Патриарх Даниил през 2022 г.: Молим се за мир! Изпращането на оръжие означава, че ще носим политически последици, но и ще изтърпим последиците от своите действия пред Бог
“На всяко едно богослужение църквата се моли за мир в целия свят. Не можем да бъдем безразлични, когато конфликтът е между православни християни, това е жива рана в тялото на църквата. С промяната в обстановката – с решението на България да предостави военна помощ и военно-техническо оборудване на Украйна, отправих призив за продължаване на молитвите ни за мир и исках да напомня на християните в епархията с какво е свързана една такава помощ… Изпращането на оръжие означава, че ще носим политически последици, но и ще изтърпим последиците от своите действия пред Бог“.
Това каза пред БНР Видинският митрополит Даниил, който публикува окръжно писмо до клира в своята епархия, в което напомня по време на литургия духовниците да отправят специални молитви за мир във връзка с войната в Украйна. Според него никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен и оправдан за случващото се за сметка на другия, каквато тенденция се наблюдава и у нас.
“…Всяка вражда и кръвопролитие между човеци, за всеки един от които Господ е пролял Своята кръв предизвиква скръб в Църквата и у всеки здравомислещ човек. Особено скръбно е когато тази вражда и кръвопролитие е между човеци познали Бога, наши братя в Христа, православни християни. Очевидно е, че страстите “завист, гняв, непримиримост, братоненавист и всички други страсти, които се намират в нас, от които произлизат всички крамоли, раздори, безредия и кръвопролития” (прошения за мир) са взели връх и са причина за разпалването и непреставането на кръвопролитията в Украйна. В никакъв случай не можем да кажем, че тези страсти се намират само в едната от воюващите страни, а в другата и в трети страни, свързани с конфликта, тези страсти липсват. Свидетелства за такава омраза и вражда, стигаща до кръвопролитие, включително преди започването на военните действия през февруари т.г., са изобилни и то преимуществено, отнасящи се за страната, която сега бива оневинявана. Следователно, никой от участниците в конфликта не може да бъде оневинен за случващото се и оправдан за сметка на другия. В същото време, наблюдаваме тенденции за посяване на омраза, отрицание ненавист, включително в нашето общество към едната от воюващите страни, нарочвана за единствен и непровокиран агресор. В обществата на т.нар. цивилизован свят се прокарват нови разделителни линии между тези, които безапелационно осъждат тази страна и тези, които призовават към честен диалог и преговори за мир между враждуващите…”.
Той сподели, че е получил предимно подкрепа за това, че казва неща, които обикновено се премълчават:
“Негативните оценки в повечето случаи са лични квалификации. В нашето писмо не оправдаваме агресията, ние казваме, че тя не е само от едната страна. Ако искаме да постигнем резултатен мир, следва всяка от замесените страни да види своите грешки. Покаянието е пътят към намиране на траен мир”.
