Петър Волгин: В Европейския парламент няма да бъда послушно винтче на брюкселската система

– Г-н Волгин, кога и защо един журналист решава да премине, образно казано, от другата страна на бариерата – там, където не се задават въпроси, а се дават отговори?

– Взех решението да се включа в политическия живот, а не просто да го коментирам отстрани, когато окончателно разбрах, че само със средствата на журналистиката свободата и демокрацията не могат да бъдат спасени. Станаха твърде много политиците, както в България, така и в много други държави в ЕС, които искат да поставят усмирителна риза на свободната мисъл. Можем да ги спрем само, когато самите ние се включим в политиката. Виждате, че големите опасности идват отвън. Опасности, както за независимостта на страната, така и за свободата на словото. 

– Бихте ли дал пример?

– Европейският съюз наложи тотална забрана върху руските новинарски канали на териториите на държавите членки. Като журналист винаги съм се борил срещу ограничаването на свободата на информацията. Ще продължа да правя това и в Европейския парламент, ако получа доверието на избирателите. Вместо властта да се съсредоточи да изгражда по-добър свят, тя се опитва да бори политическата апатия и разочарованието у избирателите, като крие истината за упадъка на политическия ред, в който живеем. Така се ражда цензурата. Цензурата предхожда ограничаването на човешките права, тя е първата крачка към последващ тотален контрол. Свободата на информация възпитава мислещи и силни индивиди. Забраните пораждат и съпротива, и страх, и гняв, и бягство, и в крайна сметка ни лишават от истината. Защото истината е в сравнението. Тя трябва да е осъзната, изработена от нас истина, а не да бъдем наливани на конвейер с удобна на властта истина. 

– Защо избрахте “Възраждане”?

– Защото “Възраждане” защитава принципите, както на личната свобода, така и на българската независимост. Именно поради това си поведение тази партия е обект на неспиращата клеветническа кампания. “Възраждане” обаче устоя и днес е още по-силна. Това доказва, че когато казваш истината, нищо не е в състояние да те спре. По мой адрес също са писани и говорени безброй лъжи. И много често ме питат как издържам на клеветническите нападки. Всъщност, когато казваш истината, не е трудно да издържиш. Защото колкото и бъбрива да е лъжата, тя винаги си остава лъжа и няма как да се окаже по-силна от истината. “Възраждане” е партия с бъдеще! Тъй като изговаря най-важните проблеми за родината ни, а не ги скрива зад фалшив идеологически сленг. И те са, че България се управлява отвън, от чуждоземни господари, които са си поставили тук едни марионетки във властта. Разрешили са им да затъват в корупция, колкото могат, но в замяна изискват нещо съвсем просто – да изпълняват задачите, които им поставят. Това ни убива. Така че аз избрах “Възраждане”, защото избирам да изговарям истината. 

– Казвате, че “Възраждане” е смела партия, защото единственото, което я интересува е българските граждани да живеят по-добре. Това обаче става с дългосрочна икономическа програма. Кои от мерките, предлагани от “Възраждане”, ще осигурят по-добър живот на българите?

– Най-главното условие, което трябва да бъде изпълнено, за да живеем всички ние по-добре, е да имаме управленци, които сами да определят политиката на страната. Невъзможно е една тотално зависима от чужди политически фактори държава да бъде богата и да просперира. Разбирате ли, на нас ни казват какво да правим в нашата собствена държава! 

Когато предоставяме решенията за българската икономика на наднационални икономически структури, няма как да бъдем богати. Когато се отказваме от евтин газ и нефт, защото Урсула така ни съветва, и оскъпяваме ресурсите, само и само да имитираме, че не са руски, няма как да бъдем богати. Когато затваряме въглищните си централи, за да угодим на ЕС в неговата разрушително- неизгодна Зелена сделка, няма как да бъдем богати. Когато чупим ПАВЕЦ “Чаира”, за да строим батерийни стопанства върху плодородна Добруджа, няма как да сме богати. Когато сме готови да наводним България с мигранти или да плащаме огромни суми, за да не идват тук, в името на някакъв “въздушно-капков” Шенген, е невъзможно да живеем по-добре. Единствено, когато България най-после прояви воля да отстоява своя суверенитет, икономическото ни положение ще започне да се подобрява. Държавите се борят за ресурси, за бъдеще. Те не се саморазпродават, както нашите властници разпродават България. Кажете ми едно нещо, което през последните 30 години да е изградено? Няма такова. Трийсет години рушим индустрията, която беше изградена преди 1989 г. И въпреки че много се стараем, има още за разрушаване. В малките населени места има само “бързи кредити”, банки, хазарт и офиси на мобилни оператори. Ние сме територия, не държава. 

– Вече казахте, че в разговор с председателя на “Възраждане” д-р Костадин Костадинов Ви е дал пълна свобода да правите това, което искате. Докъде се простира свободата Ви? Видяхме, че за несъобразяване с партийни решения няколко души от “Възраждане” бяха изключени?

– Хората винаги се съобразяват с различни неща. Така е в политиката, така е и в личния живот. Щом съм приел да бъда кандидат на “Възраждане”, значи, че споделям идеите и възгледите на тази партия, както във вътрешнополитически план, така и във външната политика. “Възраждане” наистина е единствената българска партия, която има смелостта да се противопостави на евроатлантическия диктат, който идва от Брюксел и Вашингтон. Почти всички останали партии у нас почват да треперят като лист, когато срещу тях се зададе някоя Урсула. Каквито и нелепости да изговарят евроурсулите, като това, че руснаците воювали с чипове от перални и съдомиялни, нашите послушковци кимат безкритично с глава. “Възраждане” има смелостта да се противопостави на този “консенсус на глупостта”. И с това поведение печели както моите симпатии, така и симпатиите на страшно много други нормални българи.

– Кои са приоритетите Ви за европарламента?

– Основният приоритет на всеки български евродепутат трябва да бъде отвоюване на суверенитета на България, който буквално е извлечен в посока на ЕС. Това ще бъде и главната мисъл, която ще ръководи работата ми в Европарламента, ако бъда избран. В конкретика това означава следното: категорично противопоставяне на Зелената сделка, защото е вредна за България; тотално преформатиране на новото споразумение за нахлуващите в Европа мигранти, защото то повече ни вреди, отколкото ни помага; отмяна на Европейския акт за свободата на медиите, защото той не предвижда никаква свобода, а въвежда допълнителна цензура върху свободната мисъл; недопускане да се осъществи идеята, пропагандирана основно от Франция и Германия, но най-вече от Урсула, да падне правото на вето, което всяка страна членка има в момента, и важните решения в ЕС да се приемат с квалифицирано мнозинство, защото това тотално ще маргинализира България. 

– Заявихте, че ще останете “политически НЕкоректен”. Но възможно ли е това в политкоректния Брюксел?

– Не просто е възможно. Задължително е. Не знам дали читателите знаят какво представляват днес европейските институции, включително и Европейският парламент. Това са едни послушни винтчета, които гарантират единомислие. Представяте ли си докъде са стигнали нещата, щом като понякога ми се струва, че в българския парламент има много по-голяма свобода, отколкото в Европейския. Заедно с колегите от “Възраждане”, както и с представителите на други европейски партии, които ценят свободата, ще направим така, че това ужасяващо безличие да бъде променено. Да, ние имаме демокрация в Европа, но има много силен натиск тя да се изпразва от съдържание и да се превръща в декор. И Европейският съюз много умело се използва в този план на десуверенизиране на държавите и обезправяване на гражданите. Затова трябва да се борим за демокрацията в истинския смисъл на тази дума. Защото се върви към контрол върху личността във всякакъв смисъл. И ви давам пример с т.нар. Пандемично споразумение, което СЗО подготвя. То ни лишава от суверенитет и в областта на здравето. Държавите ще бъдат задължени да принуждават гражданите си за конкретни действия, включително ваксиниране, ако СЗО така реши. Борбата за правата на гражданите е вечна, защото и властта, която иска да ги ограничи, е вечна. 

– Към кое политическо семейство виждате себе си и “Възраждане”?

– Повечето български евродепутати като едни покорни овце се отправят към съответното стадо в мига, в който пристъпят в Европарламента. Десните отиват към ЕНП, левите към ПАСД, либералите към “Обнови Европа”… Ние залагаме не на стадата, а на принципите. Ще работим с тези партии в Европейския парламент, които защитават принципите на националната независимост и на личната неприкосновеност. Напълно реалистичен е вариантът “Възраждане” да стане притегателен център за подобно обединение на партии от най-различни държави. Защо не? Всичко е въпрос на изграждане на идейни концепции, на обмен на възгледи, на контакти и общуване. Нищо не е неподвижно и замръзнало. Тъкмо обратното. Живеем в много динамично време, ние трябва да сме генератор на промени. А не да се нагаждаме според готовите хралупи за приспиване. 

– “Възраждане” поиска два референдума – за влизането в еврозоната и за членството на България в НАТО. Във време, когато сме заобиколени от войни, не е ли опасно да се поставя под въпрос 20-годишната евроатлантическа принадлежност на България, още повече че при състоянието на армията ни, трудно можем сами да гарантираме националната си сигурност?

– Изключително интересен е въпросът защо след 20-годишно членство в НАТО българската армия е несравнимо по-слаба, по-малочислена, по-зле обучена и по-зле въоръжена, отколкото в годините, преди да ни присъединят към този съюз! Може да звучи парадоксално, но е самата истина, че във военно отношение днес ние сме в много по-лошо състояние, отколкото преди 20 години. Тук, естествено се включва неособено интелигентната мантра, според която ние нямаме нужда от силна армия, защото НАТО щяла да ни пази. И се цитира прословутия член 5. А колко от вашите читатели знаят какво точно пише там? Там пише, че всяка страна оказва помощ на атакувана държава от пакта, “предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими”. Разбирате ли? Значи, ако някой ни нападне, другите държави могат да сметнат за необходимо да ни “защитят”, като просто прочетат една декларация от трибуната на ООН. Така че тази потенциална защита от НАТО е доста илюзорна. Ето защо е крайно необходимо да бъде проведен референдум, на който българските граждани ясно да заявят искат ли да бъдем членове на Северноатлантическия пакт или не. Макар че съм убеден, че управляващите евроатлантически партии ще направят всичко възможно да смачкат и този референдум, както вече направиха с референдума на “Възраждане” за защитата на българския лев.

*Заглавието е на ЗЕМЯ