Преднамерената провокация “Калоян Методиев”
Вписването на К. Методиев на второ място в коалиционната листа на БСП за 25 МИР-София „взриви“ редовите социалисти и симпатизанти. То представлява самоволен едноличен акт на К. Нинова, без да е ясно с чия „гражданска кандидатура“ се попълва съответното място в листата, има ли някакво споразумение с евентуалното образувание, излъчило въпросния кандидат и въобще имало ли е някакво обсъждане, да не говорим за съгласуване на тази повече от спорна кандидатура, било в някой ръководен орган на партията, било в коалиционен съвет и т.н. /впрочем, нищо чудно да са конструирани някаква структура и договорка, които обаче остават „дискретно“ премълчани, защото не биха издържали светлината на деня/.
Но как стана възможно – а не „как се случи“ това? К. Нинова не може да не си е давала сметка, че това нейно „лидерско“ решение неминуемо ще породи силно отрицателна реакция. И тук стигаме до неизбежното заключение – става дума за преднамерена провокация спрямо хилядите искрено предани социалисти: ха сега гласувайте така, като аз искам, без да ме интересува вие какво мислите!
Защо е провокация ли? По цяла поредица принципни причини. Първата – ноторно известно е, че въпросното лице е бивш лидер на младежкото СДС. Същата партия сега се появява като безусловен партньор в коалицията ГЕРБ-СДС, т.е. в днешното издание на „модела герб“, срещу който председателката води многогодишна тотална война, която непрестанно изтъква като ярко доказателство за безкомпромисна и уникална опозиционност.
Но как така бившият МСДС лидер от своя страна се оказва неотразимо привлечен към листата и каузата на БСП? Ето неговото собствено обяснение, публично заявено наскоро, буквално „лице в лице“. Оказва се, че той винаги е бил строго последователен в отстояването на три каузи: „ред, сигурност, семейни ценности“, които „синтетично“ обобщава като „социален консерватизъм“.
Всъщност тезата за т.нар. ляв консерватизъм не е нова за сегашното ръководство на БСП. Още в първите години от възкачването на К. Нинова на председателския пост се появиха точно такива обосновки, продукт на „модерни леви центрове“. Именно тази теза стана определяща в посланията и поведението на председателката и обкръжението й. Само че остава без обяснение елементарният въпрос, защо след осем години предано отстояване на тази ръководна линия, БСП-Нинова бележи последователен, вече петкратен срив на електорална подкрепа? Опитите за мотивировка, че един ден все ще ни разберат, са повече от безотговорни.
Да, има такова съчетание на консервативното със социалното, само че там, където му е мястото – в христиан-социалните и клерикално-консервативните партии и формации, свързващи техните ценности с един или друг вид социални амортисьори и компенсации срещу несправедливостите на капиталистическата система. Но какво общо има всичко това с действителните ценностни и идейни начала на една истинска социалистическа партия? Когато тя се ангажира с подобна теза, тя всъщност възприема една безпринципна „сглобка“ на противоположни идейни и политически позиции и подходи.
С подобен трик на практика безотговорно се заиграва с грижите и страховете на широки слоеве от населението. Подхранват се очакванията за „силна ръка“, която „да въдвори ред“, и да гарантира сигурност, както и за това, семейната среда да надделее над всеобхватното отчуждение и поквара в обществото. Или напоследък – за някакво експертно правителство без видим цвят, зад което удобно да се скрият вкоренилите се корупционни похвати на неявно управление на задкулисните „играчи“. Идея, която в последно време упорито се лансира от представителите на БСП, без да е ясно кога е била обсъдена и утвърдена от компетентен партиен орган.
Само че мисията на една социалистическа партия е да докаже, че истински ред, сигурност и морални устои се постигат не с безпринципни конструкции или с управления-параван, а напротив – чрез налагане на принципите и правилата на осъзнатата свобода като рамка за справедлив обществен ред в солидарно общество. Което в днешните условия у нас на първо място изисква упорита борба за отстояване на Конституцията като основата за работещо народовластие с гарантирано правосъдие и социализираща държава. С очевадния си отказ да поведе такава борба срещу последните издевателствата над Основния закон, както и всъщност легитимирайки ги с участието си в окончателното им гласуване, БСП загърби тази своя задача номер едно за защита на демократичните устои на държавата ни, особено на сегашния етап, когато те са опасно проядени от безконтролната власт на парите и корупцията.
Връщайки се към темата за кандидат-депутата Методиев, можем да сме сигурни, че попаднал в Народното събрание, той ще бъде верен проповедник на въпросния „социален консерватизъм“. От което следва и въпросът – какво да правим? В смисъл – как да гласуваме? Едни предлагат – гласувайте преференциално. Да, но демонстративният характер на провокацията-Нинова с налагането на въпросния кандидат на челно място във „лидерската“ столична листа дава основание и за по-друг въпрос – дали е оправдана безусловната поддръжка за така функциониращата днешна БСП? Или има достатъчно основания за избор между вече няколкото открояващи се леви формации, заявяващи ясни социалистически послания и съответни намерения за поведение в следващото 50-то Народно събрание? Реален въпрос, на който всеки е длъжен да си даде пределно ясен отговор, за кого и за какво дава своя глас.
