Петър Волгин: Ако управляващият елит иска да забрави за корените си, нормалните хора искат да си останат българи
Преди няколко години в Съединените щати стана много модерно да бъдат събаряни статуи на исторически личности. Основно с тази дейност се занимаваха представители на американския умнокрасивитет или, по друг начин казано, привърженици на Демократическата партия. Първоначално мишени на техния вандализъм бяха статуи, издигнати в памет на генерали, сражавали се на страната на Юга по време на Гражданската война в САЩ през 19 в. Тези паметници бяха заливани с боя, трошени, бутани, дори “удавяни“ в езера. Оправданието на вандалите беше, че ставало дума за генерали, които били защитавали робството. Само че много бързо процесът на рушене почна да набира нови жертви. Мишени станаха статуи на героя от Войната за независимост и първи президент на САЩ Джордж Вашингтон, на генерал Юлисис Грант, който командва армията на Севера, победила южняшките генерали по време на Гражданската война, дори на Ейбрахам Линкълн, президента, който отменя робството в САЩ и който заплати с живота си за това. Но явно даже тези абсурдни действия не бяха достатъчни на американските умни и красиви, защото те се върнаха още няколко века назад в миналото, като почнаха и статуи на Христофор Колумб да събарят. Изобщо невежеството и опитите за пренаписване на историята тотално взеха връх над здравия разум и познанието.
Разбира се, в Съединените щати има много примери и за обратното – за победа на разума над глупостта. Обаче евроатлантическият сегмент в българското общество реши да подражава именно на глупавите процеси в САЩ. Представители на нашенския умнокрасивитет разрушиха Паметника на Съветската армия. При това, както разбрахме от решението на Административния съд в град София, напълно незаконно го разрушиха. А след това взеха на мушка и други паметници, свързани с българската история. Тоест копираха едно към едно онази американска вандалщина, изразяваща се в поругаване на статуи и опити за тотално пренаписване на историята.
И тъкмо в този момент се появи информацията, че на подобно заличаване ще бъде подложен и Паметника на свободата, издигнат на връх Шипка. Реакцията на евроатлантическите фактчекъри беше мигновена. Те се скъсаха да разправят, че това било фалшива новина, че ставало дума за рутинен ремонт, че никой не си бил и помислял да посяга на въпросния паметник. А пък анализатори, които по принцип са умни хора, взеха да се чудят как е възможно толкова много българи да повярват във възможността някой да оскверни паметника на Шипка и дори почнаха да се карат на народа, понеже се връзвал на глупости. Само че тук най – логичният въпрос е съвсем друг, а именно – защо толкова много хора повярваха на тази вероятност.
А те повярваха, заради контекста, заради всичко, което се случва около нас. Знайни и незнайни специалисти постоянно се опитват да пренапишат историята ни. Постоянно биват вандализирани паметници. Е, как в такъв случай да не повярваш, че се готви посегателство и върху Паметника на свободата!? Нека не забравяме още един много важен факт. Днешните управляващи съвсем сериозно се бяха подготвили да сменят националния ни празник. И нещо повече – искаха не просто да “канселират“ Трети март като национален празник, а дори имаха желанието да запишат тази отмяна в Конституцията. И единственото, което ги спря да направят това, беше силно негативната реакция на мнозинството от българските граждани.
Е, като имаме предвид всичко това, изобщо не трябва да се учудваме, че толкова много хора възприеха като напълно реална възможността на “канселиране“ да бъде подложен и Паметника на свободата на Шипка. Този паметник, както и отбелязването на Трети март като национален празник, са свързани с най-важното нещо, а именно с възстановяването на българската държава. Благодарение на сражавалите се на Шипка български опълченци и руски воини, както и на тяхното мъжество, проявено в много други сражения по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., България отново става самостоятелна държава. И май именно този факт никак не се харесва на евроатлантическите специалисти. От техните изяви можеш да останеш с впечатлението, че според тях не е било добре да се освобождаваме, по-хубаво щяло да бъде, ако си бяхме останали част от Османската империя.
Опитът да бъде заменен Трети март като национален празник напълно се вписва в днешната официална идеология. Според нея независимата национална държава е нещо остаряло и лошо. Много по-добре би било, внушават ни евроатлантиците, всички въпроси да бъдат решавани от разни наднационални институции, а пък ние тихо и кротко да ги изпълняваме. Изобщо, миналото нямало никакво значение и затова не било никакъв проблем да бутнем всички паметници, които не ни харесват. Трябвало да забравим за българската независимост и самобитност и колкото се може по-бързичко да се претопим в глобалисткия казан. Хубавото все пак е, че повечето българи не са съгласни с тези идеи. Ако управляващият елит иска да забрави за корените си, нормалните хора искат да си останат българи.
