Проф. Васил Проданов: Кризисният капитализъм и възходът на микро-, крипто- и протофашизмите

За да разберем какво става в България днес, са важни три понятия – криптофашизъм, микрофашизъм и протофашизъм. Понятието за криптофашизъм е въведено от германския философ и социолог Теодоро Адорно и означава негласна подкрепа или възхищение от фашизма от отделни индивиди или социални групи.

Понятието за микрофашизъм е разработено от френските философи Жил Дельоз и Феликс Гуатари. При микрофашизма характеристиките на фашизма се проявяват не в обществото като цяло, не и чрез държавните структури, а чрез поведението на отделни индивиди, групи, обществени организации, партии, движения, медии. 

Протофашизмът (понякога се употребяват и термини като квазифашист, полуфашист) са политически движения, десни партии, режими, които повлияват на развитието на фашизма.  Той може да има относително слабо проявление на характеристиките, които след това ще станат елементи на фашизма. В каква степен тези три понятия отразяват ситуацията у нас в момента, когато се разрушават паметници, които са били символ на борбата с фашизма, за която дават живота си хиляди българи?

През последните три десетилетия типична характеристика на промените у нас е пренаписването на историята, при което се оказва, че в България преди 9 септември 1944 г. не е имало фашизъм и фашисти и затова онова, което е направил Народният съд, е „ликвидиране на българския интелектуален елит“. Така се осъществи пълна реабилитация на проявите на фашизма в България, независимо от това, че до 1944 г. у нас съществуват не една и две фашистки организации и партии. Ключов елемент на това пренаписване бе отхвърлянето на наличието на какъвто и да е фашизъм в страната, а с това и отхвърлянето и на антифашистката борба, и на жертвите в нея, на палачите в нея, носещи набучени на кол глави на партизани и изгарящи къщи на ятаци. Санкцията срещу тях по-късно бе представяна като „комунистическо насилие” и това послужи като основание за тотална смяна на наименования на улици, училища, различни други обекти, назовани дотогава на имената на антифашисти. Така бе извършена манипулацията, при която борците против фашизма, обявени за „комунисти”, трябва да бъдат изчегъртани от българската история. Реално съществувалите фашизъм и фашисти изчезнаха от тази история, което обезсмисли и  борбата срещу тях.

Това бе един от инструментите за стигматизацията на социализма, манипулативно представен под наименованието „комунизъм”. Делегитимирано бе антифашисткото движение, представяно като „кокошкарство”, псевдогероизъм, борба срещу несъществуващ фашизъм.  Затова и станалото на 9 септември 1944 г. бе наречено „преврат”, а не революция, извършваща качествени социално-икономически и социално-класови промени, каквато е неговата същност. Така се осъществи дискурсна промяна, зад която се криеше радикално пренаписване на историята, реабилитиращо фашизма. Учебниците по история започнаха да създават поколения без памет или силно изкривена памет, което позволяваше да се легитимира днешният бедствен български капитализъм.

Това намери израз в събаряне на паметници и в смяна на имена на улици, училища, градове и други обекти, които са били наречени на имената на хора, за които се казва, че са се борили с фашизма у нас. В момента се  унищожава такъв символ на борбата срещу фашизма и победата над него като Паметника но Съветската армия в центъра на София, който преди това в продължение на три десетилетия бе обект на заклеймяване, удари, чупене, мазане с червена боя. Расте младо поколение с промити мозъци за станалото и ставащото в България и неслучайно голямо количество млади хора днес гласуват за десни партии.

Ежегодно от доста години в столицата се провежда Луковмарш – една от множеството прояви на микрофашизъм. Цялостната социална среда край нас е изпълнена с версии на криптофашизъм, протофашизъм, микрофашизъм.  В София през последните десетилетия има нашарени стотици пречупени кръстове. И не само в София, можем да ги открием по градовете в цялата страна. Редица джамии в България са драскани с пречупени кръстове. Подобни картини можем да открием в почти цяла Европа. В Париж  с пречупени кръстове бяха нашарени снимки с лицето на Симон Вей, бивш председател на Европейския парламент и една от малкото оцелели жертви в лагера Аушвиц, където загива цялото й семейство. Еврейското гробище в Ерлисайм, близо до Страсбург, където заседава Европейският парламент, е нашарвано с пречупени кръстове. По софийските улици можем да срещнем надписи от рода на: „Хитлер ни върна Южна Добруджа 07.09.1940 – 07.09.2010 – 70 години”; „Хитлер е прав! Смърт на юдомасоните!”. В парка “Свети Николай Софийски” паметната плоча, поставена на мястото, където е било столичното дружество „Майка“, в чийто салон е било изложено от 11 до 14 май 1924 г. тялото на Димитър Благоев за поклонение от хиляди хора, дошли да го изпратят във вечния му път, е нашарена от дълго време с гигантски пречупен кръст и отвратителни надписи.

По сергии в различни части на страната се продава  български превод на „Моята борба“ на Хитлер. Допреди няколко години можеше да се види на сергии с книги и на „Граф Игнатиев“, в центъра на София. В същото време тази книга в български превод може свободно да бъде свалена от множество сайтове в интернет. Има я и в най-популярната българска електронна библиотека с книги „Читанка“, където се казва, че „80% от потребителите харесаха тази книга“. Продават се чаши с лика на Хитлер. Пропагандата на фашизма върви с пълна сила.

Увеличават се и материалите, и сайтовете, които откриват вината за всички проблеми в нашето общество в юдомасони, евреи, ротшилдовци, илюминати, глобални еврейски заговори. Оказва се, че не сме били под османско, а „турско-еврейско робства”. Оказва се също, че Маркс бил евреин, финансиран от Ротшилдовци, прокарващ техни идеи, а „комунизмът” е еврейски заговор.

В същото време имаме нарастваща цензура по водещите медии, които са типични идеологически апарати за обработка на масовото съзнание, за които говори Антонио Грамши по времето на Хитлер и Мусолини, имащи днес много по-голяма мощ от тогава. Любимци на основните телевизионни канали са криптофашисти, микрофашисти и протофашисти, представяни като „демократи“ и „евроатлантици“. По водещи телевизии има директна цензура със списъци кой може и кой не може да бъде канен в тях. Починалият преди година генерал Тодор Бояджиев ми разказваше как преди няколко години бил поканен да говори за Деня на Тракия по една от трите водещи телевизии у нас и след като казал на журналиста, че вече няма да бъде в София и е добре да поканят по тази проблематика други хора, споменавайки няколко имена. Водещият погледнал в един тефтер и му отговорил: „Не може, няма ги в списъка“. Това са реалностите днес. Повечето критици на крипто-, прото- и микрофашистите нямат шанс да попаднат в тези списъци.

Разграбването и унищожаването на създаденото при социализма, превръщането на страната ни в място с най-бързо умиращото население в света, с  невиждан демографски геноцид, в най-неравното общество в ЕС, територия, от която бяха заграбени десетки милиарди чрез грабеж на човешки, финансов, индустриален капитал  и поставянето на България под контрола на нов световен хегемон, създаването и загубата на влияние на системни партии, недоверието в съществуващата система родиха масов песимизъм и отчаяние у голямата част от българите.

При това положение у нас  маргинализираните активни антикомунистически сили, които бяха във властта през 90-те години на ХХ в. и се провалиха, изтикани бяха встрани, сега си търсят самооправдание за станалото. От пепелта на миналото в телевизионните канали отново се появиха пещерни антикомунисти отпреди четвърт век. Кресливо призовават за унищожаване на паметници от времето на социализма. Стогодишнината от Септемврийското въстание се превърна в събитие на изключително остра идеологическа война и противопоставяне между доминиращите в медиите антикомунистически историци и привържениците на идеята за това, че то  е свързано с реакция на диктатура и начални форми на фашизъм, чийто глас не се чуваше по тези медии.  В резултат на нарастващата цензура за първи път откакто съществува телевизия у нас, основните фигури, които шестват по водещите български телевизии, са екстремни антикомунисти, докато поддръжниците на алтернативни антикапиталистически възгледи отляво, с отделни изключения, не са допускани там, а моралните физиономии на управляващите България между 1923 и 1944 г. непрекъснато се измиват и изчистват.

Както при предходните версии на фашизма, образът на врага като универсално обяснение на всички проблеми на обществото става доминиращ. Две са версиите на универсалния враг на днешните крипто-, прото- и микрофашисти.

Първата е свързана с нов възход на антикомунизма и различните му проявления, която е свързана с катастрофалните резултати от реставрацията на капитализма, за които сега се обвиняват комунистите и тяхната Държавна сигурност, които били виновни за разграбването и унищожаването на държавната собственост, след като преди това бяха врагът, виновен за създаването на тази собственост при предходната система. Сега се оказва, че същите тези „комунисти” и „ченгета” са виновни и за ужасяващите и престъпни действия при реставрацията на капитализма. „Комунистите” и „ченгетата” играят при тази втора вълна на антикомунизъм и фашизоидност ролята на евреите по времето на Хитлер, за които Жан-Пол Сартр в своята знаменита работа „Размисли за еврейския въпрос“ пише, че „Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени”. Като дойде на власт Хитлер запали Райхстага, за да може да обвини и унищожи тези, които смяташе за врагове. Какво ли ще запалят днешните микро-, прото- и криптофашисти, за да наложат тотално своята власт?

Втората версия на този враг са руснаците, а в САЩ и донякъде в ЕС в нарастваща степен такива са и китайците. За всяка критика и несъгласие, за всеки проблем на управляващите се обявява, че той е резултат на руска намеса и руска агентура или Държавна сигурност и комунистите, като се провъзгласява, че всичко свързано с единия и другия враг трябва да бъде смачкано и унищожено. Десетки руски граждани и работещи в руското посолство, дори в Руската църква в България се гонят с обвинения, че са „агенти“ без сериозни доказателства – нещо, което не е правил дори цар Борис III по времето на Втората световна война, когато съветското посолство си е работило, въпреки че страната ни официално е била член на военен съюз, водещ война със СССР. Днес всеки, който прояви позитивно отношение към Русия или критика към официалната политика е изправен пред опасността да бъде обявен за руски агент.

Никога в историята на България мащабите на ненавист, на омраза, на песимизъм, на недоверие към другия не са били така големи. Над един милион българи страдат от депресия. Всеки четвърти се нуждае от психиатрична помощ. Имаме разпад на социални общности и атомизация на обществото, неувереност в утрешния ден, усещане за отчужденост. Водещи характеристики на българското масово съзнание днес са отчаянието и омразата. Олигархизацията на политическата система от групи отделни едри капиталисти създава непрекъснатото усещане за „задкулисно” дърпане на конците на нашия живот и поражда параноично конспиративно съзнание, при което всичко, което става в обществото, изглежда само маска на действията на могъщи сили, криещи се зад него. Появяват се от различни посоки политици популисти, които започват да сочат ту в една, ту в друга  посока образи на тези зли сили, които, разбира се, в техните обяснения са всякакви възможни превъплъщения на сатанизираните „комунисти” и „ченгета”.  Изход от такова състояние, в което човек се чувства ужасно, ражда потребността от силна личност, усещане за „стабилност” и „порядък”, създаване на изкуствени общности на основата на ненавистта към конструиран образ на общ враг. Този тип социално-психологическа среда през 30-те години на ХХ век роди в Германия нацистката партия и феномена Хитлер. Сега я виждаме не само у нас, но и САЩ и повечето страни в Западна Европа. Имаме засилваща се фрагментация и поляризация на обществата от евро-атлантическия Запад, увеличаване на опитите за обединяването им чрез създаването на образа на виновния за всичко зловещ враг, така както някога Хитлер и Мусолини обединяваха кризисните и полуразпадналите се след Първата световна война и след това и голямата икономическа криза германска и италианска нация.