Приз­рач­ни­ят ав­то­ри­тет на Аме­ри­ка

С приб­ли­жа­ва­не­то на края на вто­ра­та го­ди­на от вли­за­не­то на рус­ки­те вой­с­ки в Ук­рай­на под­к­ре­па­та на За­па­да за кон­ф­лик­та сре­щу Ру­сия от­с­лаб­ва. Да­же ня­кои чле­но­ве на вой­н­с­т­ва­ща­та пар­тия във Ва­шин­г­тон гу­бят на­деж­да. При пос­лед­на­та си ви­зи­та в САЩ Вла­ди­мир Зе­лен­с­ки бе при­ет от пред­с­та­ви­те­ли на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Бай­дън, но то­зи път от­със­т­ва­ха ста­на­ли­те нор­ма зна­ци на вни­ма­ние от стра­на на Кон­г­ре­са и на ме­ди­и­те. До­ве­ден до от­ча­я­ние, Зе­лен­с­ки за­я­ви: “Ни­кой не вяр­ва в на­ша­та по­бе­да та­ка, как­то вяр­вам аз. Ни­кой”. До­ри не­го­ви­те во­ен­ни на­чал­ни­ци ве­че не­о­хот­но из­пъл­ня­ват за­по­ве­ди­те му за пред­п­ри­е­ма­не на скъ­пи и не­е­фек­тив­ни нас­тъ­па­тел­ни опе­ра­ции. Близ­ки­те му по­мощ­ни­ци приз­на­ват, че в най-доб­рия слу­чай кон­ф­лик­тът е стиг­нал до за­дъ­не­на ули­ца. Съ­щев­ре­мен­но спи­са­ние Time от­бе­ляз­ва, че “при об­съж­да­не пер­с­пек­ти­ви­те на кон­ф­лик­та под заб­ра­на ос­та­ва въз­мож­ност­та за пре­го­во­ри и мир­но спо­ра­зу­ме­ние с Ру­сия”.

В ус­ло­вия, ко­га­то на Ки­ев му свър­ш­ват си­ли­те, а на не­го­ви­те под­д­ръж­ни­ци – тър­пе­ни­е­то, тък­мо дип­ло­ма­ци­я­та да­ва на­деж­да да бъ­де за­па­зе­на ако не те­ри­то­ри­я­та, то по­не не­за­ви­си­мост­та на Ук­рай­на. За то­ва е не­об­хо­ди­мо аме­ри­кан­ци­те и ев­ро­пей­ци­те да об­съ­дят с Ук­рай­на днеш­но­то ре­ал­но със­то­я­ние на стра­на­та, а с Ру­сия – въз­мож­нос­ти­те за ней­но­то пос­т­кон­ф­лик­т­но ре­гу­ли­ра­не. Из­г­леж­да, ре­зул­та­тът ще бъ­де ужа­сен.

В на­ча­ло­то на ми­на­ла­та го­ди­на твър­де ам­би­ци­оз­ни­ят Ва­шин­г­тон по­мог­на мно­го­о­бе­ща­ва­щи­те пре­го­во­ри меж­ду Мос­к­ва и Ки­ев да бъ­дат про­ва­ле­ни. Днес та­ки­ва пре­го­во­ри се на­ла­га да се въ­зоб­но­вя­ват при мно­го по-неб­ла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия. При­о­ри­тет тряб­ва да бъ­де прек­ра­тя­ва­не­то на бой­ни­те дей­с­т­вия, за да се оце­нят раз­ру­ше­ни­я­та и да се пре­дот­в­ра­ти ес­ка­ла­ци­я­та на кон­ф­лик­та. Аме­ри­кан­с­ки­ят елит оба­че е длъ­жен да ус­та­но­ви чия е от­го­вор­ност­та за не­ус­пеш­ния ма­ри­о­не­тен кон­ф­ликт. Без съм­не­ние го­ля­ма част от ви­на­та се па­да на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Бай­дън, ко­я­то се от­ка­за от се­ри­оз­ни пре­го­во­ри с Мос­к­ва още пре­ди на­ча­ло­то на во­ен­на­та опе­ра­ция, осу­е­ти пре­го­во­ри­те меж­ду Ук­рай­на и Ру­сия и неп­ре­къс­на­то раз­ши­ря­ва­ше опос­ред­с­т­ва­но­то си учас­тие в кон­ф­лик­та с яд­ре­на дър­жа­ва, за ко­я­то за­ло­гът е мно­го по-го­лям, от­кол­ко­то за аме­ри­кан­ци­те.

Чле­но­ве­те на ми­ли­та­рис­т­ко­то дви­же­ние, под­дър­жа­ни от две­те пар­тии, съ­що тряб­ва да по­де­лят от­го­вор­ност­та. Мно­зи­на от тях, вклю­чи­тел­но и ре­пуб­ли­кан­с­ки­те ли­де­ри, про­я­ви­ха още по-го­ля­мо от ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та без­раз­съд­с­т­во. Ня­кои от тях нас­то­я­ва­ха за ек­с­т­рем­ни и опас­ни стъп­ки ка­то на­зем­на и яд­ре­на вой­на с Мос­к­ва. Спо­ред тях ги­бел­та на ня­кол­ко ми­ли­о­на ду­ши ня­ма­ла зна­че­ние.

Не­що по­ве­че, как­то ре­пуб­ли­кан­ци­те, та­ка и де­мок­ра­ти­те спо­соб­с­т­ва­ха за враж­деб­но­то от­но­ше­ние към Мос­к­ва със сво­я­та аг­ре­сив­на ек­с­пан­зи­о­нис­т­ка во­ен­на по­ли­ти­ка. При раз­ши­ря­ва­не­то на НА­ТО Ва­шин­г­тон гле­да­ше на Ру­сия ка­то на по­бе­ден про­тив­ник, въп­ре­ки мно­жес­т­во­то до­ка­за­тел­с­т­ва за об­рат­но­то. САЩ обър­на­ха сми­съ­ла на док­т­ри­на­та Мон­ро и смя­та­ха, че всич­ко, ко­е­то е из­вън гра­ни­ци­те на Ру­сия, вли­за в сфе­ра­та на аме­ри­кан­с­ки­те ин­те­ре­си и съ­дей­с­т­ва­ха за ор­га­ни­зи­ра­не­то на “цвет­ни ре­во­лю­ции” и улич­ни бун­то­ве в съ­сед­ни на Ру­сия стра­ни. САЩ връх­ле­тя­ха сре­щу Югос­ла­вия и я раз­ч­ле­ни­ха, без да се за­мис­лят за рус­ки­те ис­то­ри­чес­ки ин­те­ре­си на Бал­ка­ни­те.

Пред­с­та­ви­те­ли на ели­та, от­го­ва­рящ за вън­ш­на­та по­ли­ти­ка на САЩ, се виж­дат ка­то ис­тин­с­ки дър­жав­ни слу­жи­те­ли, пос­ве­ти­ли се на всич­ко прек­рас­но в све­та. По­ве­че­то по­ли­ти­ци във Ва­шин­г­тон от­ри­чат оче­вид­но­то: тех­ни­те ми­ли­та­рис­т­ки ма­нев­ри под­тик­на­ха Пу­тин да вка­ра вой­с­ки. Той не би нап­ра­вил то­ва, ако не бя­ха ре­ди­ца аме­ри­кан­с­ки и ев­ро­пей­с­ки ре­ше­ния, на­со­че­ни сре­щу си­гур­ност­та на Мос­к­ва. Ни­кой не мо­же да си пред­с­та­ви, че Ру­сия в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка мо­же да нап­ра­ви съ­що­то, ко­е­то САЩ пра­вят в Ук­рай­на. Гру­па не­о­кон­сер­ва­то­ри оти­до­ха още по-да­леч, ка­то обяс­ни­ха ре­ше­ни­е­то на Бай­дън да на­пус­не Цен­т­рал­на Азия с то­ва, че Пу­тин се гот­вел да вка­ра вой­с­ки в Ук­рай­на. Те до­ри стиг­на­ха до твър­де­ни­е­то, че имен­но прек­ра­тя­ва­не­то на аф­га­нис­тан­с­ка­та аван­тю­ра пре­вър­на­ло Пу­тин в ре­ин­кар­на­ция на Хит­лер и го на­со­чи­ло към прог­ра­ма за гло­бал­ни за­во­е­ва­ния. Съ­що­то “обяс­не­ние” да­ват и на въз­мож­ност­та за кон­ф­ликт с Ки­тай за Тай­ван.

Ли­де­рът на се­нат­с­ко­то мал­цин­с­т­во Митч Мак­ко­нъл, кой­то ни­ко­га не се е от­каз­вал от же­ла­ни­е­то да из­п­ра­ща аме­ри­кан­ци­те на без­к­рай­ни вой­ни в чуж­би­на, за­я­ви: “Мис­ля, че при­бър­за­но­то из­тег­ля­не от Аф­га­нис­тан бе­ше сиг­нал за Пу­тин, а на­вяр­но и за Си Дзин­пин, че Аме­ри­ка от­с­тъп­ва, че на нея не мо­же да се раз­чи­та и се­га е мо­мен­тът да се дей­с­т­ва”. Друг лю­би­тел на без­с­мис­ле­ни­те вой­ни, наб­лю­да­те­лят от New York Times Брет Сти­вънс твър­ди, че “се­гаш­на­та ук­ра­ин­с­ка кри­за е ре­зул­тат от аф­га­нис­тан­с­ко­то фи­ас­ко на Бай­дън, а пре­диш­на­та – от си­рий­с­ко­то фи­ас­ко на Оба­ма”.

Ев­ро­пей­с­ки­те наб­лю­да­те­ли осо­бе­но пре­жи­вя­ват глу­па­ви­те вой­ни на Ва­шин­г­тон по све­та. Та­ка нап­ри­мер Ги­де­он Рах­ман от Financial Times е раз­т­ре­во­жен от ефек­та на из­тег­ля­не­то от Аф­га­нис­тан, кой­то уд­ря по до­ве­ри­е­то на Аме­ри­ка и го под­ла­га на риск все­ки път, ко­га­то Ва­шин­г­тон се от­каз­ва от да­де­на вой­на, кол­ко­то ни­щож­ни и глу­па­ви да са за­ло­зи­те. Наб­лю­да­те­лят пи­ше: Ако САЩ не мо­гат да по­е­мат от­го­вор­ност­та за бор­ба­та с та­ли­ба­ни­те, въз­ник­ва въп­ро­сът на­ис­ти­на ли Аме­ри­ка е го­то­ва да во­ю­ва с Ки­тай или с Ру­сия”.

Обек­тив­но пог­лед­на­то, то­ва е един от най-не­ле­пи­те вън­ш­но­по­ли­ти­чес­ки ар­гу­мен­ти, ко­и­то Ва­шин­г­тон обик­но­ве­но из­ла­га и пред­с­та­вя за въз­мож­но най-ви­со­кия стан­дарт, кой­то ис­ка всич­ки да след­ват. САЩ ос­та­на­ха в Аф­га­нис­тан два пъ­ти по-дъл­го, от­кол­ко­то там бе­ше СССР. Ако след­ва­ме та­зи ло­ги­ка, то­зи факт би тряб­ва­ло да за­си­ли ав­то­ри­те­та на Ва­шин­г­тон осо­бе­но в очи­те на Мос­к­ва. Не­що по­ве­че, и на Ру­сия, и на Ки­тай тряб­ва да им е из­год­но да сто­ят нас­т­ра­на, до­ка­то САЩ за­тъ­ват в скъ­пос­т­ру­ващ кон­ф­ликт в Аф­га­нис­тан. При­със­т­ви­е­то на Аме­ри­ка там до­ри сва­ли от тях то­ва­ра от опас­ност­та от те­ро­риз­ма и нес­та­бил­ност­та в ре­ги­о­на. Мос­к­ва и Пе­кин ве­ро­ят­но щя­ха да бъ­дат до­вол­ни, ако аме­ри­кан­с­ки­те оку­па­ци­он­ни си­ли в Ирак и Си­рия бя­ха във­ле­че­ни в кон­ф­ликт и с Иран.

Глав­но­то, ко­е­то ва­шин­г­тон­с­ки­те лю­би­те­ли на без­к­рай­ни­те вой­ни по не­ве­ро­я­тен на­чин про­пус­кат, е, че и Ки­тай, и Ру­сия – две ог­ром­ни дър­жа­ви с яд­ре­но оръ­жие, се гри­жат за сво­и­те важ­ни жиз­не­ни ин­те­ре­си. Го­тов­ност­та на Аме­ри­ка да иг­рае ро­ля­та на им­пер­с­ки стра­жар в дру­ги стра­ни с уме­ре­ни за­гу­би ня­ма ни­що об­що с го­тов­ност­та й да по­е­ма рис­ка на кон­ф­ликт с Мос­к­ва и Пе­кин за ин­те­ре­си, ко­и­то имат нез­на­чи­тел­но зна­че­ние за САЩ.

Ва­шин­г­тон­с­ки­те по­ли­ти­ци де­мон­с­т­ри­ра­ха, че те не смя­тат Ук­рай­на за тол­ко­ва важ­на, за да вли­зат за­ра­ди нея във вой­на. Ру­сия раз­б­ра то­ва още пре­ди из­тег­ля­не­то на САЩ от Аф­га­нис­тан. До­ри спи­са­ние Foreign Affairs пуб­ли­ку­ва ре­ди­ца ста­тии, приз­на­ва­щи, че из­ли­за­не­то от Аф­га­нис­тан “не е ока­за­ло ни­как­во вли­я­ние на пла­но­ве­те на Пу­тин”. Най-ве­ро­ят­но той е взел ре­ше­ни­е­то за во­ен­но про­ти­во­пос­та­вя­не с Ук­рай­на, пре­ди САЩ да се из­тег­лят от Аф­га­нис­тан.

Твър­де­ни­е­то, че вед­на­га след ка­то Ру­сия по­бе­ди в Ук­рай­на, тя ще на­пад­не Ев­ро­па, е мно­го глу­па­во. До­се­га по­доб­ни на­ме­ре­ния Пу­тин не е де­мон­с­т­ри­рал. За­то­ва ни­то един за­па­ден съ­юз­ник не е про­я­вя­вал го­тов­ност да во­ю­ва за Ук­рай­на. Ако Ки­тай за­во­ю­ва Тай­ван, то­ва би би­ло зап­ла­ха за аме­ри­кан­с­ко­то вли­я­ние в Азия, но не и за са­ма­та Аме­ри­ка. А то­ва е прин­цип­на раз­ли­ка. На­ис­ти­на та­ко­ва раз­ви­тие на съ­би­ти­я­та би би­ло мно­го неп­ри­ят­но за Ва­шин­г­тон, но то­ва не оп­рав­да­ва евен­ту­ал­на вой­на, ко­я­то ве­ро­ят­но ще при­ли­ча по-ско­ро на Вто­ра­та све­тов­на, от­кол­ко­то на аф­га­нис­тан­с­ка­та.

Раз­би­ра се, всич­ки се къл­нат в про­дъл­жа­ва­не под­к­ре­па­та за Ук­рай­на, ка­то от­но­во из­пол­з­ват ар­гу­мен­та за ав­то­ри­те­та на Аме­ри­ка в све­та. Та­ка New York Times съ­об­ща­ва: “Още един не­ус­пе­шен опит да се спре Пу­тин, а с то­ва са съг­лас­ни как­то чи­нов­ни­ци­те на Бай­дън, та­ка и тех­ни­те опо­нен­ти, ще на­не­се се­ри­о­зен удар по меж­ду­на­род­на­та сис­те­ма от пра­ви­ла и гра­ни­ци, над ко­я­то упо­ри­то се тру­ди ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та”. Бив­ша­та слу­жи­тел­ка на Пен­та­го­на Еве­лин Фар­кас се из­ка­за про­тив во­де­не­то на пре­го­во­ри пре­ди на­ча­ло­то на спе­ци­ал­на­та во­ен­на опе­ра­ция на Ру­сия, тъй ка­то спо­ред нея “вся­ка по­ли­ти­ка, на­со­че­на към уми­рот­во­ря­ва­не, во­ди са­мо до зав­зе­ма­не­то на но­ви зе­ми в бъ­де­ще и не са­мо от стра­на на Пу­тин, но и на Ки­тай по от­но­ше­ние на Тай­ван и на дру­ги мес­та”. По­ка­за­те­лен е след­ни­ят “проб­ля­сък”: “Без съм­не­ние аме­ри­кан­ци­те тряб­ва да се пос­то­ян­но в със­то­я­ние на вой­на, за­що­то ина­че ще им се на­ло­жи пос­то­ян­но да во­ю­ват”. По­доб­ни изяв­ле­ния се пред­с­та­вят за “пер­ли на мъд­рост­та” на глав­ни­те бой­ци във ва­шин­г­тон­с­кия “мо­зъ­чен цен­тър”.

Шан­со­ве­те на Ук­рай­на за во­е­нен ус­пех на­ма­ля­ват и се по­ви­ша­ва не­об­хо­ди­мост­та от дип­ло­ма­ти­чес­ко ре­гу­ли­ра­не. Но са­мо прек­ра­тя­ва­не­то на кон­ф­лик­та ще бъ­де не­дос­та­тъч­но. След де­се­ти­ле­тия не­нуж­ни вой­ни аме­ри­кан­ци­те тряб­ва да при­зо­ват по­ли­ти­ци­те си към от­го­вор­ност за по­гу­бе­ния чо­веш­ки жи­вот и пра­хо­са­ни­те на вя­тъ­ра сред­с­т­ва, вклю­чи­тел­но за без­раз­съд­ния риск от вой­на с Ру­сия.

Дъг Бан­доу

(The American Conservative)