ПП – ДБ дадоха всичко, което Западът им поиска, на ред е Истанбулската конвенция
Като се замислиш, откакто ПП и ДБ, поотделно и заедно, са в политическия авангард, успяха да прокарат не една кауза от геополитическите интереси на либералния мейнстрийм. Западният такъв, да уточним!
И още по-конкретни да бъдем, този на правителството на САЩ, това на демократите!
Започваме с Македония и ветото, което политическите им пиари превърнаха в “родолюбива кауза”. Изобщо, усетили пристрастието ни към архаичните модели на възрожденския патриотизъм, които дремят в различни пластове в обществото ни, те ги експлоатират най-безобразно, като умело ги адресират и към западната цивилизация. Неслучайно се навъдиха не един и двама прозападни патриоти, които представляват един приемлив ерзац на епигони, които ползват цялата нужна словесна и визуална естетика, с която да докажат автентичността си, прокарвайки цели, които иначе са далеч онтологично от нашия национален казус. Такива едни оксиморони, прозападни патриоти, задължително в по-голямата си част са свързани с други, различни от православието, конфесии, като част от друга цивилизация, естествено. Нали всъщност така го определят политиците това наше суицидно поведение, като цивилизационен избор!?
Само дето в този “цивилизационен избор” експлицитно се съдържа ерозията изобщо на националната идея за унитарна държава, в която официален е българският език, и културата, доколкото тя е устойчива на чужди влияния, е българска. Защото появата на България след пет века не е била нито приоритет на тия западни Велики сили, нито е било нещо, което се посреща с одобрение. Съпротивата е била винаги налице!
Днес, след 150 години съществуване, все пак на нашата държава, след оформянето на някаква културна национална идентичност, наследената общност с граници е удобна територия, върху която може да се действа посредством инструментариума, която самата тя по смисъла на идеята за държавност е изградила, за да защитава целостта си. С достъпа до този инструментариум, който ние им осигурихме доброволно в абсолютно идиотски наивитет, смятайки че те ще дойдат и ще ни спасят, ние, туземците от Източна Европа и Балкански полуостров, разрешихме на срамните болести на европейската цивилизация да ни заразят, без да имаме имунитет за тях. Буквално влязохме в похот, покварявали телата и душите си за това, което те ни предложиха като мъниста и блестящи стъкълца, мамещи с идеала за свобода, срещу отказ от нашата нравственост. Главното, другото от целия обществен сектори в материалния свят, след деморализацията ни си дойде лесно в техния джоб. Важното бе да приемем идеята, че е ОК да се продаваш! Да го правиш за пари.
Нали си спомняте Азис с какво оправда това, че беше сложил задника си срещу паметника на Левски, понеже това бил неговият имидж, той го правил за пари?! Толкова е просто и обяснява всичко, нали?!
Та деморализираха ни точно както това се бе случило там, някога, отвъд океана с тия, които посрещнаха с песни и танци “европейските инвеститори”!
Ако излезеш обаче от еуфорията на вечно чакащия промяната идиот, за който от там някъде иде добрият европейски инвеститор, който е воден само и единствено от алтруистични подбуди, виждаш цялата ерозия на собствения си бит, на твоята идентичност, на идеала, който през много мъки и лишения, а и с цената на много кръв все пак се е утаил в една наша, родна култура, препускаща, за да догони другите европейски държави, които са се подхилквали на униженията, дето народът ни е преживявал в петвековния гнет, злорадствайки над окаяното ни положени!
Скачайки буквално върху нас, докато се давим, за да реализират по смисъла на циничния дипломатически тон изгода за собствените си държави.
Това е перфидната западна етика, в която няма нито милост, нито състрадание, за сметка на постоянното догонване и оптимизиране на собствения им статус. С идеала за растеж на всяка цена! Лузърът сам си е виновен за положението в което е, а ние трябва да се възползваме от неговото падение!
Тази политика спрямо България е константа, тя не се е променяла никога от страна на Запада и превръщането ни изобщо в субект на международното право е обратнопропорционално на тяхното старание да запазят статуса на Османската империя непроменен, за да съхранят търговските си сухоземни пътища с Индия и с другите части на Азия, а и заради силния съюзник на Проливите. В тази геополитическа мелачка се случва и поредната руско-турска, освободителна за нас, война, в която, на трети март, в мирния договор между двете държави Русия, като победител, вписва изричното си желание да се появи нова държава, наречена България. Самостоятелна!
Това е едно малко чудо, което няма как да се случи в логиката за западната дипломация, нито в нейния маниер да “цивилизова” и завладява територии, превръщайки ги в колонии, които след това с огромна мъка са успявали да извоюват свободата си. Някой от тях, за други, особено тези от т. нар. Западни Индии, само сме чували от учените, занимаващи се с доколумбова американска история, защото отдавна техните цивилизации са изтрити от лицето на земята. Няма ги, цял един континент е почистен и това е извършено от англосаксонската социо-културна общност, която днес има претенцията да говори за “безпрецедентна агресия”.
За това е много важно тази дата, Трети март, да бъде изчегъртана от съзнанието и забравена от бъдещите поколения. Защото тя не се вписва изобщо в логиката на цивилизация, която оптимизира ситуацията и обстоятелствата, и реализира изгоди за себе. Само и единствено, като основна цел!
Тази дата влудява западния човек така, както хрисимата и благочестива девойка влудява разпътната си дружка, която с всички сили и средства се опитва да я погуби, завличайки и нея в блатото, в което е. Тя не може да повярва, че някой може да действа от други подбуди, различни от тия, по които тя прави нещата.
Това е и причината да се атакува националният ни празник, като се смени с друга не по-малко сакрална дата, която обаче има различен смисъл, чиито авторитет просто се употребява максимално цинично, за да бъде оправдано безочието с подмяната му. Така както събориха паметника 1300 години България, убеждавайки ни, че го правят, за да възстановят войнишки мемориал, който уж бил там някъде. Същата безобразно лицемерна пиар стратегия!
Тази подмяна идва след ветото за Македония; след оръжията за Украйна; след промяна на закона за отбраната, с която вече е възможно ние да воюваме извън нашите граници; след подаряването на реакторите от бъдещата ни атомна електроцентрала; след истерията по бързата и неотменна смяна на националната ни валута, за да се ограби последното, което е останало като национален ресурс, борда… Представяте ли си, искат да ограбят борда и да ни хвърлят тотално на кучетата. Да усвоят тия милиарди, които стоят в БНБ и ни пазят от инфлация, прехвърляйки отговорността изцяло на Брюксел.
Ако може някой в едно-две-три да ги подреди, и да види колко точки от списък на ПП са изпълнени досега, ще се хване за глава! Неслучайно американският посланик им ходи на крака в партийните офиси, защото те са адски оперативни. Няма чувства и сантименти, действат!
Ако слабостта на Бойко бе суетата и желанието да бъде обичан все пак от народа, неговият сантимент ако щеш към балканския ни бит, тия двамата, расли не в утроба, а във варел с нафта, дето викаше Хайтов, заедно с другите от ДБ, са тотално лишени от всякакво достойнство и със сервилността си, с акуратното изпълнение на поставените задачи, направо ни скриват шапките.
Днес наблюдавахме последното активно мероприятие, което цели приемането на Истанбулската конвенция. Нещо, по-което се произнесе Конституционния съд преди година и кусур, отказвайки да я приеме, като се аргументира с точките, в които се говори за джендър идентичност, противоречащи на най-висшият закон на държавата. Този, който планират вече да променят, тези същите, които ни и управляват!
В цялата тази ситуация с ковид, войната, инфлацията, обедняването ни, която генерира напрежение последните две години, днес то бе канализирано и изпуснато като пара в свирката на влак от протест, в който чрез абстрактността на идеята за насилие, иначе получавана всекидневно от българите спрямо себе си и то не от техните партньори и приятели, а от политическия елит, обслужващ чужди интереси, придоби образа на насилника и бедното момиче, обезобразено от него. Този иконичен образ, достатъчно силен като визия, а и като смисъл, извади хората, които би трябвало да съхранят своите общи интереси на барикадите, а не да прокарват с това си излизане на улицата, интересите на ЛГБТ общността. Те не са нейни! Не е редно да излезеш на справедлив протест, който обаче ще се ползва, за да се прокара закон, с който детето ти да може да обезобрази гениталите си и да мине на хормонална терапия, без някой да те пита. Не е изобщо редно, това си е измама!
В това е целият абсурд, че докато буквално оцеляването ни е под въпрос, пиар отделите успяват да активизират гражданите и да ги употребят за свои нужди, ползвайки протестната им енергия. От доста време инженерите на джендър идеологията се опитват да съешат мизогинията с каузата на ЛГБТ движенията, като се стараят, в самата Истанбулска конвенция включително, да използват естественото отвращение на всеки нормален човек към насилието над жени и деца, проектирайки го върху каузата на тези, които искат да легитимират идеята за пола като социална, а не биологична конструкция, и смяната му от деца във възраст, в която те, поне според законите досега, не би трябвало да вземат решение и да изразяват законово позиции.
Тази експлоатация е чудовищна и с цинизма си може да отврати всеки, които вижда какво се случва.
За да видиш какво се случва обаче, трябва да си го позволиш. Главно, с риск дълбоко да се разочароваш, да приемеш фактите такива, каквито са и да престанеш в извинителен режим да оправдаваш действията на любимците си. Любимци, които влизат в тая роля, покривайки твоя личен стандарт за личност, върху която ти би делегирал правото си на избор. Личност, която заявява позиции, зад които и ти би застанал, но реално нищо от това, което би променило живота ти не се случва. И трето, или четвърто, ако щете, да престанем с инвестициите, които говорят за ползи във времето напред. Цивилизационни!
Няма такива, които да могат да компенсират тежкото положение, в което сме. Няма ресурс! – ако в деветдесетте минаваше номера с онова “затегнете коланите сега, за да живеем по-добре след 20 години”, с което Костов и Филип Димитров ни успиваха, днес ресурс просто няма. Затова ще ползвам, за да изразя образно виждането си, онова старо и досадно клише за “ножът, който е опрял до кокала!”.
И би трябвало тия, които някога бяха излъгани, днес да обяснят на децата си това, които вече знаят. Да не се чувстват и те глупаво, както ние сега, след като рипахме като идиоти на “кой не скача е червен!” в годините на своята наивна младост…
*Авторът е сценарист и режисьор в БНТ
От Фейсбук, заглавието е на ЗЕМЯ
