Партии и задкулисие продават министерски постове
Денков обещава цената на тока да се запази без промяна до средата на 2024 г. Ама то и Кирил Петков обещаваше най-евтиния газ, пък финансовите му спонсори ни предложиха друго
Нека да изследваме от какво се състои българската управленска тъкан. В момента тя се състои от министър-председател, който е избран, за да изпира имиджа на ПП през личния си профил на високообразован и културен човек, посветен на науката. Академик Денков беше единствената възможност на ПП за някаква реанимация, защото излагацията и провалите на ПП на политическата сцена до включването им в тази коалиция бяха смайващи. Държавният апарат беше ударил дъното по непригодност. Например ПП разбиха газовия сектор в България под влияние на спонсорството и съветите на обиграни бизнесмени. И тези некомпетентни действия предизвикаха лавина от икономически, социални и външнополитически последствия.
ПП все още не желаят да признаят, че дилетантството и бързотечната им алчност бяха грубо употребени от спонсорите им по начин, който разтърси държавата, снижи икономическата активност и предизвика обедняване на населението. ПП също така пригодиха ПВУ за личните си нужди и очакванията на спонсорските си фирми. И за да бъде одобрен плана от Европа без възражения, ПП набързо и без много мислене включиха всички ангажименти, които ще предизвикат остри трусове в икономическото равновесие на държавата. Например: намаляване на емисиите до степен на ликвидиране на тецовете в Маришкия басейн; изваждане на “Булгартрансгаз” и ЕСО през 2024 г. от списъка на БЕХ като обекти, защитени от приватизация; и не на последно място – либерализация на пазара на електроенергия. След всички неразумности, които преживяхме с ПП, трудно е да си представим какъв механизъм на ценообразуване ще защити най-бедните при освобождаване на цените на електроенергията. Денков обещава цената на тока да се запази без промяна до средата на 2024 г. Ама то и Кирил Петков обещаваше най-евтиния газ, пък финансовите му спонсори ни предложиха друго.
Тези дни стана ясно, че фирмите, които ще получат финансиране по ПВУ по линия на иновациите, са свързани предимно с ПП – ядливи чаши за кафе, насекоми за алтернативен протеин и други подобни. Едни от “най-почтените” форми за източване на ресурс са свързани с иновации, стартъпи, рискови и експериментални разработки. Новаторските начинания са удобни, защото има оправдан риск, че нищо няма да излезе и парите могат необезпокоявано да потънат в иновативни потьомкински села. Иначе кипи вискотехнологичен ажиотаж и аргументиран маркетинг на идеи, чиято сложна цел винаги е една и съща – в средата на този век да се намалят емисиите въглероден двуокис.
Така че ПП, чиито съвкупен политически образ съдържа смесени черти от Остап Бендер, Бърни Мадоф и Бай Ганьо, версия 2023 г., добре се ориентират за изискванията, които трябва да покриват предвид зелената доктрина на външния фактор. Първо мислят за климатичните промени, а след това за неясното понятие “български национален интерес”. Защото, ако се стопят ледовете, понеже никой не произвежда алтернативен протеин от насекоми и не сме затворили тецовете си, няма да оцелее и толкова иновативната ни държава България. Нали така?!
Но да се върнем на това от какво се състои българската управленска тъкан. Говори се, че постове на министри и зам.-министри, както и на изпълнителни директори на ключови държавни дружества се продават в буквалния смисъл на думата. Задкулисието предлага позиции срещу предварително авансово плащане плюс съответната месечна вноска за периода на заемане на поста. Публична тайна е, че ръководители на някои енергийни дружества се откупуват с милиони, за да останат на поста. Това създава изродена власт, която е неспособна на друго и е принудена да извлича пари, с които да се отчита.
Ясно е, че в България има имитация на демокрация. Ние разполагаме с фасада на демократични структури, които са напълно изпразнени от съдържание. Провеждаме избори, имаме парламент, прокуратура, избираме министерски съвет, но истината е друга. Налице е политическо изключване на населението.А организираното задкулисие, смесица от просветлил се бизнес през годините и криминалитет, наглася законите според нуждите си, назначава министрите за конкретни задачи, не допуска по върховете нито един, за когото няма компромати, държи за изпълнителни директори на държавни дружества хора, чиято липса на експертност и доказани зависимости ги правят подходящи да пренасочват обществен ресурс в огромни размери към частни фирми. Това е институционализирана корупция.
В този смисъл корупцията в България не е аномалия. Тя е база, източник на специфичен ред, тя е основата върху която се изгражда една неспособна, неинтелигентна държавност. Така наример “Булгаргаз” върви към фалит под зоркия поглед на сегашния кабинет и с благословията на задкулисието. Същевременно откритото говорене в медиите няма никакъв ефект. А и самите медии транслират външния наратив, за вътрешните безобразия има омерта. Керванът си върви, правителствата се сменят, схемите остават. Властта поема и задържа само лица, които могат да възпроизвеждат този ред. Тази добре функционираща система за ограбване на държавен ресурс напълно изключва промени в структурата на властта, които могат да се постигнат през избори.
Тежкото усещане за безнадеждност в обществото подпомага устойчивостта на престъпната хранителна верига. Заливат ни с клишета за прогресивни действия, които ще подобряват живота в България, щели, казват, да доведат до икономически растеж. Но живият корупционен механизъм спира модернизирането на държавата, защото създава несигурна бизнес атмосфера, произвежда неефективен, подкупен и нелогичен законодател, държи съдебната система под контрол, девалвира службите за сигурност, като свежда функциите им до осигуряване на компромати, изтласква по върховете управленски елит, който е демонстративно посредствен, за да провежда умна държавна политика, но е ефективен в слугинажа към задкулисието и изначално е продал обществения и държавния интерес.
Това представлява България в момента. Иначе сме добри в преструването пред света, в говоренето по телевизията, в комуникацията с посолствата, в изработването на планове за евросредства. Обещаваме всичко, само и само да ни оставят да си крадем. Но най-неприятното на тази фаустовска действителност е, че уж невинните и новите, които щяха да се борят с политическата поквара, се оказват добре скроена машинация на Мефистофел.
