Праправнучка на опълченец разказва семеен спомен
След Добрич, Светлана и Герман Шакарбиеви, „Сдружение 1877-1878“, Пловдив, отиват в село Пчеларово, на 18 км от Добрич. Там ги завежда таксиметровият шофьор Димитър Илиев, който случайно се оказва преди това техен гид в Добрич. Когато планирахме експедицията си до Добрич, нямахме представа, че съдбата ни е подготвила изненада. Искахме да отидем в село Пчеларово, за да видим мястото, където са погребани трима казаци, а там се намира и гробът на българския опълченец Вълчо Георгиев. След края на войната той погребва своите другари и на гроба им поставя камък с надпис: «Тук почива прахът на трима руски войници от 16-и полк, паднали в боя при с. Ели бей на 20 януари 1878 г. Поклон на праха ви, руски юнаци! Прослава Вълчо Георгиев».
За нашето пристигане беше научила Тодоринка Стоянова Тодорова от рода на Вълчо Георгиев – самият опълченец е погребан тук, при казаците. Тодоринка ни намери, докато се лутахме из гробището, и ни заведе до гробовете.
Там ни разказа за събитията така, както е чувала в семейството си: «Казвам се Тодоринка Стоянова Тодорова, праправнучка съм на Вълчо Георгиев, който собственоръчно е погребал тримата донски казаци в с. Пчеларово. Дядо ми е дошъл от с. Врутище Старозагорско. Там е бил в конфликт с башибозуците. Бяга от там с брат си и се заселват в съседното на Добрич село Зограф. Дядо ми е работил като овчар и тук продължава да държи връзка с руските войски. Щабът им се е намирал в Констанца, мисля, че там е бил генерал Цимерман. Дядо ми започва да предава сведения на руските войски за движението на турските орди.
Турците научават, хващат него и съратника му, който също е бил овчар. Дядо ми е бил по-млад, успял да избяга и отива до Констанца пеша. Вечер е вървял, денем се е криел в царевиците, за да не го хванат турците.
Отива в Констанца в щаба на руските войски и там русначетата, на които давал сведения, го водят при Цимерман. Казват, че това е техен другар, който им съобщава за движението на турските войски в района. Прадядо ми тръгва с един офицер и трима войничета на разузнаване, когато започват боевете за Добрич. На Каралешката чешма, с. Стефан Караджа, групата попада на турски войски, трима казаци са убити, а офицерът е ранен. Откарват го в болницата, а другите войници и прадядо ми продължават. След боя прадядо ми се върнал и с ръце и щик заровил своите бойни другари – тримата руски казаци.
Минават години и веднъж му се присънва сън, че те му казват: «Верни другари бяхме, заедно воювахме, а ти ни остави тук на това място» – тогава е било гора. На сутринта той става и казва на баба ми: „Уший три торби и свари жито“. Взема торбите и житото и отива на Каралеш, вади костите и ги заравя тук.
Докато беше жива, баба винаги казваше: „Когато отидете на гробището при нашите близки – прелейте и тях“. Всъщност гробът на казаците поставя началото на гробището, първо те са погребани. Дядо поръчал, когато дойде времето, да го погребат при неговите верни другари», завършва разказа си Тодоринка.
Гробовете са в добро състояние, очевидно е, че им се обръща внимание и се съхранява паметта на погребаните герои освободители. Особено приятно е да се отбележи, че преди повече от 10 години с активното съдействие на генералния консул на Руската Федерация във Варна Аслан Алиевич Джаримов и ръководителя на Руския клуб в Добрич Лариса Димитрова били изработени мраморни надгробни плочи и монтирани на грижливо запазените паметници.
