Парламентът прие на първо четене промените в Конституцията
Парламентът прие на първо четене промените в Конституцията със 164 гласа “за”, 66 “против” и без въздържали се. Съгласно процедурата, днес измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като преди два месеца не събраха необходимите три четвърти мнозинство.
Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври председателят на Народното събрание Росен Желязков обяви, че измененията не събират три четвърти от гласовете и предложението не е прието. Но понеже получава повече от две трети, на първо гласуване проектът може да бъде предложен отново не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, разясни той.
Според Конституцията, както и според приетите процедурни правила за гласуване на измененията в основния закон, проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.
Предлага се Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се и създаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие — от председателя на ВАС.
Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама – пряко от прокурорите, един – от следователите, и един – от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.
Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.
Вносителите предлагат президентът да може да назначава за служебен министър-председател ръководителите на три от основните институции в страната – председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ. Освен това се предлага парламентът да не бива разпускан, а да продължава своята законодателна дейност до конституирането на новия.
В проектозакона за промените в Конституцията е записано, че “За народен представител може да бъде избиран всеки български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода“. Така на практика отпада изискването народните представители да са български граждани.
