Политическа катастрофа
На изборите през 2024 г. отидоха да гласуват 2,2 млн. избиратели в България, с над 400 хиляди по-малко, отколкото през 2023-та, едно електорално дъно за всички парламентарни избори след 1990 г.
Нима тези избори не можеха да бъдат предотвратени?
Нима е поносимо избирателите да се приканват да участват в избори, които не дават никакъв резултат?
Нима гражданите не се убедиха масово, че да се гласува няма особен смисъл, защото това не променя нищо?
Основните партии в парламента загубиха общопочти 590 хиляди избиратели в сравнение с 2023 г., като за ПП-ДБ това са половината от тогавашните им избиратели, БСП потъна до малко над 150 хиляди, а дори спечелилата изборите партия ГЕРБ загуби почти 140 хиляди избиратели.
А с какво партиите привличаха избиратели? Най-вече с яростно говорене срещу опонентите, с насаждането на страхове (било от политически противник, било от войната в Украйна, било от „джендърите“ или други душмани народни). Или най-често лични обиди и компромати.
Нима „системните“ партии, тези от парламента, не направиха съвкупно много, за да разубедят дори своите привърженици, че тези избори нямат никаква стойност?
Учудващо, но макар и малко, спечелиха избиратели ИТН и ДПС, някъде средно към 20 хиляди избиратели спрямо 2023 г.
Или спечелиха една партия на телевизионно шоу. И партия, която е готова да преглътне всичко, което лидерът й реши да предложи, дори като лидер един санкциониран за корупция политик-бизнесмен.
Нима политиците на т. нар. системни партии не си говореха през кампанията с езика на комиците от многобройните телевизионни шоута?
Нима кампанията обсъждаше политически въпроси, а не най-вече компромати за политически опоненти?
В парламента влезе неизвестната досега партия „Величие“ с почти 100 гласа, а новата партия МЕЧ (Морал, единство, чест) получи почти 64 хиляди гласа.
Но нима кампанията не заприлича на развлекателно шоу?
Нима още в началото на демокрацията един шоумен не достигна до трета позиция на президентските избори?
Нима няма избори, в които една нова шоу-партия да не привлече много гласове?
Нима политиката не се превърна в крайна сметка в търговско начинание със съпътстващата развлекателна реклама?
Всичко това е политическа катастрофа, но не толкова заради изгубените гласове, а заради превръщането на политиката в не-политика, т.е. в забавление, развлечение, нищо не струващо занимание, което всеки би могъл да практикува.
Нямам никаква представа, къде ще ни доведе това, но едва ли в „светлото бъдеще“.
