Поглед към света: Между агресията и сянката на Армагедон
И 2023-та остана в историята. И отново светът е изправен пред вечния въпрос: А сега накъде? И както винаги простичкият въпрос предполага трудни отговори. И както мнозина анализатори смятат, моя милост включително, никога в обозримото минало не е имало такова геополитическо напрежение – поне в шестте десетилетия, откакто професионално се занимавам с международна политика.
В един от своите забележителни политическа трактати (два от които имах честта да преведа и на български) големият мислител и политик, наскоро починалият проф. Хенри Кисинджър цитираше изследване на влиятелен университет за отношенията на две съперничещи си една с друга държави, условно наричани А и Б, заемащи почти еднакви позиции в политическо, икономическо и социално отношение. При седем извършени изследвания отношенията между А и Б са завършвали с войни. И в седемте случая! Причините: остро съперничество, взаимно недоверие и съмнения към почтеността на другия, страхът на А да не загуби водещото място и гневът на Б, че се пречи на неговото развитие и напредък. Неутешителни изводи, които доста огледално резонират със сегашната обстановка. А тя е просто нечувана! Оспорва се лидерството на свикналия да управлява десетилетия света Вашингтон, да поощрява и наказва, да санкционира и да предизвиква преврати – т. нар. цветни революции (последният опит са сегашните „спонтанни“ и много бурни опити на опозицията да свали законно спечелилата изборите партия на Вучич в Сърбия).
От другата страна на днешната парадигма А – Б е заемащият второ (а в много отношения и първо) място в световната икономика социалистически Китай, който е на минути време според наблюдателите от момента, когато ще сключи официален стратегически пакт с федерална Русия.
По мое скромно мнение към тези, разбира се, много съществени и солидни причини за назряващ световен конфликт, цитирани от Х. Кисинджър, съществува и една друга – доста опасна, биофизична причина/предпоставка – това е повсеместната геронтофилия в коридорите на властта на САЩ, Западна Европа, която позволява на преден план да излязат недъзите на геронтокрацията, на управляващите възрастни мъже и жени, които според неумолимите закони на природата с всяка изминала година проявяват негативни старчески дефекти – недостатъчно способност за преценка и реакция на реалната действителност, самозабравяне, егоцентризъм…
Разбира се, теорията е едно, а практиката – друго. Да погледнем в тази връзка и някои факти и данни.
Мечти – в кафяво
В последните дни на миналата година някои западни коментатори обрисуваха странни картини на близкото бъдеще. Един от тях – М. Шейтелман, разви в интервю пред телевизия „Фрийдъм“, че американските войски (на които Финландия любезно предоставя бази) „могат много бързо да обкръжат втория по големина руски град – Санкт Петербург (при условие че възникне конфликт НАТО – Русия), както и да отрежат руснаците от достъп до Балтийско море“.
Политологът разяснява, че след като американците получиха достъп до финландски бази, танковете „Абрамс“ ще бъдат разположени близо до Санкт Петербург… и същевременно много бързо ще защитят балтийските страни, твърди въпросният коментатор.
В същото време – обяснява същият теоретик – ще бъде отворен и втори фронт от балтийските държави, членки на НАТО, – от югозападна посока на Санкт Петербург. Така едновременно Петербург ще бъде атакуван от двете страни и ще го обкръжат. Толкова по въпроса. Не ви ли звучи някак познато?
С подобна блокадна маневра Хитлерова Германия обсади в средата на миналия век този голям културен и промишлен център на Русия, наричан тогава Ленинград.
Започнаха седемстотин дни на ужасен глад, страдания, смърт, отнесли живота на стотици и стотици хиляди невинни жени, деца и възрастни хора.
Един мрачен „подвиг“ в кафяво от времето на Третия райх, който очевидно възбужда подобни кафяви мечти и днес в новобрачните страни – членки на НАТО от региона на Балтика…
Заплахи от близка световна война идват от Вашингтон и от редица европейски столици – в един или друг вид, по-преки или по-завоалирани. Основният тон – в крайна сметка Русия трябва да загине в този си вид, а Китай – да внимава…
Реалност – в черно
И така, днес третата световна приближава прага ни. Лично аз се чудя на късогледството, плиткоумието и опасния фанатизъм на всички онези, които по-смело или по-завоалирано говорят за предстояща глобална катастрофа.
И когато някои ясновидци, като въпросния Шейтелман, който авторитетно разсъждава как танковете „Абрамс“ щели да блокират Санкт Петербург, той очевидно никога не си е давал сметка, че е изключително опасно да се заяждаш със Северната мечка – Русия. Защото, освен че е северна, тя е и ядрена сила (6000 атомни заряда монтирани в ракети, подводници, мобилни установки, крайбрегови мини и т. н.). И не си ли е давал сметка, че окупацията на Ленинград е била в средата на минали век, а сега светът пристъпва към половината на ХХI в.? И че американските „Абрамс“ ще цъфват като пуканки под чудовищната сила на хилядите градуси от атомен взрив?
Кой идиот смее да твърди, че трета световна катастрофа ще върви по сценариите на досегашните конвенционални конфликти? И двете страни от парадигмата А и Б почти едновременно ще натиснат копчетата на ракетните системи: това ще е война безкомпромисна, жестока, на живот и смърт. Битка решителна, битка за един нов свят. В нея няма място за доверие изчакване, колебания.
Разбира се, Щатите също имат 6000 ядрени заряда, в Западна Европа се намират още около 300. А колко има в Страната на дракона? Китай не членува в т. нар. Клуб на ядрените държави и не дава данни за атомното си въоръжаване. И един простичък въпрос: когато една огромна държава е на път към световно икономическо лидерство, дали ще изостава във военната си подготовка? Много се съмнявам. Да не говорим, че вече във военноморско отношение КНР е на първо място в света, да не забравяме, че изстрелва през ден всевъзможни ракети, че има собствена космическа станция, глобална комуникационна система и т. н. Да си спомним и факта, че още по времето на председателя Мао, имаше данни, че под Пекин е изграден втори огромен подземен град.
Но да погледнем числата. През първите 30 минути от един световен ядрен конфликт според експертите ще загинат около 300 милиона души, в следващите няколко часа – още 400 милиона от тежки изгаряния, радиоактивно облъчване и други смъртоносни травми. Не искам да продължавам с такива видения от Армагедон, но едно е сигурно – трета световна е равна на самоунищожение. Разбира се, това се отнася основно до познатия ни досега „цивилизован свят“ – от Америка до Европа и в частност – Азия.
И въпреки това стотици милиони, дори един-два милиарда хора ще оцелеят – особено в Югоизточна Азия и Африка, Нова Зеландия, слабо населените южни части на Чили, Исландия и т. н. Още един аргумент към мрачната теория на Малтус за своеобразното „самопочистване“ на Земята…
Споменавам щрихи от тази страшна и мрачна картина – както я виждат експертите – и все си мисля, че трезвият човешки разум ще надделее над върлуващата агресивност и старческо маниачество и ще спести на хората най-тежкото изпитание в историята.
