Президентът Радев за войната в Украйна: Изходът трябва да дойде с дипломация, а не на бойното поле
Президентът Румен Радев не отговори директно на въпрос как трябва да изглеждат границите на Украйна след края на войната срещу нея. Президентът взе участие в бизнес форум, организиран от The Economist, където се похвали с успехите на служебния кабинет и определи миналата година като “разделена на две”. Държавният глава видя 2024-та като изпълнена с предизвикателства, а помолен за коментар на ситуацията с войната срещу Украйна, Радев повтори, че тя трябва да бъде решена с дипломация.
След близо 20-минутно изказване пред бизнеса в България, президентът Румен Радев премина на английски език за кратко блиц интервю с водещия на събитието. Попитан как вижда границите на Украйна след края на войната, Радев определи въпроса като труден и призова към преговори: “Какъв би бил резултатът, аз не мога да кажа. Би било обаче лошо решение, ако резултатът дойде от бойното поле”, заяви Радев и обърна внимание, че – според него, когато Русия не се чувства уверена на фронта, започва да говори за ядрена заплаха: “В този момент те не обсъждат никакви ядрени заплахи и въпроси”.
По-рано в официалното си изявление Радев благодари на бизнеса и подчерта: “За миналата година имаме 3,5 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Сравнено с 2007 г. това е много по-надолу. Но за последните 15 години това е като постижение – най-големите чуждестранни инвестиции в България”.
Държавният глава изреди инициативи и договорености основно в енергийната сфера и след като ясно даде да се разбере, че смята работата на съставения от него служебен кабинет за много добра, коментира настоящото правителство: “Напоследък политическото пространство е заето с говорене, че стратегическите национални цели са членството в Шенген, еврозоната и ОИСР. Трябва да бъдем много внимателни, защото това наистина са съблазнителни цели за всяко едно държавно ръководство, защото имат ясна дата на влизане и под чието управление влезем, той вече си забожда една голяма политическа брошка”.
Според Радев “всеки, който се опита да постигне тези цели, не на икономическия, а на политическия терен, ще допусне грешка”.
На въпроса на водещия на английски език как вижда бъдещето си след края на втория си мандат, Румен Радев подчерта, че от него остават три години и допълни: “Винаги съм служил на моята страна. Надявам се, че ще продължавам да го правя”.
Членството в Шенген, еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е преди всичко средство за постигане на най-важната цел – българите да живеят сигурно и по – добре утре, отколкото днес. Това каза държавният глава Румен Радев на форума на списание The Economist The World Ahead 2024 в София.
По думите му най-важното е да има яснота в целите и приоритетите, които се поставят. Напоследък политическото пространство е заето с говорене, че стратегическите национални цели са членството в Шенген, еврозоната, ОИСР, коментира Радев. По думитете му тяхното постигане няма да стане със срещи, а с устойчиви, социални и икономически инструменти.
Държавният глава отбеляза, че е много важно да има приемственост в политиката – там където има успех да бъде развиван, а там където има дефицити да бъдат запълнени. Защото предизвикателствата в глобален план няма да намалеят, всички знаем какво ни очаква тази година- европейски избори, национални избори в редица държави, избори за президент в САЩ, войната в Украйна, новите кризи в Близкия изток, нестихващото напрежение в Далечния изток, изброи Радев. Ако погледнем къде стои България на този динамичен пейзаж, трябва да си даваме преди всичко сметка за предизвикателствата, които стоят пред нас, добави той.
България е отворена икономика, тя е част от европейското и глобално икономическо пространство и то във време на невиждани икономически, политически и социални промени в глобален план и то в една много сложна среда за сигурност, каза Радев.
Държавният глава подчерта, че предвидимостта е изключително важен фактор, когато говорим за успешен бизнес и инвестиции.
Не мога да скрия своето задоволство от ръста, който бележи българският бизнес, изтъкна Радев. Той отбеляза, че се среща с представители на българския бизнес и посещава различни предприятия. Развиват се нови, все по-иновативни високотехнологични предприятия и даващи висока добавена стойност. България става все по-индустриализирана държава. Развива се зелена и кръгова икономика, добави президентът. Той подчерта, че има ръст в корпоративната социална отговорност и дуалното обучение.
Радев отбеляза, че Тракия икономическа зона наистина се е утвърдила като регионален лидер и образец на модела за успешно сътрудничество на бизнес, местна власт, образование. По думите му българският бизнес е показал, че в една сложна обстановка може да бъде гъвкав.
Президентът отбеляза и ролята на служебното правителство. То тръгна с летящ старт и нямаше никакъв друг избор, защото трябваше да решава заварени много кризи, посочи той. По думите му имено това го е мобилизирало, както и задачите, които са стояли пред него като овладяване на кризите, инфлацията, доходите, сигурността на гражданите и на държавата, задълбочаване на нашата европейска интеграция. Само за 10 месеца се поставиха едни солидни основи за икономическо развитие, посочи Радев.
Българската икономика продължава да бъде заложник на демографията, тежки, регионални, икономически, социални дисбаланси, липса на свързаност – вътре в страната и с нашите съседи, качество на образованието и липса на достатъчно работна ръка, каза Радев. България все още се нарежда на предпоследно място в ЕС по внедряване на дигитализацията и иновациите в икономиката и в обществения живот, добави той.
Къде искаме да се видим на световната и европейска иновационна карта и на инвестиционната карта на Европа, попита Радев и добави, че трябва да имаме ясни измерители. Ако искаме страната ни да бъде по-добра, ние трябва да намерим такива показатели, които да позволяват обективно да измерим нашето състояние и тогава да чертаем реалистични стратегии, отбеляза Радев. Той даде пример с глобалния пример за корупция на Transparency International, световният индекс за свобода на медиите, условията за правене на бизнес, класацията на Световната банка. Всеки един пункт нагоре или надолу може да означава милиарди инвестиции, плюс или минус за България, каза Радев и попита защо не си поставим за цел да влезем в топ 25 на тези класации. По думите му ако успеем да го постигнем вниманието и доверието към България ще бъдат много по-големи.
Структурата на инвестициите, които правят българите като граждани, като бизнес. Трябва да има друга структура, ако искаме да имаме една много по-конкурентноспособна икономика, посочи Радев.
Именно институциите са ключът към конкурентоспособност и високо качество на живот. И те правят разликата между държавите, когато говорим за просперитет, успех, защото институциите могат да дадат независима съдебна система, свобода на медиите, свобода на бизнеса, защита на бизнеса и на собствеността и могат да направят средата за бизнеса наистина добра и най-вече средата за развитие на всеки гражданин на тази страна да отговаря на неговите цели, стремежи и възможности, коментира Радев.
Според него 2024 г. ще бъде година на адаптация на България и българската икономиката към голямата геополитическа динамика и най-вече оползотворяване на нашите конкурентни предимства и възможности. Радев изтъкна, че страната ни има конкурентни предимства в много области.
По думите на президента голямата задача остава талантът на нашите млади хора. Според него предизвикателството е как да трансформираме този капитал в иновативна икономика.
