Памет: 90 години от рождението на министър-председателя (1986-1990 г.) Георги Атанасов

Ако беше жив, бив­ши­ят ми­нис­тър-пред­се­да­тел на Бъл­га­рия за пе­ри­о­да яну­а­ри 1986-фев­ру­а­ри 1990 г. Ге­ор­ги Ата­на­сов би навършил 90 го­ди­ни. Той почина на 31 март 2022 г. и бе последният жив премиер от социалистическия период и последния жив пълноправен член на Политбюро на ЦК на БКП, доайен сред живите представители на държавния елит от времето на Първата българска република и градежа на социалната държава.

Ге­ор­ги Ата­на­сов е ро­ден на 25 юли 1933 г. в пър­во­май­с­ко­то се­ло Пра­вос­ла­вен. В РМС чле­ну­ва от 1947 го­ди­на, а в БКП и БСП – от 1956 го­ди­на – над 60 ле­та. За­вър­шил е гим­на­зия в Пър­во­май, как­то и спе­ци­ал­ност “Ис­то­рия” в Со­фий­с­кия уни­вер­си­тет и е част от сил­но по­ко­ле­ние от дър­жав­ни­ци, из­с­ле­до­ва­те­ли, прос­вет­ни дей­ци в об­ласт­та на ис­то­ри­я­та, фи­ло­со­фи­я­та, со­ци­о­ло­ги­я­та.

Ге­ор­ги Ата­на­сов за­е­ма от­го­вор­ни ком­со­мол­с­ки пос­то­ве – ръ­ко­во­ди сто­лич­ния ком­со­мол, ор­г­сек­ре­тар, а от 1965-1968 г. е пър­ви сек­ре­тар на ЦК на мла­деж­ка­та ор­га­ни­за­ция. Той е част от ед­но ус­пеш­но ком­со­мол­с­ко по­ко­ле­ние, ко­е­то да­де на стра­на­та пле­я­да ус­пеш­ни ръ­ко­во­ди­те­ли ка­то проф. Алек­сан­дър Ли­лов – учен фи­ло­соф и сек­ре­тар на ЦК на БКП по иде­о­ло­ги­чес­ки­те въп­ро­си, пръв ли­дер на БСП след про­ме­ни­те от 1989 г., Ге­ор­ги Ка­ра­ма­нев – по-къс­но ми­нис­тър на тър­го­ви­я­та, Пе­тър Дюл­ге­ров – проф­съ­ю­зен ли­дер, Ге­ор­ги Йор­да­нов – ми­нис­тър на кул­ту­ра­та, от съ­ща­та ком­со­мол­с­ка ге­не­ра­ция са ре­ди­ца спо­соб­ни ре­ги­о­нал­ни пар­тий­ни ръ­ко­во­ди­те­ли, до­ка­за­ни ръ­ко­во­ди­те­ли в ин­дус­т­ри­я­та, зе­ме­де­ли­е­то, вът­реш­на­та си­гур­ност.

От Ос­мия кон­г­рес (1962 г.) е кан­ди­дат-член, а от Де­ве­тия кон­г­рес (1966 г.) до 1990 г. не­из­мен­но е член на Цен­т­рал­ния ко­ми­тет на БКП. Из­би­ран за на­ро­ден пред­с­та­ви­тел – в че­ти­ри от те­зи об­що пет ман­да­та той пред­с­тав­ля­ва Кър­джа­лий­с­ки ок­ръг, ра­бо­тей­ки ак­тив­но за со­ци­ал­но­то въз­раж­да­не и раз­ви­ти­е­то на то­зи сло­жен ет­ни­чес­ки сме­сен ра­йон.

През 1968-1976 г. за­веж­да от­дел “На­у­ка и об­ра­зо­ва­ние” при ЦК на БКП, а от 1976 г. е пре­наз­на­чен на съ­щия пост в клю­чо­вия за пар­тий­на­та ра­бо­та от­дел “Де­ло­вод­с­т­во”. През де­кем­в­ри 1977 г. Ге­ор­ги Ата­на­сов е из­диг­нат за сек­ре­тар на Цен­т­рал­ния ко­ми­тет на БКП, ка­къв­то ос­та­ва до из­бо­ра за пре­ми­ер през 1986 го­ди­на. Ед­нов­ре­мен­но за­е­ма и дру­ги от­го­вор­ни пос­то­ве: пър­ви зам.-пред­се­да­тел на Дър­жав­ния пла­нов ко­ми­тет с ранг ми­нис­тър от 1979 г., зам.-пред­се­да­тел на Дър­жав­ния съ­вет и пред­се­да­тел на Ко­ми­те­та за дър­жа­вен и на­ро­ден кон­т­рол от 1981-1984 го­ди­на. През 1984 г. ог­ла­вя­ва ор­га­ни­за­ци­он­но­то нап­рав­ле­ние в пар­тий­на­та дей­ност, през съ­ща­та го­ди­на е из­б­ран и за кан­ди­дат-член на По­лит­бю­ро. От на­ча­ло­то на 1986 г. е член на По­лит­бю­ро и е из­диг­нат за пред­се­да­тел на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет. Ка­то шеф на из­пъл­ни­тел­на­та власт от на­ча­ло­то е из­п­ра­вен пред ре­ди­ца теж­ки пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва – пе­рес­т­рой­ка­та в Съ­вет­с­кия съ­юз, ко­я­то пос­та­вя ико­но­ми­чес­ки­те от­но­ше­ния с пар­т­ньо­ри­те от СИВ и Вар­шав­с­кия до­го­вор на но­ва ос­но­ва, свър­за­на с ряз­ко­то ог­ра­ни­ча­ва­не на до­то­га­ваш­на­та ре­сур­с­на и ико­но­ми­чес­ка по­мощ. Дру­го пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во е нуж­да­та от тър­се­не на ре­фор­ми на съ­щес­т­ву­ва­ща­та сис­те­ма, на мо­дер­ни­за­ци­я­та на ико­но­ми­ка­та и пре­ми­на­ва­не­то й на нов, ви­со­ко­тех­но­ло­ги­чен етап. Уви, Из­точ­на Ев­ро­па, под дик­тов­ка­та на Гор­ба­чов, из­вър­ш­ва те­зи ре­фор­ми без стра­те­гия, сти­хий­но и не­об­мис­ле­но. Об­рат­но­то – ре­фор­ми­те, случ­ва­щи се ве­че тре­то де­се­ти­ле­тие в Ки­тай, по­каз­ват, че съ­че­та­ни­е­то на доб­ро­то от со­ци­а­лиз­ма с то­ва от сво­бод­ния па­зар, пра­ви со­ци­а­лиз­ма не са­мо жиз­нес­по­со­бен, но и об­щес­т­во с ог­ро­мен, прак­ти­чес­ки не­ог­ра­ни­чен по­тен­ци­ал.

Съ­щев­ре­мен­но в пра­ви­тел­с­т­во­то в пе­ри­о­да 1986-1990 г. по во­ля­та на вис­ше­то пар­тий­но ръ­ко­вод­с­т­во и в опит да се на­ме­ри път за по­ло­жи­те­лен из­ход, се из­вър­ш­ват ре­ди­ца ре­ор­га­ни­за­ции, които усложняват работата на изпълнителната власт – пре­об­ра­зу­ва­не на от­рас­ло­ви­те ми­нис­тер­с­т­ва в сто­пан­с­ки асо­ци­а­ции, съз­да­ва­не­то и зак­ри­ва­не­то след го­ди­на на Съ­ве­ти при МС, раз­ду­ва­не­то и ре­ду­ци­ра­не­то на броя на ви­цеп­ре­ми­е­ри­те, кад­ро­ви сме­ни и разместване на хиляди специалисти по ведомства и региони, сли­ва­не на ня­кол­ко ми­нис­тер­с­т­ва в ме­гас­т­рук­ту­ри ка­то ико­но­ми­ка, пла­ни­ра­не, фи­нан­си, тър­го­вия, це­но­об­ра­зу­ва­не под ед­на “шап­ка”, а съ­що и на кул­ту­ра­та, на­у­ка­та и прос­ве­та в ед­но об­що ми­нис­тер­с­т­во. На­ред с те­зи ад­ми­нис­т­ра­тив­ни тру­со­ве, през 1987 г. се из­вър­ш­ва ок­руп­ня­ва­не­то на до­то­га­ваш­ни­те 29 ок­ръ­га в 9 об­лас­ти. От края на 1988 г. да­ти­ра и Указ 56, дал старт на фир­ме­на­та ор­га­ни­за­ция в бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка с дър­жав­на, об­щин­с­ка, но и час­т­на соб­с­т­ве­ност и сто­пан­с­ка дей­ност. Случ­ва се и “Го­ля­ма­та ек­с­кур­зия” на бъл­гар­с­ки­те тур­ци, пос­лед­ва­ла т. нар. Въз­ро­ди­те­лен про­цес. При пос­ре­ща­не­то на всич­ки те­зи пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва и но­во­въ­ве­де­ния, ка­то пре­ми­ер Ге­ор­ги Ата­на­сов про­я­вя­ва уме­ре­ност, ба­лан­си­ран под­ход, тър­се­не на ми­ни­мал­на со­ци­ал­на це­на. Въп­ре­ки пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та, го­ди­ни­те му ка­то пре­ми­ер са пос­лед­ни­те спо­кой­ни и ста­бил­ни го­ди­ни от жи­во­та на обик­но­ве­ния бъл­га­рин…

Ге­ор­ги Ата­на­сов е един от при­вър­же­ни­ци­те на про­мя­на­та от 10 но­ем­в­ри 1989 го­ди­на, то­ва сви­де­тел­с­т­ват мно­гоб­рой­ни спо­ме­ни, до­ку­мен­ти. Той е пред­ло­жен от То­дор Жив­ков да за­е­ме не­го­вия пост на пар­ти­ен ръ­ко­во­ди­тел, но партийната дисциплина надделява и си пра­ви от­вод в пол­за на Пе­тър Мла­де­нов. В ис­то­ри­я­та ня­ма ус­лов­но нак­ло­не­ние, днес е труд­но да се ка­же по ка­къв път ще­ше да тръг­не Бъл­га­рия, ако Ата­на­сов бе зас­та­нал на­че­ло на стра­на­та в те­зи тур­булен­т­ни вре­ме­на, мно­зи­на пред­по­ла­гат, че той би во­дил по-пат­ри­о­ти­чен, не­за­ви­сим и уме­рен курс на ре­фор­ми в опит да се запази доброто от предишното време.

През фев­ру­а­ри след из­вън­ред­ния Че­ти­ри­на­де­се­ти пар­ти­ен кон­г­рес Ата­на­сов по­да­ва ос­тав­ка ка­то гла­ва на из­пъл­ни­тел­на­та власт и по­ве­че не учас­т­ва във вис­ши­те пар­тий­ни и дър­жав­ни ор­га­ни. На­че­ло на пра­ви­тел­с­т­во­то зас­та­ва Ан­д­рей Лу­ка­нов, кой­то на­ла­га “своя” соб­с­т­ве­на ли­ния, да­ла на­со­ки­те на бъл­гар­с­кия пре­ход, какъвто и се случи.

В го­ди­ни­те на вой­н­с­т­ващ ан­ти­ко­му­нис­ти­чес­ки ре­ван­ши­зъм Ге­ор­ги Ата­на­сов на­ред с дру­ги свои бивши ко­ле­ги, ста­ва жер­т­ва на по­ли­ти­чес­ка реп­ре­сия. Осъ­ден е на 10 го­ди­ни с аб­сур­д­на­та по сво­я­та фор­му­ли­ров­ка и “прав­но” съ­дър­жа­ние при­съ­да за ока­за­на жи­лищ­на по­мощ на си­ра­ци в раз­мер на ед­ва 210 000 ле­ва, ко­е­то тъм­но­си­ня­та власт пред­с­та­вя ка­то… част от при­чи­ни­те за ико­но­ми­чес­ка­та ка­тас­т­ро­фа на Бъл­га­рия. Аб­сур­д­но зву­чи на фо­на на днеш­ни­те мно­го­ми­ли­он­ни ко­руп­ци­он­ни и ло­бис­т­ки сдел­ки, на про­даж­ба­та за жъл­ти сто­тин­ки на круп­ни за­во­ди и це­ли от­рас­ли, стру­ва­щи ми­ли­ар­ди, на лик­ви­да­ци­я­та на тех­но­ло­гич­ния, енер­ги­ен, аг­ра­рен и ду­хо­вен по­тен­ци­ал на Ро­ди­на­та, из­вър­шен при уп­рав­ле­ни­е­то на раз­лич­ни дес­ни пар­тии на шу­ро­ба­джа­на­щи­на на всич­ки уп­рав­лен­с­ки ни­ва, на без­душ­но­то от­но­ше­ние на ГЕРБ към май­ки­те на де­ца с ув­реж­да­ния. А ни­ма от 33 го­ди­ни би­тът на ми­ли­о­ни бъл­га­ри, не е ре­ал­на­та, а не мни­ма ико­но­ми­чес­ка ка­тас­т­ро­фа?! Нес­п­ра­вед­ли­вост­та и чис­то про­па­ган­д­ния ха­рак­тер на про­це­са “Си­ра­ци” е пот­вър­ден от фак­та, че Ата­на­сов ско­ро е по­мил­ван от си­ния дър­жа­вен гла­ва Же­лю Же­лев.

Ге­ор­ги Ата­на­сов до сетните си дни ос­та­на ви­на­ги бли­зо до по­ли­ти­чес­ко­то ежед­не­вие на на­ше­то об­щес­т­во. Той бе ува­жа­ван от съ­рат­ни­ци, при­я­те­ли и съ­пар­тий­ци от Клуб “Единство” в БСП, бе и редовен читател на в. ЗЕ­МЯ.

Д-р Теофан Германов