Помним имената на творците, а не на варварите

Един въпрос към съвремието: какво е общото между Борис Ангелушев, Иван Фунев, Любомир Далчев, Васка Емануилова и Мара Георгиева?
Моят отговор е, че те са огромни и талантливи хидожници.
Техни творби са били унищожавани често в историята, но ние помним имената на художниците, а не на унищожителите.
Нали нямаме съмнение, че тези, които унищожават паметници, никога не са създали нищо толкова значимо. Творенията на ръцете и умовете на унищожителите изчезват преди да са се появили, защото в тях няма съзидание, а разруха. Малките и жалките твари не умеят да съграждат, те могат да се съпоставят само чрез отрицанието.
Нека напомня, аз не съм мюсюлманин, но уважавам джамиите и си събувам обувките преди да вляза в тях. Аз съм против робството, но не бих унищожил творбите на робовладелците. Като цяло, никой не е толкова голям, че да унищожава изкуство. Може да не си съгласен, може да създадеш свое изкуство, може да критикуваш създаденото, но унищожават варварите. Варварите са правили това и преди Рим и ще го правят отново. Когато не можеш да създаваш, оставаш в историята с разрушението.