Прокуратурата отказа да иска разпускане на “Възраждане”
Правото на партията да съществува е защитено с богата практика на съда в Страсбург
Софийската градска прокуратура е отказала да иска от съда разпускането на партия „Възраждане“, за което настояваха от Българския хелзинкски комитет и редица общественици, подписали в края на юли сигнал до и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Наблюдаващият прокурор приема, че разпускането на политическата партия би било непропорционална и радикална намеса. „Възраждане“ е парламентарно представена, тя подлежи на контрол от административните органи по Закона за политическите партии, а членовете и симпатизантите й така също и по Закона за МВР. Прокуратурата също има инструментариум, ако има данни за престъпление.
Това обяснява прокурорът, отказал да сезира съда с искане за прекратяването на партията на Костадин Костадинов. „Сега“ се запозна с постановлението му, в което напоително се цитира практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и решения на българския Конституционен съд. Така магистратът обосновава защо намесата в политическия процес би било в разрез с принципите на демокрацията.
В сигнала на БХК се искаше и „Възраждане“ да бъде обявена за противоконституционна. Прокурорът обаче обяснява, че това може да бъде сторено само от Конституционния съд.
„Възраждане“ извършва действия в явен разрез с установения в Република България демократичен и правов ред“, се казваше в сигнала. Според него има и „призиви и форми на насилие над други български граждани“, дейността на партията „отрича човешкото достойнство, свободната воля, гражданските и политическите права на българските граждани“, „подбужда към насилие“ и си поставя за цел „премахване на установения демократичен модел на публична власт“.
Авторите на сигнала се позовават на целите и програмата на партията на Костадинов, на позицията ѝ за мерките по време на пандемията, на действията ѝ във връзка с руската агресия срещу Украйна, на позиции против бежанци, чужденци, етнически малцинства, LGBT общността и т. н.
ПО ЗАКОН
Законът за политическите партии регламентира, че Софийският градски съд постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато: с дейността си нарушава системно изискванията на закона; дейността ѝ противоречи на Конституцията; повече от пет години от последната ѝ съдебна регистрация не е участвала в избори; не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години; не е провеждала заседания на върховния си орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, и не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.
В сигнала не се твърди, че „Възраждане“ системно нарушава Закона за политическите партии, нито има доказателства за това, казва прокурорът. „Възраждане“ участва в избори, подава годишни отчети до Сметната палата и провежда заседания на ръководството си, пише още в прокурорското постановление.
АРГУМЕНТИТЕ
Прокурорът най-подробно изследва въпроса дали дейността на „Възраждане“ противоречи на Конституцията. Той обяснява, че в практиката си съдът в Страсбург придава изключителна важност на ролята на политическите партии в демократичните общества, които допринасят за техния плурализъм, като предпоставка за демокрацията.
Конституцията оправдава намеса в правото на сдружаване (каквото е партията), когато дейността на организацията е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
Намесата на прокуратурата с иск за разпускане на партия е изключително радикална. „Толерантността и широките възгледи са два от отличителните белези на демократичното общество“, пише прокурорът и цитира делото „Klass и други срещу Германия“, в което ЕСПЧ отчита опасността унищожаването на демокрацията да се маскира като опит да бъде запазена.
„В сигнала се твърди, че съхраняването на нацията е фашистки постулат. Без да навлизаме в доктринерните разлики между нация и народ, следва да се има предвид, че фашизмът е политическа идеология, а коментарите на политическите идеологии, както и оценката на исторически събития не следва да намират място в един правен акт“, пише прокурорът.
Конвенцията за правата на човека защитава изразяването на информация или идеи, които не са по вкуса на държавата, или са засягащи или шокиращи за някои хора, обяснява още магистратът. И допълва: „Нещо повече, според практиката на ЕСПЧ Конвенцията не забранява разпространяване на информация, за която дори има подозрения, че е невярна. В този смисъл разпространените мнения по време на пандемията също биха попаднали под защитата на правото на свобода на изразяване на мнение“.
Цитира се и дело срещу Турция пред ЕСПЧ. То е и заради посланието, че „войната ще продължи, докато остане един единствен човек от наша страна“ (става дума за конфликта на кюрдите с правителството). Съдът приема, че макар изказването да е направено от водеща фигура на забранена организация, не може само по себе си да обоснове необходимост от намеса в свободата на изразяване на мнение. Страсбург не приема това за подстрекаване към насилие. В друг случай самото деклариране, направено от високопоставен член на терористична или друга незаконна организация, не е достатъчно да обоснове вмешателство в свободата на словото. Дори апел към обществото да разруши затвор, където са затворени терористи, се допуска от ЕСПЧ.
„В случаите, изнесени в сигнала, става въпрос за изказвания на парламентарно представена, а не забранена партия, които са далеч от войнствената риторика по разглежданите от ЕСПЧ дела. Не следва априори да се отрича правото на обществото да получи информация за различни политически идеи, макар и враждебни понякога“, казва прокурорът и причислява позициите на „Възраждане“ в тази хипотеза.
Колкото до сбирките на „Възраждане“ в подкрепа на „традиционните християнски ценности“ и „българското семейство“, прокурорът пише, че това не са са укорими идеи. А когато се упражняват превратно, полицията се намесва. „Пропорционални мерки биха били административна глоба или наказание или наказателно осъждане на лицата особено грубо погазили обществения ред. Хомофобските изявления и действия на тези събрания не налагат разпускане на партията“, се казва в постановлението.
Боядисването на сградата на ЕК може да се преследва с наказателно дело, ако не се приеме, че това също е свобода на изразяването, посочва прокурорът.
Той коментира и колажа на Соломон Паси, разпространяван в „Телеграм“ бившият външен министър е в раирани дрехи, носени в концлагерите и е воден насила от нацистки войници, а надписът гласи: „Щом не искаш от руския газ ела да ти пуснем от нашия“ (правописът е запазен). По този случай се прави прокурорска проверка дали има данни за престъпление. Няма обаче каквито и да е данни за съпричастност на „Възраждане“ към тази осъдителна публикация, казва прокурорът и цитира изявление на партията, че осъжда Холокоста.
Прокурорът прави и анализ на целите на партията и не открива намерение за нарушаване на конституционния ред. „Описаните в сигнала прояви са или инцидентни нарушения на обществения ред от симпатизанти на партията или от лица, които не могат да ангажират нейната отговорност. Декларациите на председателя на партията се неприемливи за части от обществото и политическите му опоненти, но са в границите на плурализма на политически мнения“, заключва държавното обвинение.
Доротея Дачкова
