Преходът – Къде стигнахме? Какво да се прави!?
Днес, когато отбелязваме историческия 10 ноември, голямата част от мненията в обществото ни са: “35 години стигат!”
Социално икономическите ефекти от 35 годишния преход в България са най-осезаеми в обществото и въпреки различните субективни оценки е трудно да се оценят положително. Голяма част от мненията могат да се изразят с появилия се слоган „35 години стигат“.
Тази оценка отразява и сравнението с резултатите от 35-те години от социалистическия период в България – седемдесетте години на миналия век, когато България се нареди сред развитите икономики в света и достигна престижното 27-мо място. Сега, 17 години след влизането ни в ЕС сме на последно място по икономическо развитие и първи по бедност в ЕС.
Българската икономика е нископроизводителна, деиндустриализирана, откъсната е от технологичните вериги на европейската икономика, с ниско равнище на инвестиции и растеж, с недостиг на квалифицирани кадри на всички равнища. Селското стопанство е нископродуктивно, монокултурно, недофинансирано и неконкурентноспособно, ограничавано допълнително от огромен ценови натиск от вноса на дотирана селскостопанска продукция от други страни. Преобладаващият сектор на услугите е далече от същностната му функция да ускорява процеса на трансформация на иконоическите процеси, да съдейства за развитието на иновациите, за повишаване качеството на работната сила, за интензификацията на производствто и повишаване на икономическата ефективност. Българското общество е дезинтегрирано, бедно, с дълбоки икономически и социални неравенства и пред заплаха от демографска катастрофа.
Причините
Българският преход тръгна по пътя на налагане на чужди модели, които вече бяха започнали да се компрометират на Запад и бяха под прицела на критичната икономическа мисъл в своите страни. Ние безкритично приехме неолибералните икономически модели без оглед на националните особености и без запазване на постигнатото равнище на българската икономика през годините на социализма.
Преходът тръгна по пътя на рушенето. Като цели на промяната бяха издигнати пазарната икономика и демокрацията. Основен елемент на реформите стана промяната на собствеността чрез приватизация, промяна на институциите, радикална промяна на ролята на държавата в икономиката. Това обаче са само средства за трансформацията на системата, които следваше да бъдат подчинени на ясна цел, на национална социално-икономическа стратегия за постигане на икономическо развитие на страната и повишаване на жизнения стандарт и социалното благоденствие на българските граждани, каквато стратегия България няма до днес.
Икономическото развитие у нас се люшкаше между различни спорадични идеи – за догонващо развитие, либерални, социал-либерални модели, но без икономическа стратегия, без приоритети, без системна обвързаност на отраслите и структура на националното стопанство, без системни външно-икономически връзки и вграждане на българската икономика със своя роля и място в икономическа система на ЕС.
Резултатите
В резултат днес имаме една икономика
– без приоритети,
– без висока ефективност и икономически растеж,
– без социална сигурност,
– с дълбоки неравенства и нарастваща бедност.
Социално-класовата структура и криза на партийната система
Неефективното функциониране на икономическата система през прехода увеличи неравенствата и оказа силен натиск върху средната класа (каквато имахме ясно формирана в началото на 90-те години). През последните 35 години обществото постепенно се маргинализираше. Стигнахме до един малък олигархизиран връх на много ботати хора и постепенно смъкване на средната класа към низините на бедността.
Социалната база на партиите в миналото беше свързана с ясно изразената социално-класова структура на обществото. Масовите партии в ляво и дясно бяха изразители на интересите на големите социални класи, формирани на основата на отношението към собствеността в периода на индустриалния капитализъм. От средата на миналия век и началото на 21 век /историческото време на българския преход/ социално-класовата структура на обществата се трансформира под влияние на технологичните и политико-икономическите промени. Неолибералните политики на глобализирания свят доведоха до драстични неравенства, задълбочиха бедността и доведоха до силна ерозия на средната класа и разпадането й в посока на една малка част към елитите и много голяма част към бедните слоеве и аутсайдърите. Създаде се общество на единия процент свръхбогати и масова бедност.
Промените в социално-класовата структура, неравенствата и обедняването доведе до дезинтеграция на обществата и ерозира социалната база на партиите и идеологиите. В глобалния свят понятията класи и класова борба значително променят характеристиките си и придобиват формата на локално насочени протестни изяви на групи хора с конкретни и временни интереси. Традиционните механизми на солидарност и колективно взаимодействие престават да работят.
На мястото на масовите партии се появяват малки несистемни партии, които реагират на исканията на различни групи, ползват политики и от ляво и от дясно, гъвкави са, реагират бързо на събитията и са ефективни за определен период от време срещу опонентите си.
Проява на кризата са и избуялите популистки партии. Хората престават да вярват на партиите като носители на идеи и ценности и започват да вярват на личности. Това се подхранва и от дезинтеграцията в обществото, декласацията и лумпенизацията на големи групи хора.
Какво да се прави?
Задълбочаването на неравенствата и масовата бедност, кризата на либералната демокрация и провала на неолибералния икономически модел предполагаше възход на лявото, но процесите на глобализация и натиска на международните финансови корпорации, институции и центрове на влияние доведоха до силно деформиране на левите политики и тяхното отдалечаване от времето на социалната държава. Левите партии са за приватизацията, , провеждат политикана на „ухажване“ на чуждия капитал (инвестиции), подкрепят процеса на деиндустриализация в името на развитието на знанието и информационното общество и т.н. Обратно, десните партии привличат традиционно леви гласоподаватели с обещания за социална подкрепа и защита на традиционни и консервативни ценности.
Кризата в политическата система се проявява в криза на идентичността на политическото представителство, криза на идеологиите на автентичните политически партии и резултира в отлив на електората от активна политическа дейност и подкрепа на партиите, в отказ от участие в изборите.
В тази политическа и обществена среда задачата на левите партии е сложна най-малко в две посоки: първо, в търсене на автентична социална база в новите условия на деиндустриализация и дигитализация на икономиката, на дезинтеграция и маргинализация на обществото и на второ място, в изграждане на съвременната идеология на новото ляво и представянето на тази идеология като кауза и стратегия за бъдещето.
В непосредствен план, нашата задача, на левите сили в България е да докажем на обществото, че „Една друга България е възможна“ – в битка срещу неравенството, за по справедлив социално-икономически ред и по-сплотено и солидарно общество.
Няколко щрихи в тази посока:
Мерки за икономическа, социална и културна кохезия:
1.Постигане на устойчив и справедлив икономически растеж, базиран на публични инвестиции и силно участие на държавата в регулирането на пазарите и финансовите отношения. Насочване на обществените ресурси към преодоляване на бедността и неравенствата и осигуряване на икономическа сигурност и социална защита на гражданите. Необходима е политическа система, която да гарантира не само гражданските права, но и икономическите права на гражданите, чрез силни институции, държавни регулации и контрол върху финансовата сфера, публичните услуги и функционирането на пазара в полза на обществените интереси и развитието на националното стопанство.
2. Данъчната и фискалната политика да се насочи към по-справедливо и ефективно преразпределение на обществените средства за постигане на икономическа и социална кохезия в обществото. Изграждане на справедлива прогресивно-подоходна данъчна система за солидарно разпределение на тежестите и отговорностите към обществото. Данъчни стимули за младите хора, за семействата с повече деца, за хората в неравностойно положение.
2. Ефективно функциониране на социалните системи в посока на преодоляването на неравенствата и постигане на повече справедливост чрез преразпределение на ресурсите и солидарно споделяне на възможностите и повишаване на жизнените шансове; за създаване на общество на равните права, социална сигурност и защита и споделена отговорност. Приоритетна социална грижа и защита на децата, младежите и възрастните, болните и хората в неравностойно положение, на социално слабите групи граждани. По-добро финансиране на социалните институти и повишаване качеството на социалните услуги.
3. Осигуряване на достъпа до образование и повишаване на качеството му. Съчетаване на образованието на подрастващите с възпитаване на ценности и социална интеграция. Промени в структурата на специалностите и по-тясна връзка с бизнеса и високите технологии. Учебните програми освен висококачествено знание да развиват творческите умения и креативното мислене, а образователната работа с младите хора да създава условия за изграждане на високоморални и отговорни граждани.
4. Достъпно и качествено здравеопазване. Осигуряване на профилактика и здравни грижи за всички. Изграждане на здравна система със силен и добре финансиран държавен и общински сектор, организиран извън търговските отношения. По-добро регионално разпределение на лечебните заведения за сигурен достъп на гражданите до качествено здравеопазване във всички региони на страната. Достъп до аптечната мрежа и в отдалечените региони и осигуряване на безплатни лекарства за децата, за хората с увреждания и уязвимите групи от населението.
5. Увеличаване средствата за развитие на културата. Функционирането на сферата на културата и културните институции да се насочи към високите образци на българското и световното културно творчество и да създава и възпитава ценности на социална чувствителност, солидарност и съпричастност. По-голяма и целенасочена грижа от страна на държавата към развитието на културата и достъпа до култура на всички граждани.
Всичко това изисква политическа воля и качествено държавно управление за реализирането на дълбоки реформи в целите и стратегиите на всички обществени системи и институции, в законодателството, в областта на контрола и защитата на обществените интереси и подчиняването им на ценностите на солидарното общество, споделеността и справедливостта.
