Посланикът на Куба Мариета Гарсия Хордан: Ще продължавам да укрепвам историческото приятелство между Куба и България

Навсякъде в страната, където споменавах Куба, срещах симпатия и усмивки, споделя Нейно Превъзходителство пред ЗЕМЯ по повод националния празник на родината й

Първи януари е националният празник на Куба, познат още като Ден на победата на кубинската революция през 1959 г. През 2024 г. Куба чества 65-годишнината от тази историческа дата, която завинаги промени съдбата на кубинския народ. В духа на традиционните приятелски отношения между народите на Куба и България, които се основават на взаимно уважение, Куба продължава да укрепва политическия диалог и сътрудничеството между нашите две страни, да задълбочава двустранните търговски и икономически връзки, да внася динамика в образователните и в културните отношения.

По повод на големия празник на кубинския народ посланикът на Куба в България г-жа Мариета Гарсия Хордан бе любезна да даде интервю за читателите на „ЗЕМЯ“. 

Посланик Хордан връчи акредитивите си писма като извънреден и пълномощен посланик в България на 7 април 2023 г. Акредитирана е като посланик на Куба и в Северна Македония и Албания.

Тя е завършила Raúl Roa García High Institute за международни отношения и редица специализации по международни политически отношения. Владее английски и немски език. Заемала е важни постове в кубинското министерство на външните работи. Има богат опит като висш дипломат в Германия, Австрия и Бразилия. Била е член на различни кубински официални делегации на двустранни посещения, срещи и международни събития, провеждани в редица страни и международни организации. Награждавана е с национални отличия за професионалните си постижения.

Посланик Мариета Гарсия Хордан е омъжена и има дъщеря.

– Ваше Превъзходителство, с какви мисли и чувства посрещате тази година националния празник на Вашата родина в България, чийто народ традиционно изпитва приятелски чувства и симпатия към Вашата страна?

– На 1 януари тази година националният празник на Куба се празнува по повод 65-годишнината от триумфа на Кубинската революция на 1 януари 1959 г. Това е празник на радостта, на свършената работа, а също и на ангажимента да се продължи развитието на страната.

В България имам усещане за приятелство и симпатия към Куба, развити в десетилетия работа и отношения на братството и сътрудничеството. Усещаме това в ежедневната си работа и в отношенията с българския народ, с българите, които посещават Куба като туристи и се връщат освежени и пълни с впечатления, и с българите, които се срещат в Куба. Те помнят с емоция годините си на работа или учене в нашата страна.

Тази година Куба празнува 65-годишнината от триумфа на революцията, след борба от над сто години за независимост и суверенитет. Това е дълга и богата история и приемственост. Ние празнуваме, за да поддържаме революцията, спечелена от хората и извършена от тях, революция за социална справедливост. Мисля в този момент именно за кубинския народ, който гордо представяме и за който работим, защото сме част от него.

Кубинската революция е резултат от указанията и примера на  Команданте Фидел Кастро и историческото поколение, което го популяризира. С воля е сигурно, че предизвикателствата и трудностите винаги могат да бъдат преодолени.

– Как може да се обобщи новото в актуализацията на кубинската икономика и обществено-политическия живот в Куба през последните години, откакто страната се ръководи от президента Мигел Диас-Канел?

– Последните години в Куба се характеризират с приемствеността на социалистическия модел и неговата актуализация, в съответствие с реалностите на международния контекст и кубинската икономика.

Важен момент бе новата конституция на Република Куба, приета от Народното събрание на народната власт на 10 април 2019 г., след като в общонародния референдум получи 86,85% от гласовете на 7 848 343 кубинци. В конституцията, много съвременна и актуализирана, има признание за частната собственост и недържавни форми на икономическа организация, като преки чуждестранни инвестиции, договори за международна икономическа асоциация, смесени или изцяло чуждестранни компании за собственост, които се приемат и насърчават в кубинския модел за развитие.

Има и други новости: по-голяма децентрализация и автономия в управлението на правителството, насърчаване на динамиката, компетенциите и автономията на провинциално и общинско ниво.

Президентът Мигел Диас-Канел Бермудес насърчи правителствената система за управление въз основа на науката и иновациите, както и по-голямата интеграция между териториите в страната. През последните години въздействието на пандемията от Covid-19, съчетано с подсилването на блокадата и произволното включване на Куба в списъка на американския Държавен департамент на страните, които уж спонсорират тероризма, породиха огромни трудности в икономическата дейност, търговията и финансите на Куба. Икономическото въздействие на предприетите от администрацията на САЩ мерки е тежко. Към това се добавя и въздействието на пандемията от Covid-19. Трябваше да затворим границите си, което парализира туристическата индустрия, а тя е един от най-важните сектори на нашата икономика и един от основните източници на доходи. Можете да си представите какви са последствията от това за малка страна като нашата. Въпреки тази ситуация и в резултат на големи усилия можахме  успешно да преодолеем този труден етап и да контролираме пандемията.

– Как успяхте да постигнете това?

– За щастие, имаме силна здравна система, която обхваща цялото кубинско население. Имаме много добри научни и биотехнологични изследователски центрове и произвеждаме повечето ваксини, които използваме. Куба, със собствените си усилия и със своето биотехнологично развитие, произведе пет вида ваксини срещу Covid-19 и успя самостоятелно да запази своето население. Цялото население от 2-годишна възраст нагоре бе имунизирано. Помогнахме със солидарността си и борбата срещу  пандемията чрез медицински бригади в около 50 страни, включително някои европейски страни, като Италия и Андора, както и чрез изпращане на наши ваксини в няколко държави.

– Ако се върнем отново към икономическата тема, бих искал да попитам как конкретно Куба се справя с продължаващата десетилетия американска икономическа блокада и с усложнената допълнително от ковид пандемията икономика?

– В кубинската икономика, изправена пред огромни трудности, текат процеси на актуализиране на икономическия и социалния модел въз основа на плана за развитие до 2030 г., с акцент върху сектори като енергетиката, особено възобновяемите енергии, производство на храни, селскостопански и промишлени стоки, туризма, здравеопазването, както и с акцент на технологично развитие, основано на науката и иновациите.

Този период също беше етап на актуализиране на правната система на страната. Десетки закони бяха одобрени и приети след влизането в сила на конституцията през 2019 г. Това е безпрецедентна законодателна дейност, която ще продължи и през периода 2024 – 2027 г. Тя засегна също и приложението на новия семеен кодекс през 2022 г., одобрен също от всенародния референдум. Този кодекс е  много модерен и напредничав, признава правото на всички хора да формират семейство и да го организират според тяхното желание и решение, признава множеството и разнообразието на семейните модели. Сред другите нововъведения кодексът включва и регламентиране на брачните отношения,  сурогатното майчинство, осиновяването на деца от хомосексуални двойки, предпазването от насилие между половете. Кодексът засилва и правата на децата, старите хора и хората с увреждания.

– За Вас лично изтеклата 2023 г. бе първата от Вашия посланически мандат в България. Какви са първоначалните Ви впечатления от страната  ни и от българите?

– Приемът, който получих като представител на Куба, беше много топъл във всички сектори на България. Ние сме народи, които лесно установяват комуникация. Ние сме гъвкави, строги, весели, а когато се сблъскваме с трудности, действаме решително. България е много красива страна, с хилядолетна история и археология, която обича и уважава своите герои и национални ценности. Това също ни сближава. Със задоволство установих, че в много български семейства има някой, който е работил в Куба, учил в Куба или посещавал страната. Българите допринесоха за развитието на много области на кубинската икономика, като селското стопанство, хидравличните и компютърните науки. Много българи, които днес са опитни професионалисти, са учили в Куба по време на детството и младостта си, когато са придружавали там родителите си. Те обичат Куба и ценят традиционните кубински продукти, плажовете, историята и кубинската култура, особено музиката и танците.

– Г-жо посланик, обикновено всеки посланик пристига в страната, където е акредитиран, с някакви планове за работата. Какви са Вашите амбиции и приоритети в България?

– Като кубински дипломат, аз представлявам хората на Куба и затова приоритетите са тези на моята страна. Да продължавам да укрепвам историческите отношения на приятелството – политическото, културното, академичното – между народите и правителствата на Куба с България, както и с Албания и Северна Македония, където също съм акредитирана като посланик.  Ще разработвам нови връзки в икономическите и търговските сектори от интерес за Куба, като възобновяемата енергия, производството на храни, селското стопанство, туризма и други области.

– Бихте ли посочили какви на този етап трябва да бъдат акцентите в развитието на българо-кубинските отношения?

– Дипломатическите отношения между Куба и България навършиха 63 години на 14 октомври 2023 г.  Те са били непрекъснати и на много високо ниво. Ние работим, за да продължим да разширяваме връзките си във всички области, като се възползваме от този потенциал, който сме изградили заедно. Ще предлагаме приемственост и ще продължаваме да работим за разширяване и диверсифициране на взаимоотношенията във всички области.

Ще продължаваме да подобряваме това, което вече сме постигнали. В Куба има няколко изследователски и производствени центъра с български имена, фабрика „Васил Левски“ в Сиенфуегос, Кооперация за земеделско производство „Кубинско-българско приятелство“ в Маябеки, Земеделски център „Лиляна Димитрова“ в Артемиса, както и много други. Съвсем близо до нашето посолство има бюст на Националния герой на Куба Хосе Марти, а тази година в Хавана беше поставен бюст и на националния герой на България Христо Ботев. Трябва да установим още повече възможности за сътрудничество и бизнес проекти и действия.

– А как се развиват директните хуманитарни връзки между нашите приятелски народи? Тясното сътрудничество и симпатия между българския и кубинския народ през годините на приятелско сътрудничество доведе и до сближаване на хората. Не малко българи живеят и работят в Куба, в България също има кубинци. Как живее и се чувстват кубинската общност в България и българската общност в Куба?

– В България има Българска асоциация за приятелство, която от десетилетия оказва важна подкрепа за развитие на сътрудничеството. Когато говорим за България в Куба, чувствата, които се появяват от дълбокото историческо приятелство, което се култивира в продължение на много години чрез обмен между най-високите власти и особено сред народите. Много студенти и професионалисти от различни специалности пътуваха от едната страна до другата, за да придобият или предложат знания и опит във всички сектори: компютрите, селскостопанската област, производството на машини, обучението на инженери, на производители на храни. Също така търговията беше много широка и благодарение на това българите узнаха за нашите цитрусови плодове, мед, тютюн, ром , а кубинците се наслаждаваха на консервирани храни от България, на български козметични продукти.

Наши артисти успешно се  представят в основните театри на всяка приятелска страна и радват публиката на фестивали и други събития. Появиха се песни, посветени на приятелството, които се превърнаха в химни. Това е важна основа за продължаване на развитието на отношенията на приятелство с България и българите. В България на всяко място, където споменавах Куба, срещах симпатия и усмивки.

Може и да се каже, че между нашите две страни има и семейни отношения. Те възникнаха във времето при контактите и обмена на хора, установили се в Куба или в България и създали семейства.  Някои от тези семейства вече имат и внуци.

– С какво бихте искали да завършим интервюто?

– Мисля, че за финал са подходящи думите на президента на Куба Мигел Диас-Канел: „Трябва да вярваме, че преходът от 2023 към 2024 г. ще е преход на надеждата, време на реализация  и консолидация на процесите, които започнаха и се задълбочиха през 2023 г. А  2024 г. задължително трябва да е година на по-добър живот за хората“.

Пожелавам Ви щастлива и успешна 2024 година!