Подплашените вещици
Обект на промените в закона са лакомите НПО – тарикати, намерили начин да застанат на някой паричен поток, а не идеалисти за каквито вече дори не си правят труда да се представят
Макар че никак не ми се искаше, очевидно ще трябва да продължим темата, като обаче я погледнем от малко по-различен ъгъл. Промените в закона за образованието. Няма да я разглеждаме от юридическа или политическа страна – кои сме ние!
Ще я разгледаме от комуникационно-медийна и по-точно ще разгледаме мащабно организирания поход за подмяна същността на въпроса.
Законът не забранява ЛГБТ природата, а ЛГБТ пропагандата.
Обаче се опитват да го изкарат точно обратното. Накратко, през седмицата парламентът прие три поправки на Закона за училищното и предучилищното образование, като третата от тях предизвика експлозия от възмущение и наранени чувства.
Текстът забранява ЛГБТ пропагандата в училище и гласи:
“Забранява се извършването на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.”
Отприщи се цунами от горещи страсти. Включи се целият ляволиберален печат (“Дневник”, например, имам чувството, че са впрегнали изкуствен интелект да генерира непрекъсваем поток от думи, тези и опорки). Наскачаха и либералните говорители, либералните лидери на мнение, и превърнаха сайтовете си в социалните мрежи в арена на словесни кръвопролития:
• Това е лов на вещици;
• Днес забраняват нестандартната любов, утре ще забранят стандартната; днес преследват заради сексуалната ориентация, утре ще преследват заради цвета на кожата;
• Учат децата ни се отвращават от всеки, който е различен;
• Това е путински проект за закон;
• Грубо нарушаване правото на зачитане на личния и семейния живот;
• Това е дискриминация;
• Целта е децата да бъдат държани в невежество за реалността, че не всички са хетеросексуални;
• Целта е насаждане на омраза към различните;
• ЛГБТИ учители и ученици ще са мишени на тормоз (това е от Хелзинкския комитет, не мога са се сдържа да не посоча източника).
Всъщност, ако обобщим целия пълноводен поток, ще сведем нещата до едно – някакви нежни и беззащитни деца са подложени на тормоз и дискриминация и ние, доблестните граждани, трябва да скочим в тяхна защита, предимно с гневни изказвания по медиите и тук-таме с някой лежерен летен протест на открито. Всъщност не става дума за нищо такова.
Никой не преследва ученици, никой не преследва учители. Никой не дискриминира никого на основание неговата различност или дори странност. Обект на промените в закона са лакомите НПО, които печелят финансиране за производство на агитационни материали, отпечатване на книжки за хомосексуални буболечки, за провеждането на специални “просветителски” курсове – тарикати, намерили начин да застанат на някой паричен поток, а не идеалисти за каквито вече дори не си правят труда да се представят. Веднъж засегнати (съвсем справедливо) от закона, те крещят: “Не! Жертвите сте вие! А ние сме тези, които идем да ви спасим!”. Все едно да забранят на бракониери да влизат в гората и те да скочат в защита на дивеча.
Блесналите правозащитници, задъханите активисти не защитават учениците, а неправителствените организациите, на чиято подривна дейност сега ще се попречи и ще секнат грантовете им по глобални политкоректни проекти.
И няма значение накъде е насочена подривната дейност. Днес е ЛГБТ, утре ще е нещо друго. Помните ли “декадата по включването” на циганите? Усвоиха се стотици милиони, пък не виждаме някаква промяна във включеността за въпросните десет години. Само процъфтяха някакви загадъчни фондации, през които минаха едни пари.
Как точно учат децата на омраза към различните? Като няма фондации, посветени на проблемите на глухонемите, мразим ли глухонемите? Мразим ли аутистите, за които също емисари не кръстосват учебните заведения? Да внушат на децата, че трябва да са добри едни към други и да не малтретират по-слабите, е базисно задължение на учителите от незапомнени времена. Защо са нужни и някакви тарикти – неправителствени хрантутници, които да ни промиват със своите световни “добри практики”? По същия начин и Истанбулската конвенция драпа да уреди положения, отдавна уредени в Наказателния кодекс. ОчевАдно е, че целта е друга.
Между другото, не е редна и хетеросексуалната пропаганда, каквато съществува и по всеобщо мнение е много полезна. Често се свежда до това да учат момиченцата как да правят секс, без да забременеят. Ако беше много гот, защо на всеки филм слагат червена точка за щяло и нещяло? Или това е друг вид лицемерие? Или е същото лицемерие от различна гледна точка?
За всеки, който малко от малко разбира от пропаганда и от манипулации е ясно, че дейността на ЛГБТ НПО-тата в училището изобщо няма за цел да защити някого, да отвоюва отнетите му кой знае от кого и кой знае какви права. Няма за цел да просвети някого, а само да внуши две убеждения:
1. Нестандартната сексуална ориентация, вродена или симулирана, е средство за социална легитимация;
2. Биологичният пол е въпрос на избор и не само е нормално, но дори е похвално да си присвоиш измислен пол, различен от двата единствено съществуващи в природата.
А защо се прави това ли? За да бъде унищожена естествената ценностна система на хората, да бъде заменена с нещо абсурдно и уродливо, да се каже, че всичко е относително и предмет на обществено договаряне, за да изгубят човеците всякаква адекватна преценка за света и събитията около себе си и по-лесно да бъдат индоктринирани с каквото е нужно в конкретния момент. Ако човек преглътне лъжата за секса и половете, оттук нататък ще може да преглътне и всичко друго.
Борбата е двата биологични пола, доказани с всички средства на любимата наука, да бъдат превърнати от нещо безусловно в нещо условно. И забележете, че “истината” и “доброто” за този вид пропаганда често си противоречат в различни ситуации, но сякаш никой не забелязва. От една страна всяка сексуалност, дори и тази, стигаща до откровени извращения, е не само разрешена, но и поощрявана. От друга страна да намигнеш на колежката е скандално, води до Me Too и до либерални конвулсии.
Да си показваш половите органи по стъгди и по площади под разветия флаг на дъгата е великолепно, но иначе всеки филм по телевизията, с изключение може би на “Спящата красавица”, е с червена точка. Разрешено е да си смениш пола, но не и да наречеш Барак Обама негър.
Сякаш е в ход мащабна операция за създаване на нов човек, който да се впише в нов световен ред. Сякаш врагът на Твореца иска да Му се подиграе, като оскверни най-прекрасното му творение. Сякаш иска да нарисува мустаци на Мона Лиза, за да покаже среден пръст на Леонардо. И нашите продажници участват във всичко това за жълти стотинки. Участват даже и безплатно за едните голи аплодисменти от страна на себеподобните си, които са същите идиоти като тях.
Истерията с промените в Закона за образованието е поредната по рода си. Тя не е много по-различна от тази по откриването на олимпийските игри, нито от онази преди години – кой се бил ваксинирал и кой не се бил. Само че има нюанс, наблюдава се тенденция. Всяка следваща истерия е по-истерична от предишната, по-паническа, по-отчаяна, по-зла. Защо?
Просто защото махалото се клати, както се е клатило винаги. От една крайност минава през нормалност, после стига до другата крайност и пак се връща. Сега не става нищо различно. Ултралибералното, модернистичното, прогресивното и безбожното явно стигнало до апогея си, махалото се е поспряло и сега тръгва обратно. Всички конформисти, всички нагаждачи започват да усещат, че са се качили на грешния влак. И се страхуват. Страхуват се какво ще се случи с тях, когато махалото премине през нормалността и се заизкачва към другата крайност. Успокойте се. Нищо няма да ви се случи.
Никой няма да ви преследва, нито ще дойде за вас с камионетки – кошмарът на Евгени Дайнов. Няма да има лов на вещици, какъвто вие мечтаете да устроите на всеки нормално мислещ човек, само да ви падне. Напротив, вие ще се пребоядисате, ще станете някакви други и ще загорите със същата страст в новото си амплоа. А ние с погнуса ще извърнем глава и ще започнем да мислим за нещо друго. Например за това, че Картаген трябва да бъде разрушен.
