Пекин – древният и съвременен център на Поднебесната

Град с над 30-вековна история, обявен още в началото на 15-и век за столица на огромен Китай, Пекин е наистина нещо уникално. Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди. Първото селище, около което се развива днешната столица, се появява около 11-и век пр. н. е. и в следващите хилядолетия се превръща в една от великите исторически столици. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

През изминалите три хилядолетия от своето създаване град Пекин е имал множество имена. Сегашното наименование Пекин, което означава „Северна столица“, е прието през 1403 г. при династията Мин, за да разграничи града от Нанкин – „Южната столица“.

Известно е, че с близо 20 млн. жители и площ от около 1800 кв. км Пекин е сред най-населените и най-обширните в света. Китайската столица има статут на град-провинция и граничи на югозапад с града-провинция Тиендзин и с провинция Хъбей – на север, запад и юг.

Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. Пекин е столица на КНР. Той е вторият по население град в страната, нейният политически, образователен и културен център.

Пекин е разположен в Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин (надморска височина 2303 м) на западната граница с провинция Хъбей. През Пекин преминава река Хай, там се намира и северният край на Великия канал.

Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града.

В центъра на града е разположен площад „Тиананмън“, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. На запад се намира „Джунанхай“, резиденция на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града се пресича от булеварда „Чанан“.

Едно от най-големите богатства на града е неговата многовековна, изпълнена с много възходи и падения история.

Значителни населени места с различни имена в района на Пекин съществуват още от първото хилядолетие преди новата ера. На мястото на днешните градски райони Сюену и Фънтай, царството Ян (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Ци.

Последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. През 938 г. династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин, а през 13-и век е основан Ханбалик – столица на монголския владетел Кубилай хан (1260 – 1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368 – 1644) градът до голяма степен добива днешния си вид – построени е Забраненият град (императорски дворец и седалище на 24 китайски императори в продължение на пет века), площад „Тиенанмън“ (Вратата на небесното спокойствие) и много други.

Смята се, че Пекин е бил най-големият град в света в периодите от 1425 до 1650 г. и от 1710 до 1825 г.

На 1 октомври ръководителят на Китайската комунистическа партия Мао Дзедун обявява на площад „Тиенанмън“ създаването на Китайската народна република.

Метрополисът може да бъде разделен на три концентрични пръстени въз основа на градските функции.

Централната зона съвпада с централната градска част; тя е заета главно от стари дворци, правителствени сгради, търговски райони и стари жилищни райони и съставлява приблизително 1% от общата столична зона.

Втората зона – близкото предградие, непосредствено заобикаля стария ограден град и е мястото на по-новите фабрики, училища, правителствени сгради и работнически общежития. Външната периферия на тази зона е интензивно култивирана и доставя зеленчуци и плодове на населението на централната зона. Близкото предградие представлява около 8 процента от столичния район.

Третата зона – далечното предградие, представлява останалата част от столичния район.

Тази зона функционира като икономическа база, като доставя въглища, дървен материал, строителни материали, зеленчуци и плодове, млечни продукти, вода и някои зърнени култури за градското население в централната зона и близките предградия.

Архитектурният облик на столичния мегаполис също заслужава особено внимание.

В градската зона на Пекин преобладават няколко различни архитектурни стила, като най-значими са историческите сгради на императорски Китай, като Вратата на небесното спокойствие, Забранения град и Храма на небето.

Други традиционни постройки са хутоните. Те се състоят от квадратен двор, плътно до границите на който се намира жилището във формата на буквата „П“, очертавайки вътрешен малък двор. В дворовете често има дървета, цветя или аквариум с рибки. Хутоните се допират един до друг и формират пресечки, съединяващи различните части на стария Пекин. Обикновено това са прави улици по посока изток – запад, което съответства на принципите на фъншуй. Уличките са с различна ширина и са някои толкова тесни, че по тях могат да преминават едва няколко пешеходци.

През последните сто години градът преживява най-голямото си преструктуриране от времето на династия Мин през 15-и в., която първа разработва концепцията за планирането му. Тесните улички отстъпват място на обширни жилищни райони с широки булеварди, търговски центрове, зелени площи, предприятия. Обликът на Пекин се променя – строят се нови квартали, околовръстни пътища с надлези и магистрали. Строителният размах е грандиозен. За няколко десетилетия Пекин се превръща в град на високите небостъргачи.

Новата архитектура намира израз в импозантни, ултрамодерни строителни обекти, сред които се открояват:

Кулата CITIC – най-високата сграда в Пекин и десета по височина в света, наречена още Цун заради приликата му с древен китайски съд за вино, международното летище Дасин – сграда във формата на звезда, проектирана от Заха Хадид, сградата на CCTV, Центърът „Феникс“, Националният център за изпълнителски изкуства – овален балон с титаново покритие, китайската световна кула, китайският световен търговски център Фаза 3B, Националният стадион – наречен „Птичето гнездо“ заради необикновената му конструкция, Националният център по водни спортове – известен като „Воден куб“ или „Леден куб“, и много други.