Патриарх Неофит ни учеше: Да бъдем светли слънчеви души, изпълнени с любов
“Помнете, че трябва да бъдем светли слънчеви души, изпълнени с любов един към друг“. Това казва на първата си визита като патриарх Неофит през 2013 година. По време на целия си житейски път и във всичките си изяви той призоваваше към смирение и любов. Часове след кончината му БТА припомня историята и заветите му.
ДЕТСТВОТО
Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден на 15 октомври 1945 г. в София. Името Симеон на еврейски означава послушание или “този, когото чу Господ”, а на гръцки – “белег, белязан”. Двамата с брат му Димитър отрастват в скромно и много религиозно семейство. Баща им Никола е от Асеновград, майка им Стефанка – от Карлово. Срещат се в София. Той е бил локомотивен машинист, а тя – клисарка в църква.
В интервю за в. “24 часа“ през 2013 г. патриарх Неофит казва: “Нямахме житейски удобства, но имахме много вяра в доброто. Живяхме дълго на квартира в центъра. Учехме в 13-о училище “Св. св. Кирил и Методий“ на пазара – там, където е и училището, и улицата, и църквата. Майка ни бе силният човек в семейството. Тя имаше силно религиозно чувство и ни подготвяше за живота с християнски морал, любов в трудолюбието, чистотата на отношенията, искреността и желанието да постигнем силна духовност, която да ни крепи в живота“. Баща им иска синовете му да станат железничари, но майката настоява да завършат Софийската духовна семинария.
След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Завършва я през 1965 г.
Майката на Симеон и Димитър е била и хористка в църквата и запалва по пеенето и двамата братя. Като деца с майка си вечер пеят “Светий Боже“, “Богородице Дево“ или “Достойно ест“. Когато Димитър подава документи за семинарията, отиват и тримата. Ректорът епископ Тихон пита майка им могат ли да пеят. “Изпяхме “Светий Боже“ и той, пак така доволен, поглаждайки брадата си, каза: “Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз вече смятах, че след 2 г. съм сигурен“, спомня си патриарх Неофит. Димитър завършва през 1977 г. консерваторията и година по-късно става преподавател в Духовната академия и диригент на хора в храм-паметник “Св. Александър Невски“.
С БРАТ СИ СЪЗДАВАТ ХОР
Църковната музика пленява братята и като студенти двамата създават хор “Йоан Кукузел-Ангелогласния“ заедно с възпитаниците на Софийската духовна семинария Борис Беров, Христо Иванов и Иван Димитров. Съставът изпълнява православна църковна музика извън храмовете, а първият концерт на квинтета е на 29 февруари 1969 г. в Театър 199 под името “Старобългарски страници“, с режисьор Стефан Харитонов. По време на концерта за първи път от театрална сцена зазвуча старобългарски език и старобългарска музика, като младите богослови представят най-красивото от църковнопевческия репертоар. Спектакълът започва да се представя в театри, читалища и други салони из цялата страна.
След като отбива военната си служба, през септември 1967 г. Симеон Димитров е приет да следва в Духовната академия “Св. Климент Охридски“ в София. По време на следването си ръководи и квартета при ПКСХП “Св. Александър Невски“, като през 1971 г. е назначен за помощник-диригент на смесения хор при катедралния храм с диригент Ангел Попконстантинов. Симеон Димитров завършва през 1971 г. и до 1973 г. е на богословска специализация в катедрата по “Църковно пение“ при Московската духовна академия. От 30 септември 1975 г. до 17 март 1986 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор в Духовната академия “Св. Климент Охридски“ в София, а от 15 юли 1977 г. до 1980 г. е старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия.
ЛЮБИМИЯТ ХИМН
Любимият химн на патриарх Неофит е “Достойно ест“, който е бил и любим на Васил Левски. Левски е изпълнявал химна по напев от Широка лъка. В такъв непев на “Достойно ест“ патриарх Неофит изпълнява на 2 декември 2008 г. в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ на церемонията, на която е удостоен със званието “доктор хонорис кауза“ на университета за цялостния му принос за развитието на духовността в Софийския университет и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
Патриарх Неофит споделя: “Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя благороден пламък на високи стремежи, преодолява малодушието и страха от опасности, въодушевява към добри и полезни начинания. От гледна точка на религиозното чувство словото заедно с песнопението се явява най-добро средство за свещен израз на богопочитание.”
Като Русенски митрополит Неофит записва два компактдиска с църковни песнопения – “Живот и песнопение“, издаден първоначално през 2004 г., след което повторно преиздаван, и “Покаяние, пост, Възкресение“, издаден през 2005 г. по повод неговата 60-та годишнина. Заради хубавия му глас богомолците го наричат Ангелогласния.
В интервю за в. “24 часа“ от 2015 г. патриарх Неофит споделя: “Най-много обичам светогорската източноцърковна музика, както и българската и руската класика. Но на първо място винаги е било и ще бъде богослужението. След него идват църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейната нотация на църковни песнопения.“.
ЦЪРКВАТА КАТО БЯГСТВО
В интервю за в. “Всичко за жената“ от 1994 г. на въпроса “Какво ви накара да се посветите на църквата?“ патриарх Неофит отговаря: “Светът е наситен с неправди, с неискреност, с нечестност. Решението ми наистина бе бягство, но не позорно, не бягство от задълженията към живота. Духовното лице, отделяйки се от светски живот, се посвещава на хората, за да им покаже спасителния път“. В същото интервю на въпроса “Кои са добрите ви страни?“ патриархът казва: “Смятам за най-доброто свое качество разбирателството, а след него – музикалния си усет. Като всеки човек допускам слабости , но с Божията помощ умишлени нарушения не съм имал. Моят девиз е вяра и нравственост.“
Духовен наставник на Симеон Димитров е викарият на патриарх Максим епископ Партений, чиито съвети и пример повлияват на младежа и през 1975 г. Симеон подава молба за монах.
ОТ СИМЕОН ДО НЕОФИТ
На 3 август 1975 г. в Троянския манастир “Успение Богородично“ Симеон Димитров е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. Името Неофит означава “новопоставен”, “нова фиданка”. Така са наричали новокръстените християни – “неофити”, :новопосадени в градината на църквата”. Само след 12 дни – навръх големия празник Успение Богородично, на 15 август, пак патриарх Максим го ръкополага за йеродякон.
Патриарх Максим го ръкополага последователно през годините и за йеромонах – на 25 март 1976 г. и за архимандрит – на 21 ноември 1977 г. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. Неофит е протосингел на Софийската митрополия. На 8 декември 1985 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата “Левкийски“. От 8 декември 1985 г. до 1 декември 1989 г. е втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. до юли 1991 г. е ректор на Духовната академия “Св. Климент Охридски“ в София. От 26 юли 1991 г. до 27 януари 1992 г. е пръв декан на възстановения от 1 юли 1991 г. Богословски факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски“.
На 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод и председател на Църковното настоятелство при катедрален храм “Св. Александър Невски“. На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.
По решение на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а Неофит се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
ИЗБОРЪТ ЗА ПАТРИАРХ
На 24 февруари 2013 г. Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит с 90 гласа от присъствалите 138 делегати на Патриаршеския избирателен църковен събор. В същия ден е проведена и тържествената патриаршеска интронизация на новия български патриарх Неофит в храм “Св. Александър Невски“. На церемонията присъстват духовници от кипърската, чешката и руската патриаршия, президентът Росен Плевнелиев, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, политици, посланици и стотици граждани. На интронизацията новоизбраният български патриарх Неофит в словото си моли Господ да дарува с щедрост българското паство и призовава “Господ да го напътства в делата и да му даде разум“.
В присъствието на президента Росен Плевнелиев и на министъра на отбраната Аню Ангелов новоизбраният български патриарх Неофит на церемония пред храма “Св. Александър Невски“ благославя знамената-светини на Българската армия. Тази церемония се извършва за първи път и е в почит на новоизбрания български патриарх. В строя пред патриарх Неофит са общо осем знамена-светини, свързани с борбите на България за национално освобождение.
В интервю след избора му за патриарх за в. “Стандарт“ той казва: “Православието е религия на Възкресението, на вярата, на надеждата. То ни разкрива Бога като всемогъщ, но и милостив, справедлив, но и любящ, едновременно вездесъщ и държащ всичко в десницата си, но и близко до всеки от нас, чуващ нашите болки, копнежи и надежди. Християнството носи посланието на радостта и мира и ни показва вярната посока, когато сме объркани и в безизходица.“. Неофит казва още: “Без вярата в Бога вярата в човека винаги ще носи разочарование и горест. Без вяра в Бога вярата в нас самите и в другите хора е суетна, празна, измамна. С колкото добри и справедливи намерения да започва едно дело, ако човек няма Бога за своя опора, упование, надежда и коректив – резултатите няма да са добри.“.
На 25 февруари 2013 г. новоизбраният български патриарх Неофит отслужва първата си Съборна Света литургия в патриаршеската катедрала “Свети Александър Невски“. В словото си патриарх Неофит казва: “Патриархът е пазител на вътрешното единство на църквата и на чистотата на вярата.“
ПЪРВАТА ВИЗИТА
Първата визита на патриарх Неофит извън София след неговата интронизация е на 7 март 2013 г. в Бачковския манастир, където в църквата “Св. Богородица“ отслужва панихида по повод 42-рата годишнина от кончината на патриарх Кирил. Пред журналисти в Бачковския манастир патриарх Неофит казва: “Помнете, че трябва да бъдем светли слънчеви души, изпълнени с любов един към друг“.
На 10 март 2013 г. в 9:30 ч. патриарх Неофит отслужва първата си Света литургия като Софийски митрополит в храма “Св. Неделя“. Патриарх Неофит продължава да ръководи временно и Русенската епархия до каноническия избор на новия Русенски митрополит Наум, проведен в Синодалния параклис “Св. цар Борис-Михаил Покръстител“ на 23 март 2014 г.
В интервю за в. “24 часа“ през 2015 г. патриарх Неофит казва: “По-важни са духовните ценности пред вещите, колкото и красиви да са те. Затова най-големият ми подарък е да бъда достоен за Божията милост и любов и да съм добър православен водач на народа. На Бога и народа са подчинени всяка мой мисъл и дело.“
Епископ Тихон, който е викарий на патриарх Неофит, разказва за него в интервю за в. “24 часа“ през 2015 г.: “Познаваме се от семинарията. Бяхме на 13 години, когато се сприятелихме. После заедно учихме и за матурата 40 дни във Врачешкия манастир. Раздели ни само казармата. И следването после в Духовната академия изкарахме заедно. Като студенти учехме у нас в кухнята. У тях беше невъзможно, защото живееха в малка стая майка им с него и брат му. Веднъж изпращах Симеон, баща ми ме пресрещна и каза: “Да знаеш, че това момче Симеончо е следващият патриарх.“. Предрече го 50 години преди Неофит да сложи короната. Баща ми много го ценеше.“ Епископ Тихон споделя още, че любимото занимание на бъдещия патриарх е било непрекъснатото писане на ноти.
ОТЛИЧИЯ
Патриарх Неофит е носител на орден “Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия “Св. Климент Охридски“, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-та годишнина (22 юни 2010). На 27 юли 2013 г., в Киев президентът на Украйна Виктор Янукович награждава патриарх Неофит с орден “Княз Ярослав Мъдри“ първа степен за забележителната му църковна дейност за утвърждаване на православието в света и във връзка с честването на 1025-годишнината от покръстването на Киевска Русия. Патриарх Неофит е носител на орден “Слава и чест“ първа степен на Руската православна църква. На 4 юли 2013 г. патриарх Неофит е отличен с годишната награда “Почетен знак „Стефан Стамболов“ за личен лидерски принос през 2013 година за своя лидерски принос към българската държавност. На 6 октомври 2015 г. апостолическият нунций в България монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари връчва на патриарх Неофит почетен знак от папа Франциск. На 15 октомври 2015 г. Патриарх Неофит е удостоен с ордена на Българската православна църква “Св. св. Кирил и Методий” първа степен в знак на внимание и за църковни заслуги по случай 70-годишнината му. На 27 октомври 2015 г. Михайловско-Кошицкият архиепископ Георгий, оглавяващ отдела по външно-църковни връзки при Православната църква на Чешките земи и Словакия, връчва на патриарх Неофит от името на Негово Блаженство митрополита на Чешките земи и Словакия Ростислав и Светия Синод орден “Св. Ростислав – Първа степен, златен“ в знак на внимание към патриарх Неофит за заслугите му към Православната църква на Чешките земи и Словакия и по повод 70-годишния му юбилей. На 5 ноември 2015 г. президентът Росен Плевнелиев връчва на патриарх Неофит орден “Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги към България. Патриарх Неофит е носител на отличието “Следовник на народните будители“ за 2016 г. на Съюза на народните читалища. На 4 декември 2019 г. патриарх Неофит става почетен член на Славянската литературна и артистична академия. На 17 декември 2019 г. той е награден с плакет и с грамота за приноса му в отстояването на православните християнски ценности и за запазването на българското семейство от читалище “Възраждане 128“. На 16 юни 2023 г. патриарх Неофит получава наградата “Проф. Марко Семов“ за ярко присъствие в духовния живот на нацията по повод 75-ата му годишнина.
Патриарх Неофит е удостоен със званията Почетен гражданин на Русе (2004), Почетен гражданин на Две могили, Почетен гражданин на Перник (19 октомври 2019), Почетен гражданин на Кюстендил (23 март 2023).
На 13 март 2024 г. в 22:22 ч. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит умира на 78-годишна възраст.