Патриарх Даниил: Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот
Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот, казва Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил в първото си пространно интервю, публикувано в специалния брой на официоза на Българската православна църква – “Църковен вестник”, съобщиха от Българската патриаршия.
С новия предстоятел на БПЦ-БП патриарх Даниил разговаря главният редактор на вестника Александра Карамихалева – за мислите, с които е приел своя избор, за приоритетите в неговото служение, за Българската православна църква и предизвикателствата на нашето време, за ролята на Църквата в обществото, за отношенията на БПЦ-БП с другите Поместни църкви и с държавната власт, и за главната мисия на Църквата.
“Лични впечатления, лично общуване съм имал с блаженопочиналите патриарси Максим и Неофит – моите непосредствени предшественици на патриаршеския престол. Дядо Максим ме ръкоположи в епископство, с неговото слово и напътствия поех епископското служение. Така се случи, че дядо Неофит пък ме напъти при избора ми за Видински митрополит. С неговото благословение поех по този път и носих това послушание. Това, което характеризираше и двамата предстоятели, бе една изключителна човечност. Изключителна човечност! Смирение, което ги правеше да са близо до Бога и близо до хората”, казва в интервюто си новоизбраният български патриарх за своите предшестници – патриарсите Максим и Неофит.
В същото време те носеха с голямо достойнство патриаршеското служение, отбелязва патриарх Даниил. “Свидетел съм как в качеството му на председател на Светия синод дядо Неофит с балансирания си подход и с вниманието, с което подхождаше към всеки въпрос, който се разглежда в Светия синод, в крайна сметка даваше възможност да се вземат добри решения. Решенията, които се взимат от Светия синод са важни, касаят цялата Църква и когато се взимат след постигнато съгласие между архиереите, това се отразява благотворно на всички. Патриарх Неофит с неговата кротост, смирение, благост, със способността си да замълчи, да не каже нищо излишно, внасяше този така нужен мир помежду ни”, казва новият български патриарх.
“Забележително е, че и при двамата мои предшественици това смирение и кротост се съчетаваха и с изключителна твърдост по отношение на вярата. Дядо Максим преведе нашата Църква през трудните години на разкола. Единствено мъдростта, последователността, доблестта, смелостта и твърдостта в отстояване на каноничния ред на българския патриарх Максим и на множество достойни български архиереи, сред които и тогавашният Левкийски епископ Неофит, бъдещ български патриарх, запазиха БПЦ от пълна катастрофа и разорение”, отбелязва патриарх Даниил.
“Дядо Неофит, колкото и немощен физически да беше напоследък, при толкова опити за влияние от страна на силни политически фактори в обществото, не отстъпи от своята строго църковна позиция. Въпреки противоречията, които предизвикаха раздори и разделения между отделни Поместни църкви, благодарение на твърдото и принципно придържане към строго канонични позиции, Българската православна църква съумя да запази общението си с всички останали сестри – Поместни православни църкви и да съхрани своето вътрешно единство и мир. Това е за мен и техният пример – те бяха носители и изразители на единството на светата ни Църква”, подчертава българският патриарх.
В интервюто патриархът говори и за вярата, подчертавайки, че всичко тръгва от нея. “На какво ни учи вярата? Вярата ни е много конкретна и има конкретни измерения в нашето всекидневие. В “Символа на вярата” изповядваме истините за Триединния Бог, за Едната свята Съборна и апостолска Църква, за възкресението на мъртвите – това са основни истини на вярата ни. Но в същото време, вярата ни учи как практически да постоянстваме в общуването, единението ни с Бога, как животът, който Господ Иисус Христос донесе и ни дава да оживи и нашите сърца, какво да правим, че да се очистват сърцата ни от страстите и там малко по малко да се въдворява радостта, за която св. апостол Павел казва: “Царството Божие не е ястие и питие, а радост в Духа Светаго”, отбелязва патриарх Даниил. И добавя, че вярата ни учи как да се преборим с егоизма си, със себелюбието си, със завистта, с омразата… и как да постоянстваме в молитвата.
Работата с държавните институции за въвеждането на предмета “Религия – православие” в основната програма от първи до 12 клас също е важна, отбелязва Негово Светейшество.
Той казва, че Църквата има място във всяка една сфера на човешкия живот. “Ето, исторически погледнато, има светци, които са царе, царици, военачалници, лекари, просветители. Те, бидейки с Бога и в Църквата, са изпълнявали своите задължения всеки в своята сфера. Щом те са показали, че добросъвестното, жертвоготовно изпълнение на техните задължения с Божията помощ дават добър резултат, и за тях самите, и за другите хора, защо да не се стремим всички да бъдем такива и да им подражаваме? Човек, където и да се намира, в която и област на живота да се труди с добра съвест, има възможност да стане образ и подобие на Бога. Има ли тогава такава сфера, където Църквата да не може да помогне на хората да бъдат образ и подобие на Бога и да послужат добре на Бога и на ближните?”, отправя въпрос патриарх Даниил.
Според него, за съжаление, все още съществува такъв анахронизъм и погрешно разбиране, че Църквата е археологическа находка от миналото. “Оценява се нейната историческа роля, оценява се, че тя е възпитала у народа ни тези добродетели, които сега считаме за част от нашата национална идентичност. Но защо да не сме последователни в мисленето си и да не приемем, че щом Църквата тогава е съумяла да даде сила и вяра на народа ни да преодолее толкова тежки изпитания, може да го направи и сега?”, казва Негово Светейшество.
Патриарх Даниил отбелязва също: “Радваме се, че у съвременните наши държавници, е налице това разбиране и те все повече припознават ролята на Църквата и в съвременното ни общество, осъзнават колко важна е духовността, правилното възпитание на децата и младежите, а и на всички човеци в т.нар. общочовешки, традиционни ценности. А тези ценности не са нищо друго, освен онова, което природно, изначално е присъщо на човека като творение Божие. Всяко позитивно право в крайна сметка се основава на естественото право, заложено от Бога“.
