Премиерът – Мистър “Гаф” или шеф на ЕТ “Денков”
България никога не е имала толкова отчайващо слаб министър-председател
“На мен не ми е началник никой от парламента“.
Думите са на премиера Николай Денков, казани в интервю пред БНР в коментар за ролята на председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски в законодателната дейност и контрола на парламента върху изпълнителната власт.
Такава позиция на министър-председателя е скандална, защото тя влиза в остро противоречие с Основния закон на страната. А там изрично е казано, че Народното събрание избира, освобождава и контролира дейността на Министерския съвет през цялото време на неговото действие.
Нещо повече, чл. 83 от Конституцията разпорежда на Народното събрание и на парламентарните комисии правото им “да могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси”.
В този смисъл, казано простичко – премиерът има един началник и той е Народното събрание, и всеки един от неговите 240 депутати може по всяко време да го привиква, да му задава въпроси, да коментира, за изисква и да направлява негова работа.
Премиерът е длъжен да се отзове на всяка санкция от страна на депутатите и да приеме техните решения със задължението да ги изпълнява.
Това е парламентарната демокрация, пред олтара на която и депутатите, и министрите са полагат клетва.
За съжаление обаче представителите на ПП явно не осъзнават това. Нещо повече, проблемът е, че те приемат публичната власт не като отговорност пред обществото, а като еднолично дружество, в което този, който е на върха, не се отчита на никого. Вероятно министър-председателят се вижда като шеф на “ЕТ Денков”, за да изтърси глупостта “на мен не ми е началник никой от парламента“.
Истината е, че Денков се проваля като премиер, колкото и да се хвали в честите си медийни изяви. И животът му като такъв може да приключи във всеки момент – вероятно няма да му стигне времето да осмисли и кой му е бил началник досега.
Провалът на Денков е на всички нива във вътрешната политика.
Провалът му е виден и във външната политика, където се превърна в молеща се карикатура за приемането ни в Шенген, без да успее да защити с достойнство позициите ни.
България никога не е имала толкова отчайващо слаб министър-председател, непознаващ правилата на парламентарната демокрация, неефективен в действията и решенията си, отблъскващ цели съсловия на обществото и в същото време комично високомерен и самовлюбен.
Николай Денков не познава механизмите на функциониране на парламентарната република, на повърхността избива вътрешното му усещане за нестабилност, чувството за неувереност, съчетано с командирски нагон – затова иска службите да са му на подчинение, шефът на ДАНС да му козирува, депутатите да са в миманса, а той да се разпорежда безконтролно с властта, дадена му от суверена.
Денков не намери верния тон в общуването си с президента, с парламентарните партии, с представителите както на опозицията, така и на некоалиционните партньори.
Има още четири месеца до ротацията, която ще свали тази бутафорен академик от пиедестала на премиерски пост, а до тогава той ще пълни с примери графата “гафове”, като доказателство за безумните кадрови избори, които прави българската политика.
(Заглавието е на ЗЕМЯ)
