Петър Волгин: Разделението днес не е “ляво – дясно”, а “национално – глобалистко”
Единственият смислен човек в победилата френска левица е Жан Люк Меланшон. Той винаги има собствено мнение, не се притеснява да го изразява и е скептично настроен към брюкселската бюрокрация. Неслучайно неговата “Непокорна Франция” има най-добър резултат сред участниците в тази коалиция. Затова и ще бъде изолиран!
В наши дни разделението ляво – дясно в политическия живот съвсем не е толкова актуално, колкото само допреди няколко десетилетия. Да, има го, но не то е определящото. Много по-важно е разделението по оста национално – глобалистко. И именно през тази призма трябва да разглеждаме резултатите от изборите във Франция, а не да говорим елементаризми от рода на това, че “антифашистите” не допуснали “фашистите” във властта.
Еманюел Макрон и съюзниците му са типичните представители на наднационалните, глобалистки елити. Те са статуквото. Прикривайки се зад измислената борба срещу “крайната десница”, каквато на практика не съществува, макронистите обезсилват националното начало и работят за окончателното господство на глобалистките интереси. Точно такива сили има и в спечелилата изборите лява коалиция. Социалистът Рафаел Глюксман на практика не се различава от Макрон. Особено в областта на външната политика. Като слушаш Глюксман как се възторгва само докато произнася името Зеленски, все едно слушам някой български анализатор, който е на котлова храна към “Америка за България”. Въпросният Глюксман е бил съветник на бездарния грузински президент Михаил Саакашвили и изобщо е типичният представител на безродните елити. За разните “зелени” и други подобни в “Нов народен фронт” важи абсолютно същото. Единственият смислен човек там е Жан Люк Меланшон. Той винаги има собствено мнение, не се притеснява да го изразява и е скептично настроен към брюкселската бюрокрация. Неслучайно неговата “Непокорна Франция” има най-добър резултат сред участниците в тази коалиция. Предполагам, че макронистите ще направят съюз с удобните социалисти, само и само за да изолират Меланшон.
А това че “Националният сбор” не спечели изборите, изглежда лесно обяснимо. Целият политически и медиен елит във Франция три седмици плашеше страната с “фашистите на Льо Пен”. Даже и разни футболни национали милиардери разправяха същите глупости. И много хора наистина се уплашиха. Когато отвсякъде ти говорят нещо, колкото и глупаво да е то, започваш да мислиш, че ти грешиш, а не останалите. Всъщност любопитното е, че политици като Жан Люк Меланшон и Марин льо Пен, които биват представяни като двете абсолютни противоположности, на практика имат много общи черти, свързани най-вече с отстояването на националния интерес и противопоставянето на глобалистките елити. Ето защо представителите на статуквото толкова силно мразят и двамата.
