Петър Волгин: Сега се мразят, след изборите пак ще се прегърнат
Много е забавно да наблюдаваме как се държат в момента едни към други довчерашните коалиционни партньори. Докато не стана ясно, че ротацията се проваля, те си бяха безкрайно мили и драги. Говориха си на галени имена, смееха се заедно, управляваха заедно, Конституцията промениха заедно, ходеха си постоянно на гости в кабинетите, седяха си в скутовете, кафенца и други напитки консумираха заедно, изобщо пълна коалиционна идилия.
Сега обаче ще има избори и се налага публичното поведение, както и говоренето да бъдат тотално променени. Например ПП-ДБ, които отдавна са пример за абсолютна принципност и които след избори винаги изпълняват всичко, което са казвали преди избори, доскоро ни обясняваха как Делян Пеевски е незаменим фактор в кардиналните им реформи и се е променил за добро. Днес обаче разбираме, че Пеевски бил най-голямото зло. Забележителна метаморфоза в отношението наистина. Бъдете сигурни, че през следващите дни ще се нагледаме на още много такива промени.
И тук трябва да бъде казано нещо много важно. Всички тези лупинги от типа „обичам го – не мога да го понасям“ нямат нищо общо с искреността. Нито обичта е истинска, нито омразата. Ако има нещо, в което участниците в доскорошното коалиционно управление да са майстори, това е лъготенето. Основната цел на евроатлантическите партии, които до вчера управляваха, е да управляват отново. Затова и в предизборната кампания ще залъгват електоратите си със заклинания какви непримирими противници са, а веднага след изборите ще се сглобят отново. В името на евроатлантизма разбира се.
Всъщност това, в което въпросните партии са напълно искрени, е желанието им да се докажат като абсолютно безпрекословни изпълнители на желанията на чуждестранните партньори. Даже има вътрешно съревнование между тях кой да бъде признат за най-верен евроатлантик, което е доста оспорвано и ту един от участниците в него излиза напред, ту друг облича жълтата фанелка, за да я свали скоро в полза на третия. Ако използваме политически некоректен език, ще трябва да кажем, че става дума за състезание по слугинаж, каквито състезания сме виждали доста често в различни политически периоди по нашите земи.
Но да не отиваме назад в историята и да останем съсредоточени в съвременноста, която също ни дава достатъчно поводи за размисъл. Да вземем например вчерашните консултации при президента Радев. Много весело беше да гледаш поведението на великите конституционни реформатори от ПП-ДБ, които като чуха състава на служебния кабинет, се обидиха смъртоносно и излязоха с посърнали лица. По подобен начин се държат онези тийнейджъри, които към природно обусловения хормонален дисбаланс са прибавили и преяждане с пици.
Наистина е забавно да гледаш как основните автори на конституционните промени сега въртят очи, правят се на разсеяни и категорично отказват да се сетят кой е предложил тази или онази глупост. На всички вече стана ясно, че въпросните промени, особено тези в частта за съставяне на служебния кабинет, са сбор от фундаментални глупости и затова е напълно естествено авторите на този конституционен буламач сега панически да се отричат от бащинството си.
Ако изобщо може да има нещо хубаво в цялата тази нелепа политическа ситуация, то е, че сглобчестото правителство отиде в историята само девет месеца след създаването си. Тези хора сътвориха доста глупости в областта на вътрешната политика, но по-опасното е, е притежаваха целия потенциал да нанесаг непоправими беди на България и в областта на външната политика.
Лидери на големи европейски държави като Еманюел Макрон, както и лидери на ЕС като Урсула фон дер Лайен, не спират да повтарят как в Украйна трябва да бъдат пращани още пари и оръжия, а по-лошото е, че вече открито призовават там да бъдат пращани и войски на НАТО. Ако г-жа Урсула попита директно правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС кой иска да прати свои войски в Украйна, нали се сещате кои са тези, които първи ще вдигнат ръка, кои първо ще скочат да демонстрират верноподаничество. Сглобчестият премиер ще бъде този, който ще побърза да заеме първото място на стълбичката на подмазвачите.
Ето защо е много опасно на такива хора да се дава власт. Те ще я използват не за да защитават България, а основно да демонстрират послушание, много често в ущърб именно на България. Имаме редица примери в историята си за бездарни и самовлюбени политици, които са ни причинявали национални катастрофи, защото са мислили само за себе си и за интересите на чуждите си господари. И затова имаме нужда от държавници, които да мислят за България, а не да обитават измисления свят на евроатлантическата еуфория.
