Почина бившият премиер на СССР Николай Рижков
Почина съветският и руски политик Николай Рижков. Той беше на 94 години. В края на 80-те и началото на 90-те години Рижков е един от инициаторите на съветското преустройство.
В периода 1985 – 1991 г. той е председател на Съвета на министрите на СССР, член на Политбюро на ЦК на КПСС, подкрепя курса на Горбачов за създаване на “пазарен социализъм” при запазване на планово управляваната икономика.
Роден през 1929 г. в семейство на миньор в Донецка област. След завършване на инженерно образование, от 1950 до 1975 г. работи в индустриалния гигант “Уралмаш”, преминавайки пътя от обикновен инженер до генерален директор. От 1975 до 1979 г. е първи заместник-министър на тежкото и транспортното машиностроене на Съветския съюз, а от 1979 г. е първи заместник-председател на Държавния планов комитет – най-важния орган на икономиката в рамките на практиката на социалистическите страни. През 1979 г. е избран за депутат, а през 1981 г. за член на Централния комитет на КПСС. От 1982 по предложение на новия съветски лидер Юрий Андропов е избран за секретар на ЦК на КПСС и завеждащ неговия Икономически отдел, а от началото на 1985 г. и член на Политбюро – предложен от Михаил Горбачов, с когото са съмишленици в желанието за реформи в Системата. От есента на 1985 до 1991 г. е министър-председател на СССР, като заменя на този пост ветерана на съветската политика – 80-годишния към онзи момент Николай Тихонов. Негова лична заслуга и с негово лично участие са усилията по ликвидирането на последиците от Чернобилската ядрена авария през 1986 г., а след това и на катастрофалното земетресение в Армения от края на 1988 г., за което се ползва с уважението на арменския народ.
В годините му като премиер Рижков е привърженик на прагматичен подход във властта и умерен критик на част от инициативите на Михаил Горбачов, но остана част от неговия екип до края на премиерството му в началото на 1991 г.
По това време в СССР се провеждат важни реформи, включително в икономическата сфера, които полагат основите на бъдещите пазарни отношения (законодателство за държавните предприятия, за кооперирането и др.), но страната е засегната от мащабна социално-икономическа криза на фона на междуетническо и политическо противопоставяне и изострящи се социални проблеми.
През 1991 г. се кандидатира за президент на РСФСР и се нарежда на второ място, като губи от Борис Елцин. След неговата оставка и пенсиониране Рижков продължава политическата си кариера. В периода 1995 – 2003 г. е депутат в Държавната дума на Русия, а след това в продължение на 20 години е сенатор в Съвета на федерацията от Белгородска област. След събитията в Крим политикът е подложен на западни санкции.
Автор е на много книги с професионална тематика в областта на индустрията, както и на мемоарна литература, а в България са издадени книгите му “Десет години огромни сътресения” (1997 г.) и “Завръщане в политиката” (1999 г.).