Прагматизъм и разум срещу конфронтацията: Какво стои зад визитата на Олаф Шолц в Китай

От 14 до 16 април германският канцлер Олаф Шолц посети в Китай. Заедно с него пътуват трима федерални министри и цяла бизнес делегация. Това, както е известно, се случва на фона на големи геополитически сътресения и, за съжаление, на остри конфронтации по цялото земно кълбо. Има ли шанс за разумна и прагматична политика, която да поставя взаимните интереси над геополитиката в отношенията между Изтока и Запада? В отговор на този въпрос Радио Китай анализира какво стои зад състоялата се преди дни визита на Шолц в Пекин.

Очевидно е, че в Берлин се опитват да намерят баланса между медийната реторика и поведението на някои политици, които са агресивно настроени към всички държави, които не следват колективния Запад от една страна, и от друга страна прагматичните нужди на германския и европейски бизнес.

Факт е, че Китай е най-големият търговски партньор на Европа. Още по-конкретно, през 2023 година Китай е бил най-големият търговски партньор на самата Германия. Стокооборотът на двете страни е бил 253,3 милиарда евро.

Въпреки желанията на по-агресивно настроени западни политици, няма как германският канцлер да пренебрегне тези факти. Нито пък фактът, че Китай е стратегически инвеститор в Германия, която изпитва определени икономически трудности от известно време насам.

Стратегическото значение на китайско-германските отношения е отразено именно от присъствието на трима германски министри в делегацията на Шолц. Това по-конкретно са министърът на околната среда Лемке, земеделският министър Джем Йоздемир, както и транспортният министър Фолкер Висинг.

Директорите на най-важните германски компании в делегацията на канцлера

Сред бизнес делегацията изпъкват изпълнителните директори на „Сименс“, „Мерцедес-Бенц“ и MerckKGaA. Това са едни от най-важните и мощни германски компании, на чиито гръб се крепи икономиката на Федералната република. Конкретно господин Роланд Буш, изпълнителен директор на „Сименс“ е и председател на Азиатско-тихоокеанския комитет на германския бизнес.

Дипломатическият обмен между Берлин и Пекин е особено интензивен от 2022 г. насам, което отразява и нарастващите геополитически, икономически, екологични, здравни и други проблеми, пред които е изправен целият свят. Очевидно в Берлин и Пекин осъзнават значението и ролята, която отношенията им имат за стабилността, растежа и развитието, както в Европа, така и в Азия. „Моторът“ на Европейския съюз е, както вече споменахме, сериозно свързан с „мотора“ на Азия.

Последната визита на Олаф Шолц в Китай беше през ноември, 2022 година, когато заедно с президента СиДзинпин двамата се съгласиха да засилят сътрудничеството и да поддържат диалога. Много важно беше, че двамата лидери категорично отхвърлиха политиката на блокова конфронтация и „икономическо разделяне“, която се прокарва от други западни страни. И това е добра новина за целия свят, защото в този момент блоковото противопоставяне рискува да погълне целия свят, от което ще загубят всички. Германските управляващи правят ловки маневри, за да избегнат това, съзнавайки, че скъсването между Европа и Китай заради геополитическите интереси на трети страни, ще доведе буквално до загуба на милиони работни места, на стотици милиарди печалби и още по-лошото, до повече напрежение и конфронтация в този свят.

Китай отдавна е доказал, че държи на прагматичните връзки в света

Китай от своя страна отдавна държи на прагматичните и взаимноизгодни отношения и връзки в целия свят, като винаги правителството на СиДзинпин е подчертавало, че на Земята има място за всички, за да живеят и да се развиват.

Но не всичко е безоблачно в германско-китайските отношения. Има сериозно чуждо влияние в германската политика, което се изразява в една необмислена стратегия, която управляващата „светофарна“ коалиция пусна през юли 2023 година. В този документ се говори за „намаляване на риска“ в икономическите отношения с Китай, което буквално е заимствано от реториката на американски политици и медии. Горчив вкус остава поведението на германския външен министър АналенаБербок от „Зелените“, която е обект на сериозни критики, включително в самата Германия, заради необяснимо агресивната риторика спрямо Китай. Такава политика изпраща разнопосочни сигнали до Китай, който вижда, че от една страна Германия има интерес и желание да поддържа прагматичните икономически връзки, но от друга, не се пропускат и тенденциите на американската политика и реторика.

Канцлерът Шолц и германският бизнес не приемат агресивната риторика срещу Китай

И все пак, въпреки призивите от медии и политици за „отделяне“ от Китай, канцлерът Шолц и най-вече германският бизнес отказват да приемат тази реторика и вместо това търсят задълбочаване на икономическите връзки и политическото сътрудничество. Показателно също е, че неотдавна, когато китайското Министерство на търговията организира в Мюнхен „Инвестирайте в Китай“, във него се включиха представители на целия спектър на германския бизнес, включително и на Търговско-индустриалната камара на Мюнхен и Горна Бавария. Знаково беше присъствието на представители на „Сименс“ и BMW.

Германският бизнес прагматично осъзнава, че освен в автомобилната индустрия, транспортния сектор и услугите, Китай и Германия могат да имат изключително полезно сътрудничество и в фармацевтиката и биофармацевтиката, енергетиката и особено в сектора на зелените технологии и възобновяемата енергия, както и много други. Според германското издание „Ханделсблат“, Шолц търси сътрудничество и в сфери като климата и околната среда, както и споменатата вече транспортна политика.

Очевидно е, че за Германия и ЕС предстои исторически избор. Или отношенията с Китай да тръгнат в същото русло, в което тръгнаха с други източни държави като Русия например (тук могат да се добавят Иран, Турция и други, с които ЕС влоши, макар и в по-малка степен, отношенията си), или да станат здрава основа за по-широко международно сътрудничество, което да доведе до взаимни ползи. Пекин, разбира се, се надява на второто, тъй като Китай никога не е търсил конфронтация със Запада, а само последният да не се меси във вътрешните му дела.

Това, което КНР предлага на ЕС и Германия е вместо геополитическото блоково противопоставяне, което не води до никакви позитивни резултати, изграждането на „глобална общност на споделената съдба“, в която отговорните фактори да поемат отговорност за развитието на света и спасяването на Земята от редица проблеми. Защо да има конфронтация там, където може да има търговия, партньорство и обмен? И кой печели от евентуално взаимно отслабване на Китай и Европа? Отговорите на тези въпроси са на пръв поглед ясни и реторични, но все пак предстои да видим как ще действат европейските политици – в интерес на Европа или на смътните и несигурни геополитически авантюри.