Писателят и рицар на българското слово Иван Гранитски е сред новите академици на БАН
Сред новите членове на Академията е историкът и бивш ректор два пълни мандата на Софийския университет Иван Илчев
Нови академици на Българската академия на науките (БАН) в областта на биологическите, хуманитарните и обществените, аграрните и лесовъдните науки, в изкуствата и изкуствознанието избра Събранието на академиците днес. Това съобщи пресцентърът на БАН.
Както писа БТА, избори за нови членове на БАН – академици и член-кореспонденти, се провеждат от 24 до 28 септември. Вчера Събранието на академиците избра петима нови академици на БАН в областта на математиката, физиката, химията и науките за Земята, както и в областта на инженерните науки, съобщи пресцентърът на Академията.
В биологическите науки днес за академик беше избрана Илза Константинова Пъжева (родена през 1953 г.). Основните й научни постижения са в областта на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя създава световноизвестна школа за in silico изследване на взаимодействието на протеини, асоциирани с различни болести при човека с техните лиганди. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН.
В хуманитарните и обществените науки за академици днес бяха избрани Иван Русчев и Иван Илчев.
Академик Иван Русчев Русчев е роден през 1957 г. Най-важните направления в научните и научно-приложните приноси на кандидата обхващат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата модификация и кодификация, и неотложната нужда от приемане на български граждански кодекс. В центъра на научните интереси на Русчев винаги са били и класически институти на облигационното право -престацията – център, през който се разглеждат всички видове облигационни отношения. Особено актуални през последните няколко години са публикациите по въпросите на изменението на Конституцията, на Истанбулската конвенция, на допустимосjта за промяна пола и други.
Академик Иван Илчев Димитров е роден през 1953 г. В своята кариера на учен и преподавател Илчев проявява забележителна последователност и образцова целенасоченост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната дейност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа – от Берлинския конгрес до края на Втората световна война. В своите изследвания Илчев търси и намира контекста – на балканската история в европейски и глобален контекст, а на българското минало в регионалния контекст на Балканите.
В аграрните и лесовъдните науки за академици бяха избрани днес Христо Найденски и Иван Илиев.
Академик Христо Миладинов Найденски е роден през 1958 г. Неговите научни и научно-практически приноси обхващат: установяване на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни; разработване на методи за диагностика на инфекциозни заболявания с бактериален произход при животните; създаване на нови подходи за преодоляване на антимикробна резистентност. Работи в Института по микробиология на БАН, чийто директор е бил от 2012 до 2020 г.
Академик Иван Александров Илиев е роден през 1958 г. Основните му научни и научно-приложни приноси са: установяване на екологичните, социалните и икономическите функции на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; разработване на методи за реювенилизация на възрастни индивиди от стопански ценни генотипове на горско-дървесни видове. Работи в Лесотехническия университет в София, където е бил ректор (2016-2024 г.).
В изкуствата и изкуствознанието за академик беше избран днес Иван Йорданов Димитров-Гранитски (роден през 1953 г.). Той е писател, автор е на над 50 книги (поезия, критика, публицистика, детска литература, есеистика и други). За последните три години само е издал две значими фундаментални книги – “Енергията на българския дух”, за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се показва огромното разнообразие на индивидуални творчески почерци на подбраните автори от век и половина, запазили народностния си дух и вяра, и “Душата на образа” – за български художници и скулптори, творили от 20-те години на миналия век и началото на нашия. Негови творби са преведени на руски, чешки, полски, сръбски, немски и английски език. Бил е генерален директор на Българска национална телевизия и директор на програма “Христо Ботев” в Българското национално радио, главен редактор на вестници и списания. Основател е на едно от престижните български издателства – “Захари Стоянов” (1997), и на поредицата “Дълг и чест”.
Изборът на нови академици приключи, утре започва избор на нови член-кореспонденти на БАН, съобщават от Академията.
