Петър Волгин: Преговорите са фарс, отдавна са се разбрали

От една страна ще се кълнат в любов към България, а от друга ще изпълняват всичко, което им заръчват евроатлантическите партньори. Големият проблем тук е, че първото няма как да бъде синхронизирано с второто

Независимо от всички сръдни, цупения и детскоградински заричания от типа: “Никога повече няма да си играя с теб!”, настоящите коалиционни партньори ще продължат да управляват и през следващите месеци. Ротация ще има, споровете около министерските постове ще бъдат решени и коалицията ще продължи да се движи уверено по утъпкания евроатлантически път. И за това има една основна причина. ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС знаят, че точно в този момент в никакъв случай не бива да изпускат властта. В момента се разпределят най-важните постове в държавата. А възможността твоите хора да заемат такива позиции съществува само ако си на власт. Ето защо няма никакъв смисъл да обръщаме внимание на поредния истеричен писък от страната на някой партиен лидер, който се кълне, че, ето, сега вече край, излизаме от коалицията, защото се погазват принципите. Никой от тези, които ни управляват в момента, не се интересува от принципи. Интересува ги единствено властта. Настоящата и бъдещата.

Разбира се, това неистово желание на коалициионните партньори да продължат да управляват не значи, че всичко между тях върви гладко. Тъкмо обратното. Вътрешновидовата евроатлантическа борба е безмилостно жестока. Особено непримирима е битката за овладяване на съдебната система. Убеден съм, че никой от вас не вярва на мантрите на управляващите, че били променили Конституцията, а сега и промени в съответните закони правели единствено в името на независимата съдебна власт. Никой политик, който управлява, не желае съдът да бъде независим. Защото ако това наистина стане, то би представлявало огромна опасност за властващите политици. Най-вече защото ще извади на бял свят всичките им непочтени и незаконни дела. Така че битката в момента не е за независима съдебна система, а за това кой точно да се разпорежда в тази система. Докато Борисов и Пеевски, от едната страна, и Христо Иванов и компания, от другата, се кълнат как правят всичко възможно за доброто на България, зад кадър си разменят поредица от удари в стремежа да овладеят правосъдието. Тази битка е наистина епична, но няма нищо общо с желанието най-после у нас да бъде установена независима съдебна власт.

В момента няма как да знаем кой точно ще спечели това сражение, но можем да бъдем сигурни в едно. И двете групи прекрасно разбират, че могат да разчитат на успех единствено ако държат лостовете на управлението. Изпадне ли някой от тях в опозиция, работата е загубена. Ето затова правителство ще има. И то ще бъде съставено и подкрепяно от същите тези партии, които управляват и в момента. Никакви изненади няма да има тук. В начина на говорене на управляващите, а и в техните действия също нищо няма да се промени. От една страна ще се кълнат в любов към България, а от друга ще изпълняват всичко, което им заръчват евроатлантическите партньори. Големият проблем тук е, че първото няма как да бъде синхронизирано с второто. Просто защото евроатлантическите елити си имат цели, които често не съвпадат с нашите. Например хора като Еманюел Макрон, Урсула фон дер Лайен и други подобни искат войната в Украйна да продължава колкото се може повече и постоянно настояват в тази месомелачка да бъдат изсипвани още оръжия и пари. А нормалните хора, не само в България, разбира се, искат това безумие да спре, колкото се може по-скоро. Не само защото тази война нанася огромни загуби на европейските икономики, но най-вече защото води до смъртта на десетки и десетки хиляди хора.

А през тази седмица стана нещо, което показва, че дори управляващите среди във Вашингтон вече осъзнават неща, които редица европейски лидери отказват да разберат. Преди няколко дни оставка от поста заместник-държавен секретар подаде добре известната Виктория Нюланд. През последните десет, че е повече години именно тя беше най-яркото олицетворение на американската ястребска външна политика, на онези среди, които смятаха, че САЩ имат абсолютното право да налагат собствените си правила в целия свят. Фактът, че тази жена си отиде вероятно означава, че във Вашингтон оценяват водената от нея политика като неуспешна. Явно все повече хора разбират, че Америка може да бъде отново велика не като води или финансира войни на хиляди километри от границите си, а когато се съсредоточи върху собствените си проблеми и върху тяхното рещаване. А даването на милиарди долари на Зеленски не решава нито един от американските проблеми. Доналд Тръмп най-ясно обяснява това и затова, както показват социологическите проучвания, има най-големи шансове отново да стане президент. И е напълно обяснимо защо политици като Тръмп, които поставят на първо място интересите на собствените си държави, се радват на все по-голяма популярност. Нормалните хора искат техните избраници във властта да защитават най-вече националните интереси, а не да изпълняват спуснат от чужбина дневен ред.