Проф. Анна Кочева: Думите на Пендаровски са само разгрявка, тепърва ще има провокации
Тепърва ще има провокации от Република Северна Македония към България, предизборната кампания там тепърва предстои, а това, на което сме свидетели сега, е само разгрявка, коментира за Dir.bg езиковедът и член на националния кръг “За Македония” проф. Анна Кочева по повод последните провокативни изказвания на настоящия президент на РСМ и кандидат за втори мандат Стево Пендаровски.
Преди дни той отново подхвана темета за вписване на т.нар. от него “македонско малцинство” в Конституцията на България, защото от десетилетия “малтретира македонското малцинство”, което “минимум 70-80 години, премина през страшни мъчения и голготи…”
В отговор от Министерството на външните работи (МВнР) привиха посланика на РСМ и призова македонските политици да не използват България в предизборната си кампания. Пендаровски обаче не се впечатли от призива на България и в четвъртък продължи по темата за т. нар. “македонското малцинство” у нас, като заяви, че съществуването му било факт, потвърден от съда в Страсбург. И още – на Международния ден за правата на човека Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация призовала България да гарантира правата на македонската етническа общност.
Всичко това се случва в навечерието на предсрочните парламентарни и президентски избори в югозападната ни съседка. На 24 април е първият тур на президентските избори, а на 8 май са парламентарните и вторият тур на президентските. Вотът е ключов за европейската интеграция на страната, която минава през вписването на българите в Конституцията, но участниците в предизборната надпревара не спират да атакуват България.
За случващото се в Скопие и последните провокации към България разговаряме с проф. Ана Кочева – един от най-добрите наши експерти в областта на историческите и езикови теми свързани с РСМ и потомка на Миладиновския и Хаджовския род от Македония.
– Изненадаха ли ви твърденията на Пендаровски за “малтретираното македонско малцинство” в България?
– Първата част от това изказване на северномакедонския президент всъщност не е особена изненада. Както не е изненада и времето, по което се появява отново това, меко казано, нелепо твърдение. В РСМ предстоят избори и от вчера Пендаровски отново е официално издигнатият кандидат на СДСМ за председател на републиката, както гласи названието на функцията му в нашата югозападна съседка. И няма да му е лесно – досега имаме налични около 11 кандидати за поста, като поне двама от тях са от албанските партии, нещо, което е прецедент.
Направи ми впечатление, че през последните дни в северномакедонските медии чувствително се засили антибългарският наратив, непрестанно се притоплят стари теми, отново се нищи преговорната рамка с ЕС и дори вчера прочетох в “Нова Македония” за “Брюкселските неискрености и двойни стандарти към македонците”. Това е заглавието на анализ, който реферира и към въпросната тема за т.нар. “македонско малцинство” в България и уж двойния брюкселски аршин по този въпрос, но се правят и реминисценции на някогашни изказвания на някогашната ни външна министърка Екатерина Захариева, която казала, че “македонският език бил създаден въз основа на западнобългарски диалект през 1945 г.”. След това се отбелязва, че България била по-голяма и по-силна страна-член на ЕС и затова постигала своите цели.
Първата част от това съждение впрочем е напълно вярно, да, България е по-голяма страна от РСМ, а като член на ЕС логично е и по-силна. Това, което не разбраха северномакедонските медии и управници, е, че и РСМ би станала такава, ако някой ден се присъедини към ЕС, но днес нещо последователно й пречи и това е единствено и само в неин ущърб. Сега обратно към Пендаровски. Неговото скорошно изказване е просто продължение на други подобни, но нека си спомним, че той преди две години прие представители на това уж малцинство (вероятно го е приел цялото, защото въпросните северномакедонци в България са шепа хора) и си поговорили надълго-нашироко.
Той за тормозените и битите в РСМ български граждани време не намери, но за тези свои адепти беше налице. В сегашното изказване на Пендаровски обаче има още един скандален щрих, а именно, че тези хора били преминали през страшни мъчения и голготи. Силни думи и ако ги заимстваме, мисля, че те най-добре прилягат на онова, през което е минало българското население в Пиринска Македония след 1944 г., когато силом е било принуждавано да се самоопределя като “македонско”. Това е едно от грандиозните престъпления на Коминтерна и на неговите български комунистически слуги, за които не бива да спираме да говорим, а е необходимо да се изучава и от нашите учебници по история. Маса съдби са били разрушени, хора са си отишли в резултат на тези опити да се промени идентичността на изконно българско население и имената на виновниците трябва да се изричат високо – Сталин, Тито, Георги Димитров…
Да, именно страшни мъчения и голготи е преживяло това население в Пиринско, само че то е българско и именно, защото е искало да продължи да си бъде такова, е заплашвано, бито, тормозено, дори убивано. И още нещо! България няма малцинствени проблеми с Република Северна Македония. Нито в България, която е еднонационална държава, има македонско малцинство, нито в РСМ има българско малцинство, там има част от българския народ, която живее на територията на РСМ, а тя пък е многонационална държава.
– Политиците у нас, като че ли, неглижират нарастващите провокации. Доколко опасни са поредните претенции на Скопие?
– Българското Външно министерство реагира по дипломатически път и това е съвсем нормална реакция. Такива отговори трябва да има на всяка една провокация от страна на РСМ, а ехото трябва да отеква и в Брюксел, защото джентълменското поведение на РБ вече десетки години няма реципрочен отговор от страна на нашите съседи. Те не са преустановявали последователното си антибългарско поведение, просто в определени моменти, в които въпиющо са се нуждаели от българска помощ, са смекчавали за кратко антибългаризма, за да го подновят впоследствие с още по-голяма сила, нещо като в поговорката “изтъкали си платното, ритнали кросното”. От друга страна обаче не бива и ние тук да изпадаме в крайности, да истерясваме заради периодично подгрявани едни и същи манджи и да даваме възможност на откровено националистични формации да се перят и надуват като охридски пауни.
– Вие отдавна се занимавате с македонския въпрос и като потомък на българи, прогонени от Македония след Първата световна война, и като учен езиковед, един от авторите на изследването на БАН за официалния език на РСМ. Защо претенциите на Скопие не спират?
– По отношение на езика те са свързани вкл. с обособяването на самостоятелна държава, която се нуждае от собствени идентичност, институции, преса и всичко останало, което й придава легитимност. И понеже няма време да се чака, те да се развият по естествен път, се отваря широката порта за манипулации и всевъзможни фактически, исторически и езикови фалшификации.
Що се отнася до действителните факти, казвала съм и друг път, че българският език, поради невъзможността България да постигне националното си обединение през ХХ в. и поради наложената емиграция на населението в миналото след няколко войни, отчита рекорден брой опити за писмено-регионални кодификации – цели шест и една от тях е извършена през 1944-1945 г. във Вардарска Македония (тогава Демократична федерална Македония в състава на Югославия) на основата на книжовния български език. В този случай всъщност не става дума за първична кодификация, а за повторна, т.е. за (пре)кодифициране на вече създадения (още през Възраждането) книжовен български език, който има богата история и дълга писмена традиция. Диалектните особености в скопския вариант на нормата в Македония са допълнително наслагвани след това, за да се създаде измамното впечатление, че “кодификацията” е извършена върху някаква диалектна база, т.е. процесът да се представи като естествен, какъвто е при възникването на книжовните форми на другите езици. А той не е такъв.
По отношение на днешното функциониране на нормата в РСМ, обструкции няма, това е език на институциите, медиите, на него се създава литература и т.н. По отношение на историята му обаче също няма две мнения, тя е българска. Неоспорим факт, който обаче в Скопие не могат и не искат да приемат!
– Очаквате ли засилване на провокациите и кой е полезния ход за България?
– Тепърва ще има провокации, предизборната кампания там тепърва предстои, а това, на което сме свидетели сега, е само разгрявка. Този закодиран от югославското минало и подхранван и до днес антибългарски рефлекс не може да изчезне с едно щракване на пръсти. Време трябва, време и информация! Но още трябва и свобода на себеизразяването, действителен медиен плурализъм и трезв поглед отвъд наследената югомъгла, която поражда нездрава носталгия. Членството в ЕС е действителен шанс за отрезвяване и дано в РСМ не го пропилеят с лека ръка, защото другата възможна орбита може да е приемлива и желана от управляващите там, но от хората със сигурност не е!
