SOS – Фашизъм!

До кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова,

До председателя на Столичния съвет г-н Георги Георгиев,

До главния архитект на София г-н  Здравко Здравков

До кмета на район „Средец“ г-н Трайчо Трайков

Уважаеми господа,

Инициативният комитет за поставяне в столицата на паметник на децата, загинали през 1923 – 1944 г. изразява своето дълбоко възмущение от действията на кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков и от т. нар. обществено обсъждане, а всъщност съзнателно организирано сборище за проваляне на инициативата. А може би и за предизборни дивиденти сред сродните му конкуренти в предстоящите местни избори.

След първия етап на обсъждането, който бе на 5 юли т. г. и г-н Трайков присъства, той неочаквано пусна свой текст във  фейсбук, тиражиран от медиите,  в който с инсинуации придаде точно обратния смисъл на идеята на инициативния комитет. Тя е достатъчно ясна, както личи от внесените от нас документи: чрез паметта за децата – най-невинните жертви на политическите режими у нас,  чиято съдба никога не трябва да се повтаря, да се създаде място за преклонение пред тях и чрез него – за помирение на  разделеното ни общество пред нещастието на децата ни.  Самата идея възникна по примера на изградените  в последните години в много страни на Европа аналогични паметници на децата, загубили живота си по времето на фашизма през Втората световна война (Франция, Испания, Германия, Чехия, Полша, Беларус и забележете – в Русия и Украйна). Хората отиват при тези мемориали да почетат заедно паметта на най-невинните жертви и да си обещаят, че никога повече днешните и утрешните деца няма да имат тази жестока съдба. Това е прекрасен начин за помирение в обществото, доказал се вече в много държави в Европа. Творците на тези паметници са наградени с най-високите държавни отличия в страните си.

Инициативата ни бе обявена в медиите и получи категорична подкрепа от стотици граждани и граждански структури от всички краища на България и от всички етноси, с различни политически и религиозни възгледи. Стотици хора дариха и средства за изграждането на паметника. Така българите от столицата и страната изразиха желанието си да бъдат съпричастни към малките жертви на националните трагедии. Предложението ни получи принципното одобрение на ОЕСУТ и главния архитект на София арх. Здравков и бе съгласувано от проф. арх. Атанас Ковачев – ръководител на екипа, разработващ ПУП на  „Парк Борисова градина“.  

След преминалия първи етап на обсъждането и преди втория етап г-н Трайчо Трайков обаче написа публично, че паметникът бил „пропагандно съоръжение на комунизма“, че разделял хората, че под маската на почит към загиналите деца се криели догмите от времето на обявения за престъпен комунизъм,  че инициативният комитет бил „силно свързан с неразкаялата се БСП“ … И понеже не искал да е сам в битката срещу паметника, той открито призова да се изпращат негативни становища в район „Средец“ и да се участва с тях с присъствие във  второто обсъждане.

Като кмет, г-н Трайков няма право да натрапва мнение и да организира  сбирки, вместо да изрази становището си по време на второто обсъждане, на което той не дойде. С тези си внезапни призиви г-н Трайков опорочи и самото обсъждане, и идеята. Като резултат в последните дни районът бе засипан с негативни писания, които може да се видят в сайта на района,  много от тях – пълни с обиди и груби хули по инициативния комитет, повтарящи тезите на кмета Трайков, заявяващи, че идеята била остатък от марксическо управление, не било вярно, че има убити деца (!), хората от инициативния комитет водели мръсната си игра. И най-страшното: тези деца е трябвало да бъдат убити, защото… по това време сме се борили със съветския тероризъм!  „Няма да допуснем нови антифашистки паметници!“, пише в много от становищата. Това говори много зле за менталното състояние на част от днешното ни общество, освен че се оказва, че в цяла Европа властва комунистическо управление…

Кулминация на акцията на г-н Трайков бе „обсъждането“ на 19 юли т. г. Никакво обсъждане нямаше, имаше само едно сборище на арогантни хора, които с диви крясъци, вой и викове, с дюдюкания и тропане направиха невъзможно да се говори каквото и да било. Повечето крясъци нямаха нищо общо с поставената тема, но клеймяха и заплашваха комунизма, руснаците, престъпния социализъм и какво ли не още. Сред тях имаше познати физиономии от уличните бойни агитки, много активни бяха от движението „Боец“ начело с председателя му Георги Георгиев. По едно време развяха неонацистко знаме, има снимки от вакханалията. Появи се и евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, но бързо напусна, след като на висок глас заклейми „комунизма“.

Тези хора бяха дошли не да обсъждат каквото и да било, а да оплюят и сринат “комунистическия” инициативен комитет, както сами крещяха. Бяха оставени да вилнеят на воля. Такова зрелище е недопустим позор и срам не просто за столичния район „Средец“, но и за която и да е институция в държавата.  

За сведение, в инициативния комитет за паметника влизат не мутри и съвсем не „силно свързани с БСП“, а известни, сериозни и интелигентни хора, творци писатели, скулптори и архитекти, журналисти, професори историци, юристи, лекари.  Никой от тях не заслужава нито обидите, нито хулите, нито поведението, на което станахме свидетели. Да не говорим за гаврата с паметта на покойните вече инициатори на комитета Анжел Вагенщайн и акад. Светлин Русев. Големият български скулптор проф. Иван Славов, създал безвъзмездно проекта за паметника, наблюдаваше, онемял и потресен, случващото се около него.

Категорично заявяваме, че не приемаме и по никакъв начин не може да се приемем за легитимно т. нар. второ обществено обсъждане  на инициативата за паметника на децата жертви. Надяваме се това наше мнение да бъде взето предвид.

За Инициативния комитет за паметника на децата:

Секретар Велиана Христова

20 юли 2023 г.