Пет хилядолетия китайска цивилизация – Китай е световният първенец по културно наследство

Едва ли на света има държава с по-богато и простиращо се назад в миналото културно-историческо наследство от Китай. За повечето от нас Древен Египет е толкова далечно минало, че умът трудно го възприема. Нека само да припомним, че класическата древноегипетска цивилизация е била считана за древна история дори от римляните. Същото важи и за Шумер, Акад и Вавилон, които като цивилизации са съществували между 3000 г. пр. р. Хр. и 500 г. пр.р.Хр. Но днес на света има една все още жива и процъфтяваща цивилизация, която им е била “набор” – това е Китай, който може да проследи историята на своята цивилизация приблизително около 5800 години назад в миналото, с което всъщност е по-стар дори от шумерската цивилизация, която е отдавна изгубена. И този разтърсващ съзнанието цивилизационен континюитет на Китай, крие редица уроци, поуки и просто очарователни наслади за хората, които се интересуват от изкуство, култура и история.

Повечето хора, когато чуят за Китай и културно-историческото му наследство, веднага се сещат за Великата китайска стена, която безспорно е удивителен исторически обект, но от над 1100 културни обекта по Световната конвенция за културното наследство, цели 56 се намират в Китайската народна република днес. И Китай пази това богато културно-историческо наследство като зениците си.

Както Си Дзинпин заяви в доклада си по време на ХХ конгрес на Китайската комунистическа партия: “…. ние ще вложим повече усилия в защитата на културните артефакти и наследство, за да пазим по-добре и да съхраним историческото и културно наследство в рамките на градското и селско развитие, както и ще изградим и ще използваме добре националните културни паркове”.

Освен това той добави: “Ще насърчим позитивната взаимовръзка между културата и туризма и ще насърчим дълбоката интеграция на двата сектора”.

Думите на китайския лидер се потвърждават и от фактите. През 2022 година Китай е бил на второ място в света по принос на туризма и пътуването към брутния вътрешен продукт на страната – близо 814 милиарда долара печалба от сектора. Той също така е първи в света по приноса на туризма и пътуванията за заетостта – близо 66 милиона работни места още през 2014 година. Туризмът, в това число и културно-историческият, е отговарял за 9,3 % от БВП на Китай през 2013 година, а през 2017 вече за цели 11 процента. Само вътрешнокитайският туризъм е допринесъл с цели 1,47 трилиона долара – повече от икономиката на някои европейски страни като Полша или Холандия, през 2018 година.

Дългата история на Китай е оставила неизброимо количество културни и исторически артефакти, които си заслужава да бъдат видени, както и нематериално културно наследство под формата на традиции, обичаи, музика и други. Споменатата Велика китайска стена например, е на повече от 2000 години, построена в епохата на Пролетта и Есента, както и на Воюващите царства, достроявано и през Средновековието, например при династията Мин. Тя представлява безпрецедентно по мащабите си защитно съоръжение, простиращо се на цели 21,196 километра по дължина и преминава през различни области и климатични пояси. Днес повече от десет участъка от Великата стена са отворени за посетители.

По някогашния Път на коприната могат да се видят и уникални пещери с безценни древни фрески и скулптури в провинция Гансу. Най-известните измежду тях са пещерите Могао – система от 492 пещери с фрески и скални статуи, които биха изумили всеки човек. Само статуите са над 2100 на брой. Подобен род изкуство има и в Южен Китай, например в провинция Съчуан, където човек може да види гигантската статуя на Буда, извисяваща се на 71 метра височина.

Интересно място също е Шаолинският манастир в Хънан, който е родно място на дзен будизма и е известен с практикуващите кунг-фу монаси, а също и с безценни предмети на изкуството като близо 500 фрески. В Хъбей пък, може да се види манастирът Удан, високо в планините, който е свещен за таоистите и е може би най-добрият пример за старинна таоистка архитектура.

Читателите сигурно веднага ще се сетят и за безценната Теракотена армия, създадена от първия император Цин Шъхуан, за да го пази дори в смъртния му покой – хиляди войници в реални размери, с уникални лица и черти, направени от теракот.

И така, ако погледнем върху усилията на Китай да запази културното наследство, ще видим, че откакто се присъединява през 1985 към Конвенцията за световното културно наследство, страната е увеличила броя на локациите по него до 56, сред които влизат Великата китайска стена, Забраненият град в Пекин и Великият канал. С това Китай е втората страна в света с най-много такива обекти. Само през последното десетилетие Китай е добавил 15 нови културно-исторически обекта, шест от които са включени в списъците с уникално културно наследство, а шест в списъка Памет на света. И това е без да броим 15 геопарка, които се присъединиха по програмата на ЮНЕСКО за мрежа на геопарковете, както и пет природни резервата.

Културното наследство на Китай – от уникална архитектура, запазена още от Средновековието и древността, до паметници, археологически локации, природни резервати и уникални артефакти, отразяват историята на страната през последните над пет хиляди години. През последните десет години постиженията на Китай в сферата на опазването на културата са особено видими и включват възстановяването и опазването на артефакти, които са били изнесени в чужбина поради различни исторически драми и проблеми, както и разкриването и социализирането на нови културно-исторически обекти и не само.

През 2013 година например, планините Тиеншан в северозападния Синдзян бяха включени в Световния списък на обекти. Красотата на Тиеншан се крие в искрящите снежни шапки на планините и опасаните от ледници върхове. Става въпрос за уникална екосистема в една умерено суха климатична зона, според ЮНЕСКО.

Голямо археологическо откритие от 20-ти век са и руините на град Лянджу (3300-2300 пр.Хр.) в Ханджоу, които са включени в списъка на ЮНЕСКО през 2019 година. Останките на този древен град са уникални с това, че не само представляват културата на езерото Тайху, но и в тях археолозите откриват белези на сериозен междукултурен диалог. Си Дзинпин казва, че археологическите разкопки в този район са “доказателство за съществуването на поне пет хиляди години китайска цивилизация”.

Според китайския лидер, тази локация на ЮНЕСКО в Китай, е “безценно съкровище, което не може да бъде заменено”, както го цитираха от агенция Синхуа.

През 2021 година в списъка на ЮНЕСКО беше включен и пристанищният град Цюенджоу, от който е тръгвал Морският път на коприната. Някога градът е наричан “много велик и благороден” от венецианския пътешественик и откривател Марко Поло. Цюенджоу е било едно от първите китайски пристанища, отворени за външния свят. Той се превръща в проспериращ търговски център между 10 и 14 век при династиите Сон и Юан, а покрай търговията и във важен културен център.

Китай е признат световен първенец и по нематериалното културно наследство, признато от цял свят, след като през 2020 година стана страната с 42 нематериални културни наследства, вписани в списъка на ЮНЕСКО. Тогава бяха добавени Тай Чи и церемонията Ванчуан. Страната се присъедини още през 2004 година към Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство на света. Тай Чи, както е известно, е традиционно физическо упражнение, което има за цел да подобри здравословното състояние и да поддържа душевен мир чрез бавни кръгови движения. То се заражда в китайската провинция Хънан през 17 век, а днес е популярно по цял свят, включително и в България.

Що се отнася до церемонията Ванчуан, тя е свързана с обредни практики, произтичащи от народните обичаи за отдаване на почит на “морския бог”, който закриля хората и земите им.

От 2005 до 2009 година Китай извърши първото преброяване и списък на нематериалното културно наследство, преброявайки цели 870,000 нематериални културни източника, с което за пореден път доказа уникалността на своята хилядолетна цивилизация.

През 2010 г. в списъка с нематериално културно наследство са включени акупунктурата и традиционната китайска медицина, които широко се практикуват не само в Китай, а вече помагат на хората по цял свят.

Китайските държавни агенции, бизнесът, обществото и властите се фокусират върху откриването и консервацията на различни обичаи и културни практики, което непрекъснато води до разширяване на представата за богатото китайско и човешко нематериално културно наследство. Тепърва има и още много, които да се откриват, консервират и показват на света.

С всичките усилия, които Китай полага за откриване, запазване и социализиране на културно-историческото си наследство, познанията ни за човечеството се разширяват непрекъснато и водят до по-задълбочен поглед върху развитието на цивилизациите. Китайската цивилизация е произвела безброй културни паметници и продукти за над 5000 години история, което от своя страна свидетелства за устойчивостта на китайците и културата им на всякакви превратности на историята.

Днес, слава Богу, цялото човечество може да се наслаждава на богатата китайска история и да я разглежда с удивление – ето защо и броят на чуждестранните туристи в страната e достигнал до 145 милиона души преди пандемията. След като тази година голяма част от ограниченията паднаха, туристическата индустрия на Китай се отваря отново и отчита добър ръст, позволявайки на човечеството отново да се възхищава на живо от китайската култура и история.

(Заглавието е на ЗЕМЯ)