Проф. Вера Бонева: Реставрирането на Паметника на Шипка няма да попречи на честванията на националния празник
Във възрожденският резерват “Шипка-Бузлуджа”, освен Паметника на свободата, има още 24 паметници на руски войници и офицери, на български опълченци, по пътя от Габрово към върха също има паметници, припомня историкът и преподавател в УниБИТ
Водещ: – При нас е проф. Вера Бонева, която е и доктор на науките по история на Българското възраждане и на България, и музеология, с която ще обсъдим подробно как и кога ще бъде реставриран Паметникът на свободата на връх Шипка.
Водеща: -Както и ще разсеем някои спекулации на наши политици за реалната цел и процедура на възстановяване на паметника. Да припомним освен в памет на подвига на Шипченската епопея, какво символизира Паметника на Шипка?
– Паметникът на Шипка е един от най-широко скроените символни паметници в нашето културно наследство. Освен на тези сражения, които се водят през август 1877 година, той символизира още две големи битки по време на Руско-турската освободителна война: Стара Загора – знаете, че на южната фасада стои името Стара Загора, а на другата фасада стои името Шейново, където е последната решителна битка по време на Руско-турската освободителна война в началото на 1878 година, и същевременно на северната фасада над лъва ние имаме един надпис, който гласи: “На борците за свобода” – т.е. всеки, който в нашата национална история е водил под някаква форма борба за свобода, дори и тези, които са оцелели, не само на загиналите, този паметник бележи неговия житейски подвиг. И искам да отбележа, че лъвът, който неслучайно е поставен там като символ, той е хералдически знак на българската държава още от Средновековието: три лъва са символи на династията на Шишмановци. Т.е. ние правим ретроспекция към нашето средновековна държавност. А и самата форма на паметника, тя е типологично свързана със средновековните кули. Т.е. ние имаме една връзка, една референция към нашето средновековно наследство и към крепостите не само на духа, но и в практически план, които бележат нашата история.
Водещ: – Ето как с един, не бих казал семпъл разбира се, но един изящен монумент всъщност е обединено без да е прекалено грандомански, без да е прекалено напудрен, обединява много теми и сюжети от националното ни формиране на съзнанието и на самочувствието. Сега вие сте ангажирана с редици инициативи за запазване на културното наследство на България и Европа. Защо обаче е наложителен спешен ремонт на Паметника на свободата на Шипка?
– Ремонтът е наложителен от може би от няколко години. Той се подготви в продължение на последните в практически план на последните четири или пет години с технически спецификации, с експертизи, които бяха направени. Предшестваща форма на сегашните действия е пълната реставрация на фигурата на лъва, която беше осъществена през 2019 година, и от която процедура всъщност са тези снимки със скелето, които се тиражират. Всъщност тогава една пловдивска фирма, няма да правим реклама, но на много високо ниво проведе тази реставрация и лъвът има гаранция за следващите десетилетия. А пък основната конструкция знаете, че е строена на Паметника на свободата в природа 1926-1930 година, 1934 година паметникът е осветен, т.е. ние сега ще отбележим 90 години от създаването му. Последната пълна реставрация, снощи даже публикувах една снимка със скеле, която може да бъде използвана евентуално, е от 1981-1982 година. Минали са много десетилетия, в рамките на които зимните студове, летните бури нанасят много, много силни поражения на тази конструкция. Особеност е, че тя е от един много чуплив и порест камък доломит и водата буквално навлиза в порите на камъка. Който се е качвал отблизо знае, че под въздействие на атмосферните условия част от ъгловите камъни, те са се напукали – не можем да продължаваме да оставаме този монумент в това състояние.
Водещ: – Фактически предният по-сериозен ремонт е бил приблизителна на половината от житейски му път до тук на паметника, сега е време явно за още един. Тази конструкция, която сега се споменаваше в политически изказвания, че защо е правен ремонт, вече каква е нуждата за следващ ремонт, е всъщност свързан с лава.
– Да, всички предходни основни действия са свързани с лъва и нищо по основната конструкция не е пипано. Разбира се, поддържащи действия се извършват вътре – паметникът се поддържа с текущи действия, но основна реставрация и консервация не е правено от 1982 година.
Водещ: -40 години
-Да.
Водеща: -Сега, преди да ни кажете кога ще стартира всъщност ремонта на Паметника на свободата на Шипка може би да ни кажете, тъй като вие от много време правите изследвания, какво установихте, какво точно ще се ремонтира на паметника?
Водещ: – И от колко време правите тези изследвания и подготовка?
– Всъщност, не ги правя изследванията аз – аз работя като експерт и като приятел на музея. Самите експертиза са направени от учени, професори по архитектура и по инженерни науки от УАСГ, т.е. от Университета по архитектура, строителство и геодезия, които са регистрирани експерт в тази насока, взети са проби от камъните, от фугите, от мазилките и т.н., направени са съответните предписания. На основа на тези предписания е направена техническата спецификация на обществената поръчка, която е достъпна, на 15 декември е обявена. Там в рамките на страница и половина е обяснено точно какво очаква държавата, която реално организира цялото това “мероприятие” от фирмите, които ще кандидатстват за тази обществена поръчка: външен ремонт, вътрешен и т.н. Вече който иска, може допълнително да прочете, но там няма никакви концепции за местене, за демонтаж и подобни.
Водещ: – Точно за това искам да поговорим след малко, защото вие споменавате, че тази подготовка тече много дълги години, не е просто сега от днес за утре и не е сега свързано по никакъв начин с демонтажа на един друг паметник в София.
Водеща: – Сега, нека кажем кога стартира ремонтът, за да знаем. Оттам да започна първо.
– Да. Аз не бих могла да кажа точна дата. Фиксираните дати в момента са 9 февруари, когато изтичат сроковете на двете обществени поръчки, които се обявени за търсене на фирма, която да изпълни строително-монтажните дейности, и втората обществена пръчка е за строителния надзор. Дотогава ще се очакват фирмите да подадат своите оферти, ще се проведе процедурата по обществените пръчки. Трябва и двете поръчки да завършат успешно с излъчени изпълнители и да се изключат договорите, и тогава може да започнат реалните дейности. Живеем в ситуация, в която знаете, че се обжалват понякога обществените пръчки и се проточват с месеца, така че ние не можем да предположим как точно ще се развият събитията. Планът на принципала и на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е да завършва в законовия срок цялата процедура, и когато започне сезонът, в който могат да се извърша строително-монтажни дейности там, на върха, след май месец да започне тази дейност. Т.е. на 3 март няма да има никаква промяна на архитектурния пейзаж горе, на върха.
Водещ: – На честването няма да попречи по никакъв начин. То няма да е започнало нищо.
– По никакъв начин. Подготовката на честванията са започнали по начина, по който всяка година, те са редуват двете общини: Габрово и Казанлък за това честване, подготвителните дейности, Президентството и т.н., всичко, което е по сценарий, ще се случи в рамките на този наш Трети март.
Водещ: – Сега, както споменахме някои политици, включително Костадин Костадинов от “Възраждане”, така едни внушения, че зад реставрацията всъщност се крие опит за демонтаж, което е странно като позиция. Той заяви, че умишлено ще бъдат възпрепятствани българите да почетат 3 март, призовава всички масово да отидат натам.
Водеща: -При това 100 000 да се съберат на връх Шипка.
Водещ: – Което хората така ли иначе ходят на връх Шипка, почитат и го чувстват, както вие споменахме по-рано в разговора, той обединяващ символ не е само за българското освобождение от турското робство, но е всъщност обединяващ символ и за нашите успехи и българска държавност от Средновековието насам. Въпросът е какво ще включва, какво предвижда ремонтът и какво ще видим по-нататък, когато вече е готово?
– Да. Исках да каже и нещо за срока, тъй като се спекулира за тези 3 години – това е максималният дълъг срок, който е предложен на фирмите изпълнители. Ако те се окажат, че са по оперативни, разполагат с повече персонал, биха могли и за по-кратък период, да се ангажират за по-кратък период. Но вие знаете, че там може да се работи от месец май до месец октомври, и реално 3 години всъщност са разпределени във времето, това е една календарна година, която изобщо не е много за тази сложна дейност включваща и подготвителни мероприятия. По отношение на това, което ще се прави, то е достъпно на сайта за обществените поръчки в България, има дейности по екстериора, т.е. по външната част на съоръжението, свързани с отстраняване на замърсявания, подмяна на каменни блокове – който е ходил там, е видял, че част от блоковете са се напукали. Блокът трябва да се извади, да се направи от същия камък същата форма, същия размер, да се сложи на мястото, фугите – отстраняване на старите, попълване на новите фуги, укрепване на каменните повърхности. Интериорът също, обикновено да не се говори за това, но ние имаме една мазилка, която е поставена в периодите, когато е поддържан паметникът, която е много, много силно компрометирана от проникващата през фугите и буквално и през напуканите камъни влага. Предвидено е цялата тази мазилка да се свали. Тя е със мухали, компрометирана е – също много, много обемна дейност: врати, прозорци парапета, добре познатото на всички много нестабилно стълбище, което трябва да се укрепи, за да могат посетителите да се възползват от хубостта и да се качват да се наслаждават на прекрасната гледка.
Водеща: – Това е най-красивата гледка, която може да се види.
– Това е най-красивата… Създателите на Паметника на свободата, те не са го предвидили за вътрешна експозиция, а за респект пред героизма на тези мъже, които са си дали живота там, и за наслаждение на цялата красота на България, която може да бъде видяна от него. Така че по-нататък, след реставрацията ще можем да продължим да се наслаждаваме на тези прекрасни гледки.
Водеща: – Аз лично бях точно преди две седмици на връх Шипка, видях и свидетелствам за всичко, което вие казахте. Може би ток уточнението, което трябва да се направи, е, че няма да става въпрос за никакъв демонтаж на самия паметник.
– Няма. Всичко това е…
Водеща: – Чиста реставрация.
– Чиста реставрация и консервация, като в документацията се ползва термина “строително-монтажни дейности”, но те са технически и се отнасят до изискванията по отношение на самото съоръжение. И ще напомня, че паметникът всъщност е културна ценност с национално значение от 1970 година, всички дейности са съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство, който ще осъществява и осъществява надзор допълнителен на тази дейност. Ние нямаме право да променяме външния вид и параметрите, та камо ли някакви други волности да си позволяваме, които витаят из въображението на една част от нашите политици.
Водещ: – След дълги години изследване и опити за анализ на, не опити, ами буквално анализ на състоянието на паметника се оказа, че той е абсолютно належащ ремонтът, тъй като тези каменни блокове се напукват и трябва да бъдат подменени, фуги мухъл и всичко останало. Сега, този ремонт изглежда много скъп, как осигурихте средствата за него?
– Средствата ги осигури държавата. Това е държавен обект приоритетен. Целево са отпуснати 14 милиона лева, те са заложени в бюджетите за съответните години. Отделно Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” е държавен културен институт, действащ на основа на Закона за закрила и развитие на културата, той получава държавна субсидия за цялата си дейност. И подготвителната дейност всъщност е извършвана от експертите в този музей, така че по този начин е осъществена подготовката. Музеят има свои приходи, аз в предварителния разговор ви казах, че миналата година е посетен от 90 000 българи, които са няколко пъти повече отколкото на някой музеи, които са в центъра на нашите хубави областни градове. Т.е. както споменахте, /…/ на българите да изкачват тези 800 стъпала изобщо не е за пренебрегване, но не е за политическа експлоатация. Държавата ще поеме освен този разход и разликата в разходите на Националния музей, която ще се получи от факта, че той ще бъде затворен за посещение, тъй като трябва да се изплащат заплати на експертите, трябва да се осъществява поддръжката. Целият резерват е на територия над 6000 декара – това е трева, която се коси. Вие виждате колко добре изглежда паркът.
Водещ: – Това е резерват “Българско Възраждане”, нали така?
– Да, възрожденският резерват “Шипка-Бузлуджа”, в който има освен Паметника на свободата още 24 паметници на руски войници и офицери, на български опълченци, на историческия връх Шипка са два големи опълченски паметника: на Трета и Пета опълченска дружина, по пътя от Габрово към върха също от двете страни има паметници. Т.е. който иска да изрази своя респект към загиналите в тези наистина батални битки, би могъл да го направи пред всеки един от тези обекти. И както Националния парк-музей, така и държавата в лицето на принципа Министерство на културата изпълнява своите задължения по финансирането на тази дейност.
Водеща: – Още на 12 км от връх Шипка е и Бузлуджа, така че всеки, който има желание може да отиде да разгледа, както и вие самата призовахте. Това, което искахме да ви питаме още, е освен тези този паметник на връх Шипка ще има ли и други реставрации на другите по-малки паметници, планират ли се? И всъщност нашите слушатели, тези, които са си планували почивка, за да отидат специално и да направят едно кръгче, могат ли някъде на някой сайт да следят за това нещо?
– Тези паметници се поддържат постоянно, те са описани на сайта на Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа”. Биха могли в контакт с експертите да попитат какъв е достъпът, дали с автомобил, дали пеша се стига до определени местата, тъй като това е планина, и биха могли да се възползват от всички тези възможности. За мен връзката с това място е и много лична, и и не само историческа, но и природна, защото ние казахме, че природата е страхотна, аз съм живяла и в Стара Загора, и в Казанлък, и от Търново пътувам много често, и винаги когато избирам да отида от Северна в Южна България, минавам през този проход, при Шипченския, защото като минеш от една страна се радвам на паметника, на тая природна красота, от друга страна като минеш и излезеш на юг, към Казанлък, ти се отваря цялата долина, ти виждаш цяла Южна България, цяла бивша Румелия, както аз се наричам, и можеш да се порадваш на страхотните природни хубости на България.
Водещ: – Изключително много благодарим за този изчерпателен и подробен експертен разговор с проф. Вера Бонева, която е доктор на науките по история на Българското възраждане и музеология, и съдейства със своята експертиза за реставрацията и предстоящия ремонт на Паметник на свободата на връх Шипка, който предстои. Разбира се на 3 март, отново да споменем, няма да има никакви дейности, така че абсолютно свободно всички ще могат да го посетят и да честват, и да направят посещение на този исторически парк. Там и съответно, дори когато започне реставрацията, ще има подробна информация как ще протече, кога няма да бъде забранен достъпа, не става въпрос за никакъв демонтаж.
Водеща: – Точно така, няма да има демонтаж на връх Шипка. Благодарим ви, проф. Бонева.
-И аз ви благодаря.