Умира на 8 юни 2016 година в София.

БЕЗСМЪРТНИ СТИХОВЕ НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ:

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

ПТИЦИ НА РАЗСЪМВАНЕ

Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.

Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.

Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.

Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън – подмамени то тях,
потърсихме ръцете си отново.

ОБИЧАШ МЕ

Обичаш ме – ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.

ГОТОВ СЪМ ЗАРАДИ ТЕБ ДА ВЛЯЗА В АДА

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти – невинен – ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.

КОГАТО В ЧЕРНА ВЕЧЕР СТАВАМ ЛОШ

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.