Колективният Запад срещу всички останали

БРИКС вече представлява над една трета от населението на планетата, към нея се стремят още 20 големи държави

Вече съвсем малко хора не знаят какво се крие зад акронима  БРИКС. И все пак ще поясня отново: групата БРИКС – първите букви на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, възникна като общност от нации, които се стремят да отстояват интересите си в рамките на съществуващия световен ред. Не е нужно да обясняваме, че въпросната формация представлява над  една трета от населението на планетата и още толкова от нейната площ, природни ресурси и  потенциал.

В момента още двайсетина държави – предимно от източната част на земното кълбо, смятат да кандидатстват за членство в БРИКС; а това на практика е вече половината познат своят.

Докато Съединените щати и Европа имат все още значително влияние и традиционна хегемония, БРИКС се стреми към приобщаване и мирно съвместно бъдеще. С течение на времето тези стремежи и действия на групата промениха дневния ред на  международните отношения и светът все по-уверено заговори за мултилатерализма (многостранността), а не за досегашното управление на „колективния“ Запад, формула, зад която  стоят големите западни държави, техните послушни европейски проксита (вкл.  България) под командването на  Вашингтон.

В последно време наблюдаваме  как диалогът Изток – Запад  става все по-остър и краен. Донякъде това се дължи на продължаващия военен конфликт в Украйна, но всъщност това е само щрих от общата картина на противопоставяне между „колективния“ Запад и  милиардния свят на Изтока. Ако погледнем по-глобално, всъщност става дума за отдавна тлеещия конфликт Север – Юг, светът на богатите срещу света на все още съществуващата бедност, унаследена от недалечното колониално господство на САЩ и другите големи страни в Европа.

На практика това е по-глобалният аспект на международните отношения. Тъй като  това е социо-политическата реалност, добре би било да пресметнем – макар и грубо – какво е съотношението на  силите в противостоенето  ЮГ – СЕВЕР.

Да започнем с най-важното – човешките резерви. На практика т. нар. колективен Запад съвсем не е толкова колективен, ако вземем предвид съществуващите търкания по оста САЩ – Германия/Франция или привидния проамериканизъм на единствения значим  съюзник на Запада от Изтока – индустриална Япония. Фактът, че  Страната на изгряващото слънце до ден днешен е де факто окупирана от сили на Вашингтон – 37 щатски военни бази от всякакъв род и характер на японска територия, воглаве с флагмана на Тихоокеанския флот на САЩ – ядрен самолетоносач, придружен от задължителната помощна военна флотилия (крайцери, подводници, спомагателни военноморски съдове, общо около 50 единици). И постоянна база – остров Окинава. В подобна обстановка едва ли може да се говори за истинско сътрудничество и приятелство.

И така, в рамките на „колектива“ остават държавите – членки на НАТО  в Европа, проамериканските Австралия, Канада и разбира се, лидерът – САЩ. С общо население едва около милиард. Срещу СЕДЕМ милиарда души от по-бедния ЮГ. Значителен дисбаланс, като се има предвид, че подобно е и териториалното съотношение.

Що се отнася до ядрените потенциали, от едната страна са САЩ (около 6000 ядрени глави) и около шейсет атомни бомби (под американски контрол) в  големи западни държави и отделен (секретен) неголям ядрен арсенал  във Франция. Срещу това  направление ЮГ разполага с две могъщи ядрени сили – Русия и Китай, като Москва също разполага с 6000  атомни оръжия, а КНР – с един не по-малко значим арсенал, който  е засекретен. Северна Корея също  разполага с ядрени ракети.

Това е в сферата на гарантираното и нежелано, надяваме се от всички, взаимно гарантирано унищожение, познато  още и с латинското съкращение  MAD – Mutual Assured Destruction.  Една необходима добавка: това „сигурно унищожение“ застрашава пряко само отделни региони на планетата – Европа, Северна Америка, част от Азия (Китай, Австралия, може би Индия). Малко вероятни са атаките в Централна и Южна Америка, Африка и Далечния изток – не поради хуманни съображения, а поради факта, че там не са разположени важни стратегически обекти.  Също така е неясна и прогнозата за т. нар.  глобална „ядрена зима“ (общо замърсяване на атмосферата, преграда  срещу слънчевата светлина, дългогодишен студ). Никой не може да докаже колко трайни са подобни мрачни прогнози, защото просто не познаваме възможностите на нашата стара планета. Основание за това дава  например атлантическият атол Муруроа,  години наред превръщан в ядрен полигон на Франция. Прогнозите бяха, че столетия там не може да има никакъв живот. Броени години след преставането на директните ядрени бомбардировки животът се възвърна – дори в по-активен вид.

Но „да се върнем към нашите овце“, както казва мислителят Монтен. Какви са близките перспективи на противопоставянето ЮГ – СЕВЕР? Преди всичко социо-икономически. Предстоящо е встъпването на огромен Китай като водеща икономическа сила в света. Факт с ред сериозни последствия. Главното от тях – серийното „отпадане“ на доскорошни съюзници на Вашингтон от т. нар. Трети свят. Показателен  пример: наскорошното „отделяне“ на Саудитска Арабия от дългогодишния партньор и съюзник САЩ. Под егидата на Китай, Риад протегна ръка за сътрудничество към Техеран, един от най-яростните противници на Вашингтон. Съобщено бе и за възстановяване на посолствата на двете доскоро неприятелски държави. Човек може да си представи какво са изпитали в Белия дом, научавайки новината, че един от най-големите производители на петрол в света обръща гръб на довчерашния „верен съюзник“…

Подобни примери не са единични. Продължава и широкомащабната  икономическа  инициатива на председателя Си „Един пояс, един път“, която наскоро  отбеляза десетия си рожден ден. Заедно с това успехи бележи и друго едно китайско начинание „Китай – ЦИЕ“ (КНР и държавите от Централна и Източна Европа). Да не говорим за редицата инициатива на Пекин в региона на Далечния изток и Африка.

Много вероятното разширение на БРИКС също ще има глобален резонанс. Във вече споменатата социо-икономическа, а и политическа сфера. Всичко това, разбира се, ще бъде съпроводено с обратното по вектори развитие на „колективния“ Запад – все по-зле и по-надолу. И си мисля, че написаната в Библията фраза „Последните ще бъдат първи“ има своето вековечно значение.

*Авторът е дългогодишен журналист във в. „Кооперативно село“, „Работническо дело“, сп. „Отечество“, „София прес“, в. ЗЕМЯ. В момента е главен редактор на в. „Китай днес“