Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, реши парламентът
Съдебната власт е независима, а неин основен носител е съдът, записаха депутатите с промени в Конституцията, гласувани на второ четене. Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт, според приетите текстове, цитирани от БТА.
По този начин не оставяме съмнение, че мястото на следствието и прокуратурата е в съдебната власт, обясни защо се налага изричният запис Никола Минчев от „Продължаваме промяната-Демократична България“. През годините сме ставали свидетели на механично поставяне на равенство между съд и прокуратура, винаги се е говорило за тримата големи в съдебната власт, но това не е правилно, поради различните им функции, отбеляза той. С този текст става ясно каква е позицията на съда в системата на съдебната власт, подчерта Минчев.
Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, гласува също парламентът. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, съдиите и следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
Отхвърлено беше предложението на „Има такъв народ“ главният прокурор да се избира пряко от избирателите за срок от 7 години, без право на повторно избиране и по ред, определен от закона.
Тези редакции се правят, за да се гарантира независим съд и отчетна прокуратура, подчерта министърът на правосъдието Атанас Славов. За да се завърши архитектурата, която предлагаме в проекта с пълното разделяне на ВСС на два съвета, беше необходима и промяната, с която категорично да се каже, че именно съдът е носител на съдебната власт, обясни той. По думите му, за да бъде прекратен дебатът къде е мястото на прокуратурата и следствието, се предлага и запис, който е пределно ясен – те са в системата на съдебната власт. При текстовете за главния прокурор една от целите на вносителите беше да фокусират работата на прокуратурата върху наказателния процес, каквато е и препоръката на Венецианската комисия, и предложеният текст именно това прави – насочва прокуратурата да се занимава преимуществено с наказателни дела, каза Славов. Методическите правила ще подлежат на съдебен контрол, става дума за налагане стандарти за разследване, подчерта още той.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за оспорване на незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, гласуваха депутатите. Освен по наказателни дела от общ характер, тя участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
“СГЛОБКАТА” РЕВАНШИСТКИ ПРОБВА ДА ОГРАНИЧИ ПРАВОМОЩИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма да е сред кръга от лица, измежду които президентът да може да избира за служебен министър-председател. Това решиха депутатите с приетата редакционна поправка в промените в Конституцията, обсъждани на второ четене в пленарна зала. Редакцията направи народният представител Надежда Йорданова от “Продължаваме Промяната – Демократична България”, съобщи БТА.
Редакционната поправка бе гласувана със 166 гласа “за”, “против” – 15 и без въздържали се. В текста, който бе приет, бе предвидено за “служебен министър-председател да се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя и заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник”.
Основната задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени и в закон, гласят още приетите разпоредби.
Според действащите текстове от Конституцията, “ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание”. С приетите текстове се заличават думите “разпуска Народното събрание” и записа “двумесечен срок” за насрочване на избори за ново НС.
