Последиците за международния петролен пазар след палестинско-израелския конфликт
С новата ескалация на палестинско-израелския конфликт и рязкото повишаване на геополитическите рискове, инвеститорите обръщат голямо внимание на риска от възможни прекъсвания на доставките на петрол в Близкия изток.
Според агенция „Синхуа“ от избухването на новия кръг на конфликта между Палестина и Израел повече от 4400 души от двете страни са били убити, а ранените са над 12 500.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви наскоро в последния си месечен доклад за петролния пазар, че въпреки сравнително слабото засега въздействие на палестинско-израелския конфликт върху доставките на суров петрол, участниците на енергийния пазар все още са силно притеснени, тъй като кризата се разпространява сравнително бързо. „Конфликтите в Близкия изток са пълни с несигурност и нещата се развиват бързо.“ МАЕ също така понижи прогнозата си за растеж на глобалното търсене на петрол през 2024 г.
Каква е последната тенденция на международните цени на петрола? „Ако глобалният икономически растеж е бавен, перспективите за търсенето на петрол ще станат още по-малко оптимистични, което ще увеличи геополитическото въздействие и ще окаже натиск върху международните цени на петрола“, каза Ан Гуанйон, експерт на Професионалния комитет за кредитен мениджмънт (Professional Committeeof Credit Management), както и член на Китайска асоциация за сливания и придобивания (ChinaMergers & Acquisitions Association).
Международната агенция по енергетика коментира още, че Близкият изток представлява повече от една трета от световната търговия с петрол по море, а палестинско-израелският конфликт засили опасенията, че ситуацията може да засегне доставките на петрол в региона. След избухването на новия кръг от палестинско-израелския конфликт на 7 октомври, търговците са оценили рискова премия от 3 – 4 долара за барел, но цените на петрола са започнали да се стабилизират. Освен това МАЕ също така понижи прогнозата си за глобалното търсене на петрол през 2024 г., тъй като по-слабите перспективи за глобален икономически растеж и подобренията в енергийната ефективност се очаква да намалят потреблението на петрол. Агенцията също понижи прогнозата си за растеж на глобалното търсене на петрол през 2024 г. до 880 000 барела на ден от предишната прогноза за 1 милион дневно. В същото време обаче агенцията повиши прогнозата си за растеж на глобалното търсене на петрол през 2023 г. до 2,3 милиона барела на ден.
Основната причина за това е, че търсенето на петрол в Китай, Индия и Бразилия все още расте бързо. Въпреки това, като се има предвид забавянето на глобалното икономическо възстановяване, агенцията намали прогнозите си следващата година.
„МАЕ очаква пазарът на петрол да остане плътно балансиран за известно време. На този фон международната общност ще бъде силно загрижена за рисковете за доставките на петрол в Близкия изток“, коментираха от агенцията. Имайки предвид „рязката ескалация“ в геополитическите рискове, агенцията заяви още, че „ще бъде готова да предприеме действия, когато е необходимо, за да гарантира, че пазарът поддържа адекватно предлагане“.
„Цените на петрола обикновено се влияят от търсенето и предлагането, а намаляването на глобалното търсене на петрол вероятно ще доведе до свръх предлагане на пазара. Ако има излишък, цените може да паднат. Особено в такива случаи, ако глобалният икономически растеж е муден, тогава перспективите за търсенето на петрол са дори по-малко оптимистични, оказвайки натиск върху международните цени на петрола да паднат още“, коментира Ан Гуанйон. Той добавя още, че международните цени на петрола също се влияят от други фактори, като нестабилността на международните политически условия, геополитическото напрежение, споразуменията за намаляване на производството и др. Въпреки че МАЕ понижи прогнозата си за растеж на търсенето на петрол в световен мащаб, тези останали фактори могат да компенсират влиянието на ревизията надолу до известна степен и да окажат влияние върху тенденцията на крайната цена на петрола. „Поради прогнозираното намаляване на растежа на търсенето на петрол, натискът от свръх предлагане неизбежно ще се увеличи, което ще доведе до спад на международните цени на петрола.“ Главният икономист на IPG за Китай Бай Уънси коментира, че „геополитическото напрежение може да доведе до прекъсване на доставките, което ще има влияние върху нарастващите цени на петрола.“ От Международната агенция по енергетика заявиха, че след като Саудитска Арабия и Русия обединиха усилията си за намаляване на производството, покачващите се цени на петрола са възродили сериозните опасения по света относно инфлацията. Това може да доведе до допълнително затягане на паричната политика или поддържане на лихвените проценти на високи нива за продължителен период. Впоследствие подобни ходове биха могли да „тласнат крехката световна икономика към стагфлация“.
