Показват над 400 нови експонати в “Българска археология 2023“
Показват над 400 нови експонати в “Българска археология 2023“
Проучванията през 2023 г. се оказаха много успешни, защото резултатите са изключително важни от гледна точка на историческата стойност и информацията за миналото на нашите земи. Такъв акцент постави доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), преди традиционната годишна изложба на резултатите от изминалия археологически сезон . Изложбата ще бъде открита в Националния археологически музей в 18 ч. на 14 февруари – Деня на българските археолози, и ще бъде отворена за посетители до 26 май. Доц. Попов благодари на колегите си от института и от 23 музея в страната, които също участват в изложбата със свои експонати.
Това е 17-а поред година изложба „Българска археология“, тя включва над 400 находки и богат илюстративен материал от 30 обекта в страната, датирани от от праисторията до Възраждането. Сред тях са праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново.
В изложбата с находки участват 23 музея – Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“ в Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст в Чепеларе. Някои от разкопките са приключили едва в средата на декември, но резултатите вече се показват пред публиката, подчерта доц. Камен Бояджиев, основен организатор на изложбата. Сред най-впечатляващите експонати са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.
Доц. Стефан Александров, зам.-директор на НАИМ, отбеляза, че в института се работи по няколко модерни проекти като новия аудиогид на български и английски, а съвсем скоро ще бъде представена и виртуална реалност, чрез която четирима души едновременно могат да преживеят посещението в музея. Сключено е споразумение с института „Инсайт” и партньорство с два швейцарски университета, с които ще се опитат да въведат нови технологии.
Изложбата е наистина радваща, защото през 2023 г. след неуредици в Министерството на културата повечето археолози получиха бюджет едва през септември – октомври. няколко години подред парите за археологически проучвания бяха едва 3 млн. лв., но в крайна сметка през миналата година заради инфлацията, вдигането на минималната заплата, по-скъпите командировъчни той бе увеличен на 4,5 млн. лв. за 2024 г. заради грешка, която отчитат и в МК, субсидията за археологически проучвания бе намалена двойно – на 2,4 млн. лв. министерството на културата дори е протестирало и археолозите се надяват до месец-два грешката да бъде отстранена. Според тях, реалната необходима сума за археологическите разкопки, е 7 млн. лв. България е една от трите най-богати на културно наследство страни в ЕС, заедно с Гърция и Италия.
