Принципът за „един Китай“ е крайъгълен камък за мира и стабилността в района на Тайванския проток
Статия на г-жа Уан Мин, временно управляващ на посолството на Китайската народна република в Република България
След неотдавнашните избори в Тайван над 100 държави и международни организации потвърдиха публично подкрепата си за принципа за „един Китай“, за усилията на страната ни да защитава своя държавен суверенитет и териториална цялост, обявиха се срещу тайванска независимост под каквато и да е форма и поддържат каузата за обединението на Китай. Това е гласът на международната общност за справедливост и мир. Той отразява широкия консенсус в света за защита на Устава на ООН и основните норми на международните отношения. Освен това представя настоящата и общата историческа тенденция. И тук бих искала да обясня същността на тайванския въпрос.
1. Тайван е част от Китай и никога не е бил държава
Съществуват безспорни исторически свидетелства, законови принципи и факти, според които Тайван принадлежи на Китай от древността. Множество исторически книги и документи свидетелстват за ранното усвояване на Тайван от китайци, както и за административната юрисдикция над острова, намиращ се под властта на централното правителство на Китайската империя от средата на 12-и век. През 1624 г. холандски колонизатори нахлуват от юг в Тайван, но през 1662 г. те са изтласкани от китайския военачалник Джън Чънгун, който си връща острова. През 1894 г. Япония започва война срещу Китай и това бележи началото на нейното половинвековно колониално господство над Тайван. След победата на Китай във войната срещу Япония и края на Втората световна война, китайското правителство обяви през 1945 г., че „връща суверенитета си над Тайван“. Редица международноправни документи, включително Каирската декларация от 1943 г. и Потсдамската декларация от 1945 г., ясно и недвусмислено потвърждават китайския суверенитет над Тайван и полагат историческата и правна основа за това островът да бъде неразделна част от територията на Китай.
2. Принципът за “един Китай” е ясен и неоспорим
Смисълът на принципа за „един Китай“ е ясен и недвусмислен, а именно: в света съществува само един Китай, Тайван е неразделна част от неговата територия, а правителството на Китайската народна република е единственото законно, представляващо цял Китай. На 1 октомври 1949 г. е обявено формирането на централното правителство на Китайската народна република в качеството му на единственото законно, представляващо цял Китай и заменило това на предишната Китайска република. Тази смяна на режима се осъществява, без да бъде променен статутът на Китай като субект на международното право, както и без промяна в суверенитета и териториалната цялост на страната. Поради продължилата впоследствие гражданска война в Китай и намесата на външни сили континенталната част на страната и остров Тайван се оказаха в особено състояние на дългогодишно политическо противопоставяне, но статутът на острова като част от територията на китайската държава никога не се е променял. През октомври 1971 г. 26-ото общо събрание на ООН прие Резолюция № 2758, която не само разреши недвусмислено въпроса за представителството на Китай в организацията от политическа, юридическа и процедурна гледна точка, включително статута на Тайван, но също така се уточнява, че Китай има само едно място в ООН и не съществуват понятия като „два Китая“ и „един Китай и един Тайван“. В официално юридическо заключение на Отдела по правни въпроси към Секретариата на ООН се казва ясно, че „Тайван е провинция на Китай и не притежава независим статут“, а „тайванските власти не се ползват с независим статут под никаква форма“.
Към момента 183 държави са установили дипломатически отношения с Китай на базата на принципа за „един Китай“. Наскоро правителството на тихоокеанската Република Науру бе последното, което прекъсна официалните си връзки с Тайван и обяви, че подновява дипломатическите си отношения с Китай. Това показва ясно, че принципът за „един Китай“ е желание и обща тенденции сред международната общност.
3. Принципът за „един Китай“ е крайъгълен камък за поддържането на мира и стабилността в Тайванския проток
В последните години отношенията между континенталната част на Китай и Тайван се обтегнаха, а ситуацията в пролива е напрегната и неспокойна. Първопричината за това са сепаратистките позиции на тайвански политици, стремящи се към независимост на острова и които, заедно с външни сили, целят „да контролират Китай чрез Тайван“. Тайванските власти упорито следват курс към независимост, отказват да признаят принципа за „един Китай“, създадоха и се опитват да налагат тезата за „две държави“, възпрепятстват и ограничават обмена и сътрудничеството между двата бряга на протока и продължават да засилват напрежението и турбулентността в района. Има също така някои страни, които се намесват грубо във вътрешните работи на Китай и нарушават основни норми на международните отношения. Тези страни говорят за поддържане на мира в Тайванския проток, но не се обявяват против независимост на Тайван; говорят за мирно разрешаване на тайванския въпрос, но не подкрепят мирното обединение на Китай. Същността на техните действия се заключава в опити да попречат да се реализира китайското национално единство, да създадат разделение между континенталната част на Китай и Тайван, и да използват острова като пешка за сдържане на китайското развитие и прогрес.
Тайванският въпрос е вътрешен за Китай, също както и изборите на острова. Независимо от промяната на ситуацията в Тайван, основният факт, че има само един Китай и Тайван е част от него, няма да се промени. Никой не цени мира и стабилността в района на Тайванския проток повече от Китай. Ние се стремим искрено към мирно обединение на двата бряга на Тайванския проток, но няма да позволим намеса във вътрешните работи на Китай от страна на която и да е сила под претекст опазване на мира в региона. Вярваме, че международната общност ще продължи да се придържа към принципа за „един Китай“ и ще разбере и подкрепи справедливата кауза на нашия народ да се противопостави на сепаратистки действия и независимост на Тайван и в стремежа му към национално обединение.
