Проф. Даниел Вълчев: В ДПС нещата ще си дойдат на мястото в полза на Ахмед Доган
“Това, което съм забелязал е, че ДПС през всеки четири, пет, седем години преминава през някакъв подобен трус. От това те не изглеждат по-слаби. Мисля, че нищо съществено няма да се случи там. Сега наближават избори, може да имат някакви правни проблеми, но смятам, че там нещата ще си дойдат на мястото.” Това заяви деканът на Юридическия факултет в Софийския университет проф. Даниел Вълчев в предаването по бТВ “Лице в лице”.
“Нещата ще си дойдат на мястото в полза на Доган. Няма в чия друга полза да бъде, това е неговата партия. Другото би било твърде наивно. Със силови методи не се решават трайно политически въпроси и това историята много пъти го е потвърждавала. В някои случаи силата не помага“, подчерта професорът.
Вълчев коментира и очакваното решение на Конституционния съд по отношение на последните промени в основния закон от декември миналата година и конкретно за промените, свързани със служебните правителства. “Решението на Конституционния съд не е обикновено, ако някой мисли, че може да скрие името си, няма да стане.”
“Много е важен въпроса дали Десислава Атанасова ще гласува. Ако тя гласува, вероятно ние в Юридическия факултет ще го изучаваме“, коментира той.
Атанасова, която е конституционен съдия от януари тази година, е един от вносителите на промените в конституцията. Още, когато встъпи в КС, тя беше питана дали ще участва в гласуването. Тогава обяви, че няма намерение да не участва, още повече, че в КС не се предвижда възможност “отвод” каквато има в съда.
“Аргументите, че не се предвижда отвод, не ми звучат сериозно, оттук нататък всеки остава сам със съвестта си. Много ми се иска да се гордея с нашия Конституционен съд“, каза проф. Вълчев.
Той добави, че досега съдът винаги е удържал на натиск. “Натиск винаги се оказва, вероятно на всеки, който е на публична позиция”, добави проф. Вълчев.
“Както вървят нещата, започвам да се възпламенявам”, обяви още той, но отказа да конкретизира дали отново смята да се върне в политиката.
“Големият въпрос е в това, че хора като мен със здрав разум, които имат известен гастрол в политиката, бяхме заели една позиция по-встрани”, добави още деканът на Юридическия факултет.
Според него голямото противоречие било не между ляво и дясно, а е между либерално-глобализиращите идеи и тези, които се съпротивляват срещу това.
Най-лошото било, че част от политическия елит мислила, че може с непочтени средства и тарикатлъци да се получат трайни политически резултати.
