Полезна  информация

Анализ на вземанията – необходимо условие за управленско решение. Документиране на несъбираеми вземания за целите на ЗДДС

Целта на темата е да фокусира вниманието на кооперативните организации върху анализа и оценката на вземанията – в частност краткосрочните вземания, връзката с данъчното третиране и корекция по реда на ЗДДС на ползвания данъчен кредит при несъбираемите вземания.

Вземанията са ресурс, чието уреждане води до формирането на входящ паричен поток за предприятието. Своевременното получаване на дължимите от контрагентите парични суми по вземанията оказва непосредствено влияние върху ликвидността и платежоспособността на предприятието. Анализът на падежните срокове на краткосрочните вземания, както и на просрочените вземания, следва да се извършва паралелно. Важна задача на анализа е да се установяват както размера на просрочените вземания, така и сроковете на просрочие – общо и по отделни клиенти. При този анализ може да се стигне до извода, че някои от вземанията имат характер на несъбираеми. Установяването на несъбираемите вземания означава, решение на ръководството дали е установено по безспорен начин, че вземането не може да бъде събрано, включително и чрез прихващане. От съществено значение е документирането на доказателствата, че са били предприети действия по събиране на въпросните вземания. При липса или недостатъчни доказателства не може да се приеме, че вземанията са несъбираеми. Документалната обоснованост се урежда от следните нормативни текстове:

1) Закона за счетоводството (чл.6, ал.3) относно необходимата информация в първичния счетоводен документ,

2) ЗДДС (чл. 126а, ал. 2) – вземането по доставка се счита за несъбираемо, когато настъпи едно от обстоятелствата, изброени по-долу:

• изтичане на три години за вземане с тригодишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
• с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо, като вземането се счита за несъбираемо само по отношение на недължимата част;
• вземането е погасено по силата на закон;
• след приключване на изпълнително производство вземането е останало изцяло или частично несъбрано;
• производство по несъстоятелност на длъжника – получател по доставката, е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на вземането на доставчика, като вземането се счита за несъбираемо до размера на неудовлетворената част;
• изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лева от момента, в който вземането е станало изискуемо;
• длъжникът – получател по доставката, е заличен след приключило производство по несъстоятелност или ликвидация, като при частично неудовлетворено вземане същото се счита за окончателно несъбираемо до размера на неудовлетворената част.

Необходимо е да се съхранява доказателствен материал (документирана кореспонденция, покани, документиране на срещи и разговори и др.) за доказване на намеренията и предприетите стъпки за събиране на вземането. Предвидена е възможност чрез електронните услуги на НАП доставчикът да може да провери дали получателят е упражнил правото си на ползване на данъчен кредит по съответната сделка. Вменено е задължението на доставчика писмено с обратна разписка да уведоми контрагента по съответното вземане, че по сделката им са налице условия за прилагане на чл.126 а, ал. 1 и 2 от ЗДДС и разполага с доказателства, че уведомлението му е било изпратено до адреса на управление на получателя, както и че предстои издаване на кредитно известие по съответната фактура. Следва да се има предвид, че с това уведомление доставчикът не се отказва от събиране на вземането си. Кредитното известие се издава само за нуждите на ЗДДС и своевременното му включване му в дневника за продажбите с цел ползване правото на възстановяване на данъка. При „частично плащане на доставка“ се приема, че данъкът е пропорционално включен в размера на извършеното плащане, поради което намалението може да се ползва само за реално неплатената част от доставката. Изискването за документирано доказване на оценката на вземанията като несъбираеми поставя на дневен ред необходимостта от постоянен мониторинг и анализ на вземанията, както и оперативна работа по създаване и архивиране на доказателства.

Срокът, в който трябва да бъде издадено кредитното известие при три основни групи несъбираеми вземания, е:

• за несъбираеми вземания до 600 лв. (т.е. след изтичане на 365 дни от момента в който вземането е станало изискуемо) – тримесечен срок от изтичане на данъчния период, през който вземането е класифицирано като несъбираемо (чл.126б, ал.9 от ЗДДС).
• за несъбираеми вземания до 100 000 лв. – в тримесечен срок от изтичане на данъчния период, през който вземането е класифицирано като несъбираемо (чл. 126,б ал.9 от ЗДДС).
• за несъбираеми вземания над 100 000 лв. – за да издаде кредитно известие на основание чл. 126 б, ал.8 от ЗДДС доставчикът писмено уведомява съответната ТД на НАП в тримесечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126 а, ал.2,т.1 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка. Съгласно чл.126 б, ал.10 от ЗДДС в рамките на 60 дни органът по приходите извършва проверка и издава разрешение или отказ за намаляване на ДДС. След този срок неиздаване на разрешение или не произнасяне от страна на НАП се счита за мълчаливо съгласие.

Неспазването на горепосочените срокове би довело до риск от непризнаване на корекция на дължим ДДС от проверяващия орган и отказ на възстановяване на платения данък по несъбираемото вземане.

В кредитното известие за намаляване  на  данъчната  основа  и  начисления  ДДС на основание чл. 124, ал.1 ППЗДДС освен реквизитите по чл. 115, ал.4 ЗДДС (номер и дата на фактура, към която се издава КИ) се посочват:

• обстоятелството, което класифицира вземането като несъбираемо и дата на настъпване,
• данъчна основа и данък по доставката, за която вземането е несъбираемо,
• дата и размер на получените плащания или погасявания по доставката (ако има такива).

Съгласно чл.126,ал.1 ППЗДДС кредитното известие за намаляване на начисления ДДС по несъбираемо вземане се посочва в колона 3 „Вид на документа“ с код 23 Кредитно известие по чл.126,б,ал.1 от ЗДДС в дневника за продажби на доставчика и дневника за покупки на получателя.

ПРЕДСТОЯЩИ ДЕЙСТВИЯ и СРОКОВЕ

До 31.03.2024 г. е срокът за реализация на налични бутилирани алкохолни напитки (с код КН 2208 и напитки със съдържание, равно или по-голямо от 15% vol) с бандероли, издадени преди 01.04.2022 г. (Заповед № ЗМФ-31 от 13.01.2023 г.).

По-важни предстоящи действия и срокове

До 14.01.2024 г. се правят годишни корекции и преизчисление на частичния данъчен кредит по ЗДДС, като коефициентът на прилагания частичен данъчен кредит се посочва в данъчната декларация по ДДС за м.12.2023 г.

До 31.01.2024 г.:

• работодателите следва да направят преизчисление на дължимия годишен данък за доходите от трудови правоотношения на лицата, за които към края на миналата година са били основен работодател.
• подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО и внасяне на дължимия данък, удържан от платец на доходи за ІV-то трим. на 2023 г., вкл. деклариране на паричните наличности на каси и вземания от собственици, персонал и подотчетни лица ако в края на четвъртото календарно тримесечие за 2023 г. общата им сума надхвърля 50 000 лв.
• подаване на декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за дължимия туристически данък за 2023 г. от кооперативни организации, предоставящи услугата „нощувка“ по смисъла на Закона за туризма. Дължимият данък се внася ежемесечно, до 15-то число на месеца, следваш месеца, през който са предоставени нощувките (чл. 61с, ал. 7 ЗМДТ).

До 28.02.2024 г. кооперативните организации, които са изплатили през 2023 г. доходи на физически лица, включително от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справка за платените суми по чл.73, ал.1 и чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ.

От 1 март до 15 април 2024 г. – подаване на декларация по чл. 87а от ЗКПО за деклариране на дължими месечни или тримесечни авансови вноски.