Превръща ли държавата БПЦ в инструмент за геополитически поръчки?
Министър Атанас Славов пряко се намеси в конфликта по затварянето на Руската църква с определението „канонично самоуправство“, каквото не съществува
Позицията на Синода, с която се одобрява писмото на българския патриарх до РПЦ, всъщност толерира намесата на БПЦ в чужда юрисдикция и изземването на функции, каквито Светият синод и патриархът при БПЦ не притежават.
Писмото явно цели да всее разкол в БПЦ и влошаване отношенията между БПЦ и РПЦ, какъвто модел беше използван в Украйна. Не на последно място, странно и бих казала неморално, се явява участието на действащ депутат в Църковния съвет и член на комисията, която трябва да изследва документите и подготви окончателната позиция на БПЦ.
Върховният църковен съвет при Св. Синод проверява бюджетите и отчетите на Българската православна църква – Българска Патриаршия, митрополиите, ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски”, духовните училища и ги представя за утвърждаване от Св. Синод.
- Дали е допустимо като член на Върховният църковен съвет при Св. Синод на БПЦ Радомир Чолаков да бъде депутат?
- И дали това присъствие на депутата от ГЕРБ във Върховния църковен съвет и в канонично-правната комисия не е възможност за политическо влияние и контрол върху дейността на Българската Православна Църква?
Съгласно чл. 6 от ЗПКОНПИ лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес.
Лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
Чл. 61 от ЗПКОНПИ забранява на лицата заемащи висша публична длъжност да извършват консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете му, издавани при осъществяване на правомощията или задълженията му по служба. Има ли или не конфликт на интереси може да каже КПКОНПИ.
Очевидно е, че с решението на Св. Синод се прави опит да бъде свалено напрежението, създадено от българските власти чрез изгонването на руските свещеници, които уж били шпиони, но странно защо не са обвиняеми.
Прокуратурата е сезирана за действията на руското посолство, включващи и документни престъпления, чиято давност за наказателно преследване отдавна е изтекла. БПЦ се оказва раздвоена – в чия юрисдикция е Подворието на РПЦ „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Дали тук се касае за некомпетентност, страх или сериозно влияние, чрез връзки и зависимости между публичната и църковна власт?
При положение че Радомир Чолаков едновременно е член на канонично-правната комисия при Св. Синод, на Върховния църковен съвет при Св. Синод на БПЦ, и народен представител, председател на Комисията по конституционни въпроси, член на Комисията по правни въпроси, член на Временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване, член на Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие, съвсем основателно възниква въпроса – допуснато ли е нарушение на конституционните норми на чл.13 и 68, има ли конфликт на интереси, спазени ли са етично – моралните норми?
БПЦ не взе отношение по експулсирането на православни свещеници, но одобри писмото на Патриарха, с което в нарушение на каноничното право се намесва в чужда юрисдикция. Превръща ли държавата БПЦ в инструмент за изпълнение на геополитически поръчки?
Преди две години в предаването „Вяра и общество“ Атанас Славов нарече БПЦ „ украшение, брошка на ревера в симбиозата между църква и държава“. Сега, от позицията на министър на правосъдието пряко се намеси в конфликта по затварянето на Руската църква с определението „ канонично самоуправство“, каквото не съществува.
„…по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16)