Православна България отбелязва Рождество Богородично

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен, е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празникът се отбелязва всяка година на 8 септември.
Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Богородица, заедно с Успение Богородично и Въведение Богородично. Празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

На този ден се е родила Света Дева Мария.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на Света Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана станали родители на пресвета Богородица.

Родителите на Св. Богородица – Йоаким и Анна, наричани от Църквата „богоотци”, произхождали от знатни родове. 

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора, защото нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

Св. Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред света Ана се явил ангел Господен , който й казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове: “Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария”, рекъл ангелът.

Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Мария останала да живее там и започнала да лекува скръбта на всички изоставени хора. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога, за това е и Въведение Богородично.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

“Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и като унищожи смъртта, дари ни вечен живот”.

Днес православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.

Според обичаите и традициите на Малка Богородица това е почитан празник от жените, които отправят молитвите си към светицата в беди и в тежки дни. Молят й се да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

По стара традиция за здравето на децата на Малка Богородица се правят курбани. Омесват в нейна чест пита, наречена богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка , когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. 

Празникът Малка Богородица се почита с тържествени литургии, а по стара традиция за здравето на децата се правят курбани – в жертва се принася животно, най-често женско – овца.

От курбана се раздава на бедните, приема се, че Светата Майка е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. На Малка Богородица покрай манастири, църкви и оброчни места, свързани с Божията майка, се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби.

Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, или див босилек. С него свързват „женския период“ и с китка от тревата, натопена във вода, се правят бани при „женски“ болести. 

Богородичната трева се пази за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят „поливки“ при „незнайна болест“ и за здраве. Обредността, свързана с Богородица, е връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините майки в индоевропейските митологии. 

Празниците й изразяват тържественост в отбелязването на сезонните и земеделски цикли. В българския народен календар рожденият ден на Света Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.